Даже битовата престъпност да е била по-ниска, някак много удобно пропускате престъпленията на самия режим (преди 1989-а - бел.р.). Никак не е малък броят на убитите, вкараните в лагери, изселените. Или майната им, важното е на останалите да им е спокойно?
Да не забравяме и "по-безобидни" неща като побоища и унижения заради начин на обличане, музикални вкусове, вицове, изразяване на мнение и несъгласие.
А далаверите, корупцията и злоупотребите с държавите блага бяха не по-малко разпространени. По-малки бяха само мащабите и осветляването им (което на практика липсваше).
Да не говорим за укриването и отказът от мерки около аварията в Чернобил, обгазяването на Русе и десетки други знайни и незнайни случаи.
А доносничеството? Вечно притеснение дали някои приятел, колега или роднина не те кодоши. Дали заради лична облага или понеже е бил изнуден.
