Нека с радост приемем, че сакралният въпрос "Какъв е смисълът на живота?" няма някакъв дълбок дзен, арт, квантова йога, универсален отговор, нито смисъл сам по себе си.
Това е като да влезеш в кухнята и да забравиш за какво си дошъл - имаш чувството, че си тук с някаква мисия, нямаш никаква идея каква е тя и затова е по-добре да си направиш сандвич, колкото и да е досадно самото правене, отколкото да блееш през прозореца и да чакаш Годо да дойде да ти каже на уше какво правиш в кухня.
И така, дами и господа, Теорията ми за по-голямото гадно. Моля, заповядайте:
Спомнете си, когато бяхте в гимназията, например. Една неделя ви се налага да си оправите стаята, а има и чинии за миене. Какво се случва най-често тогава? Казвате си: "Оф, къде ще шетам сега. Въобще не ми се занимава с нищо, по телевизията дават "Като лъвовете" или "Часът на Дисни", или "В десетката с Иво Инджев". Пасувате тоя ден. На следващия обаче се прибирате от училище и трябва да пишете домашни.
Сега какво си казвате? "Оф, трябва да пиша някакви глупости сега. Хамалогия... А! Абе стаята ми не е ли малко разхвърляна? Има и чинии за миене." И съответно правите с удоволствие нещо, което вчера е било супер гадно.
Това, приятели, е Теорията ми за по-голямото гадно.
По същата схема днес, когато сте на 25-35 години и чудите какво да правите с живота си, вселената и всичко останало, пробвайте така. Представете си, че утре започвате сесия. Ама от онези сесии в първи курс, привидно безсмислените. В този момент би трябвало да получите чувство от рода на "Ех, сега ако не бях в сесия, щях да правя това и това." После просто хващате и го правите. Еми, готови сме.
Схемата е гениална, знам, благодаря, и просто няма начин на света, по който да не проработи.
Но тъй като имам непоклатима вяра във вас и възможностите ви, вече чувам как арменският поп ми разправя: "Мартине, не са спрели да ми се оплакват, че така не става!" Арменски попе, казвам му, не ме занимавай с глупости.
Щастието ви, разбира се, след това няма да е неизбежно. Пак ще трябва да се понапънете малко или много. Много, разбира се, ама какво да правиш.
Животът е гаден и нищо не те дебне отникъде - защо да те дебне точно пък тебе, с нищо не си специален.
Добрата новина е, че и Вуте не е специален. Представи си сега, че Вуте стане специален. Не, че има начин на света това да се случи, но си представи, че един ден хоп! и Вуте стане някакъв уважаван. Супер неловък ден, дори да си доброжелателен към Вуте.
От друга страна като цяло не е задължително да правите каквото и да е със себе си. Няма нужда да се напъвате, да гоните каквито и да е цели, не сте длъжни на никого и т.н. Това не е ирония, не е обратна психология - наистина мисля така.
Има си хора за всичко - спокойно може да живеете като човек за всичко.
