Заедно с поредицата от пролетни почивни дни обикновено идва българският еквивалент на Великото преселение на народите към по-южни ширини, разбирайте - към Гърция.
Освен това обаче настъпва и една друга инвазия, позната на умните хора, които през това време си стоят в София - тази на контрольорите в столичния градски транспорт.
В дългите уикенди те имат навика да излизат "на лов" и инициират един интересен и много нестандартен спорт у гратисчиите. Дисциплината не може да бъде наблюдавана никъде другаде и се нарича "Как да си счупим някой крайник и/ или да се простим с достойнството си, вместо да си платим билетчето".
По-опитните се измъкват с леки охлузвания, но по-неопитните като нищо могат да свършат в "Пирогов" с нужда от ортопед.
Надпреварата и надцакването винаги започват по един и същи начин - качват се хора в тъмносини униформи и част от пътниците реагират на гледката като попарени. И то още преди да са чули репликата, от която на мнозина им се свива сърцето - "Карти и билети за проверка!".
Следват панически опити за сдобиване с билет или за напускане на превозното средство като никоя от тези практики не е одобрена от Грийнпийс, нито от Българския хелзинкски комитет, въпреки риска да пострадат хора (че и животни).
Целта е ясна - тези 1,60 лв. да бъдат спестени и след това вложени в нещо по-ценно, например вафла с три лешника по-малко от европейския си еквивалент.
Начин номер едно е да се измъкнете със скок на дължина, разнообразяван от обикновено доста високите стъпала на превозните средства от Центъра за градска мобилност. Тоест, виждате хората в тъмносиньо и със засилка и хъс се опитвате да се прехвърлите от купето, през четирите стъпала от по 50 см всяко - на земята.
Лошото е, че долу няма пясъчник, който да омекоти удара и опитите нерядко завършват с изкълчен глезен, но нека да гледаме положително - по-богат сте с почти два лева, а и плонжът ви изглежда супер забавно отстрани.
Ако обаче останете "заклещен" в трамвая или автобуса, спортните дисциплини стават по-сложни.
Единият вариант са силовите спортове, сред които са боксът и ръгбито, с които да си проправите път до вендинг машината или шофьора. Това включва борба с юмруци, лакти и колене. Позволено е също така настъпване, а в спешни ситуации дори и ритници.
Ако трябва да търсите плюсовете на тази ситуация и да пренебрегнете унижението, на което се подлагате, то е, че в конкретния случай този с натъртените крайници няма да сте вие.
Разбира се има и трети, по-хуманен, но доста ненадежден избор - да изберете дипломацията и да се опитате да се разберете с контрольорите с думи. Първо, припомнете си защо го правите, а именно - за да си спестите солидната сума от 1,60 лв.
Тази мисъл би трябвало да ви вдъхне мощен стимул, с който да проведете дискусията на тема защо нямате нито билет, нито карта, нито желание да си купите такива.
Окрилени от мислите за несметното богатство, което притежавате, можете да пристъпите към разговор, в който да обясните, че сте социално слаб например. Въпреки че в ръцете си държите смартфон предпоследен модел.
Или да кажете, че сте бременна в шестия месец. Въпреки че сте мъж на средна възраст и дори нямате бирено коремче. Винаги можете да прибегнете и до това да се разплачете, макар че ако сте над 50 години и над 100 килограма - номерът няма да мине.
Остава един последен и изключително краен вариант - да се простите с тези 1,60 лв. и да си вземете билет ПРЕДИ контролата да попадне в полезрението ви. Така се разделяте с ревниво пазената сума, но добивате бонус точки самочувствие на примерен гражданин.
Опитайте, гарантираме, че не боли...
Авторът Евгения Минчева лорд Е.Минч с отрязана висулка ли трябва да се явява? Понеже явно с отрязването на споменатия полов орган е отрязана и голяма част от интелектуалния потенциал на въпросния лорд. Айде, мило ми Е.М., да сметнеш процентното съотношение на цената на транспорта по европейските градове спрямо заплащането? Например Лондон- 2 паунда, минимална заплата 7.50 на час. Ще рече 26%. от почасовия доход. Париж- 2 евро. Минимално почасово заплащане- 9.88 евро. 20%. Брюксел- 2 евро. Минимална плата- 10 евро. Пак 20%. Закръглям, разбира се. В България- минимална заплата - 3 лева на час. Билет за градски транспорт - 1.60. 54%. Тоест българския работник, който издържа на гърба си държавните чиновници, ромите, пенсионерите и безработните, плаща ДВА ПЪТИ И ПОЛОВИНА повече, отколкото неговия колега от развитите страни, за да отиде на работа. Да издържа себе си, семейството си и да плати данъците си. А за тази два пъти и половина по-скъпа услуга какво качество получава? Висене по половин час на убийствена жега по спирки без сянка. Чакане на вечно закъсняващи автобуси и трамваи в адски студ. На дъжд и вятър. Получава обиди и унижения от страна на шофьори в градския транспорт. Получава мизерия, блъсканица, мръсотия. Понякога, докато пътува, превозното средство се самозапалва- случвало ми се е няколко пъти. С бая дим се понадишваш, пък и за където си стигнал- не стигаш. Къде отиват всичките пари от СКГТ? Защо бе увеличена цената на билетчето? Защо СКГТ не се съобрази с решение на съда, че увеличението е незаконно? И какво иска да каже Евг,Мин с тая статия?
Petio Petkov.1566428002, това, което пишете е абсолютно вярно. Пропускате, обаче, нещо съществено - транспортът в Румъния е на газ. Собствен газ. Не руски. И отоплението е на газ, навсякъде през зимата е топло, не горещо е. В румънските магазини е трудно да се намери готварска печка на ток, всички са на газ.
Може ли Евгения Минчева да ми отговори на един въпрос. Какво да правя в следната ситуация: Живея в някакъв див район, дето се води скъп квартал на София, а, всъщност, е присъединено село, и, понеже не съм и все още не искам да съм шофьор, за да стигна до цивилизацията, трябва да разчитам на, признавам, редовно, макар и нарядко, идващия градскоселски транспорт. Мразя да пътувам нередовен, пък и лев и шейсет верно не си струват вероятната разправия с контрите. Та, ситуацията. Нямам карта за градски транспорт, `щото, примерно, е изтекла оня ден и съм забравил да я подновя. Искам да си купя билетче, обаче на абсолютно нито една от спирките в близост до нас няма будка. Шофьорът - за целите на ситуацията, пък и често се случва - също няма. На контрите за това не им пука и почват да ми бучат за слизане от автобуса, глоби, актове, въпреки че нямат право на това - защото глобите им носят парични бонуси. Та, въпросът е, какво да правя, за да избегна това? Аз ли да си инсталирам будките по спирките, аз ли да се погрижа шофьорът винаги да има билети, аз ли да се погрижа контрите да не ми вдигат скандал за нещо, за което вина нямам?
Ей, Алекси, т'ва Варна що не учите граматика?
Зеле, " Нямам карта за градски транспорт, `щото, примерно, е изтекла оня ден и съм забравил да я подновя." Това е обяснение като за в детската градина. Ако имаше автомобил и ти изтече гражданската, а не си направил нова, щото си забравил? Ако ти изтече валидността на личните документи, а ти не си погледнал и си забравил да ги подновиш? Всяко от тези забравяния води до риск от глоба.
Какви 1,60 лв. плещи авторката?! Ами за талончета? Ами за цигарки?!
Паячке, сравняваш несравними неща. В твоите примери вината за всичко си е изцяло моя. В моята ситуация - не е. Положил съм необходимите усилия да пътувам редовно, но тази възможност пак не ми е била дадена. Все едно (некоректен пример, знам) да ми откажат да си подновя гражданската отговорност, защото са им свършили отпечатаните бланки там каквито трябва да са и принтерът не работи.
Каква скука...
"Нямам карта за градски транспорт, `щото, примерно, е изтекла оня ден и съм забравил да я подновя." - примерите на Паяка са абсолютно и напълно съотносими, а твоето са оправдания. Сега ще ти дам по-ясен пример. Като не си платиш тока - спират ти го. Казвайки "Ами, забравих да го платя", не се пуска автоматично. Отиваш, плащаш и тока, и такса за пускането. И като ти го спрат ей така веднъж, макс два пъти и започва да ти светва под шапката - "Ооо, 15-ти е, трябва да си платя тока, иначе пак ще вися на тъмно". Така е и с картата, и с примерите, които Паяка ти е дала. 1-ви, 15-ти, 20-ти и си знаеш - трябва да си подновя картата/ гражданската/ а у. Другото са извинения и "Ох, ама аз забравих, много съм зает, решавам световния мир в момента". Все ще купиш едно билетче отнякъде и ще стигнеш до центъра, където можеш да си заредиш картата. И, да, в твоя квартал е сложно, разбирам...
Кени, и ти, като Паяка, пропускаш две неща. Първо, като нямам карта, вадя парите и си плащам транспорта по друг начин - това, че няма кой да ми ги вземе, не е моя вина. (До преди половин година карта не ми и трябваше, понеже си работя от вкъщи и ми се събираха около десетина пътувания на месец, бтв, ако и толкова. И от тия десетина пътувания при, примерно, четири шофьорът не е имал билет.) Второ, контрольорите, принципно това, НЯМАТ ПРАВО да глобяват и заплашват, ако шофьорът няма билети - но това не ги спира, понеже от глобите получават парични бонуси. Тогава шофьорът подлежи на глоба, всъщност, по регламент, нали...
"... това, че няма кой да ми ги вземе, не е моя вина." - сериозно? И като видиш в супермаркета, че няма в момента касиерка на касата - минаваш с количката и си заминаваш без да платиш? Така де, няма кой да ти вземе парите, не е твоя вина... Градският транспорт е услуга и като такава се заплаща. Да, съгласен съм, че ЦГМ не са най-гъвкавите и умните и че понякога се изискват някакви гимнастики, за да си редовен пътник. Но ти първо казваш "Забравих да си платя картата..." - казва ти се, че просто трябва да си я подновиш навреме. Ти казваш "Аз искам да им дам пари, а те не искат". Ами няма такъв филм. Не си на Луната, все ще стигнеш донякъде да я подновиш тая карта. И тия сценарии - шофьорът нямал билети, вендингът не работил, астероид се приближава към земята. Отново, съгласен съм, случва се (най-вероятно). Но е много рядко. Случвало ми се е да ми върнат от 20 лева, виждал съм да връщат от 10, виждал съм шофьор да обяснява на контроли, че е свършил билетите и затова има гратисчии. Хайде стига оправдания.
Кени, да повторя ли, че шофьорът е длъжен винаги да има билети и когато няма, подлежи на глоба, а контрольорите нямат право да глобяват и да вдигат скандали в такъв слушай, за да стане ясно, че шофьорът е длъжен винаги да има билети и когато няма, подлежи на глоба, а контрольорите нямат право да глобяват и да вдигат скандали в такъв слушай? Това не съм го измислил аз, по наредба е така. И автобусът не е супермаркет, що за безумно сравнение изобщо?
Зеле, прав си, че са длъжни да продават билети в градско-селския транспорт. Обърнах ти внимание, че никой не го е грижа твоята памет за задълженията ти. Това беше.