Първи ноември, денят на будителите. Свят и красив! Оживял във времето. И никак не е добре, че на този ден винаги размахваме образи-икони, които дори не познаваме. Самодоволно разхвърляме цитати, обезсмислили красотата на своитe послания от безлично повтаряне до втръсване.
Денят на будителите днес има само един смисъл - да даде път на обърканите ни души, да ни направи общност, която отдавна не сме.
Помните ли текста на Елин Пелин "Занемелите камбани"? В него се разказва как на храмов празник не се разнася тържествен звън от църквата, защото духовник си позволява да оскверни чистата вяра, святата молитва, човешката болка. Той хвърля малката топлийка, дарена от сърце от бедна жена и Божието възмездие не закъснява.
И трите камбани замлъкват. Хората са ужасени - очаква ги зловеща съдба. Тържественият звън се разнася чак когато "малкият" дар отново е оставен на завесата. А хората си отдъхват облекчени.
Защо ви припомням този разказ. В нормалния човешки живот преди да има партии, идеи, сблъсъци, дебати, докторати, трактати... има обикновени нравствени ценности. Необходимо е да си добър, съпричастен, честен, трудолюбив, отговорен, верен.
Тези ценности са здравата основа на живота. Живот без предателства за пари и сметки, без ръгане с лакти в името на евтина популярност, без тънки и дебели далавери за доходен бизнес, без робуване на вещи и модни екстри.
Не зная как и защо тези простички човешки добродетели излязоха извън погледа на общественоважните факти? Стана модерно/видимо/значимо партийната пристрастност да е гаранция за наличие или отсъствие на морал. Много лесно можеш да претичаш през различни формации и да изковеш алиби за почтени човешки изяви, като ги подплатиш с политическа обвързаност.
Не разбирам как неморални лични действия към колега, работодател, служител, довереник, приятел, се забравят/оневиняват, когато се приобщиш към група, призната за "морална"?
Кой и как раздава признание свише?
Евтината, бърза, самодоволна и незадълбочена оценка изважда напред във всяка група и съсловие най-агресивните, но не най-мъдрите, най-викащите, но не най-знаещите. Та си мисля, че както беше казал един от американските президенти Роналд Рейган, всяко поколение трябва да извоюва своята свобода, то и всяко време, освен от нравствените авторитети на миналото, има нужда от нови духовни водачи-будители.
Днес някой трябва да каже, с думи прости, кратко и ясно, в прав текст, и да повтаря така, че всеки да чуе:
- Хора,загубихме истината за вечните човешки добродетели, натикахме я в ъгъла, унижена, дори осмяна.
Трябва да се върнем към нея.
Няма по велика сила от умението да си добър и съпричастен.
Няма по-голям смисъл от този да носиш отговорност за всяка дума и послание, което изпращаш в публичното пространство, без на следващия ден да притичваш към друга по-успешна кауза.
Няма по-голяма мъдрост от силата на знанието и по-необходим път към съвършенството от постоянството и отдадеността. Не може да не познаваш своята история, литература, култура.
Да спрем с измамата, лъжата , суетата.
Стига сме обезличавали постиженията си за сметка на чуждопоклонничеството.
Някой от всичките претендиращи за свръхморал публични личности трябва да отвори този разговор,поне да започне.
И този, който има куража да загърби партийната пристрастност и с авторитета си на почтен човек да заяви, че проблемите ни в българската реалност не са политически, а нравствени и партизанщината на корумпирания ни делник е тяхно следствие, ще е будителят, на когото наистина му пука, когото трябва да следваме.
Будителят не се интересува от признанието на хората, той ги води. Иначе рискуваме в скоро време и ние да бъдем обречени на безмълвие - заради празнословие..
Лесно е да кажеш: "Честит празник"! Трудно е да го направиш истински.
