Какво е общото между отрицателния очерк за "гангстера и ловец на мигранти" Динко Вълев в "Дейли Мейл" и включването на песен на Азис в голям положителен материал за бъдещето на музиката в списанието на "Ню Йорк Таймс"?
И двете неща могат да бъдат осмислени като зрелищен пробив на различни форми на примитивна българска контра-култура в световните медии.
За няколко дни се създаде усещането за сгъстена и интензивна събитийност - две от най-четените англоезични издания на планетата се превърнаха в мегафон за лошия вкус родно производство, разпространиха историите на Динко и Азис като показателни културни единици на българското живеене сред милиони мозъци и върнаха дискусията за собствения ни смисъл с многократно увеличен залог.
Това ли е ресурсът на България за привличане на интереса на глобалните мейнстрийм медии - мутри и чалга? Батки и маанета - звероподобно клише на цивилизационна импотентност, от което националният характер не само, че не може да се отърве, но продължава да препотвърждава...
Динко и Азис са могъщи символи на двете преплетени явления - битовата, кроманьонска агресия и болезнено лошата музика.
Сигурен съм, че Динко Вълев, който може би мрази циганите, е изпил поне половин цистерна ракия и е стрелял във въздуха докато слуша песни на Азис.
Може би се е готвил за хайка за мигранти под звуците точно на тази болезнено неприятна песен "Хабиби", която "Ню Йорк Таймс" реши да легитимира като световно музикално явление.
Азис и Динко са олицетворения на регреса и конформизма, два ходещи стереотипа, драматично различни и в същото време толкова интимно близки.
Журналистите от "Дейли Мейл" и "Ню Йорк Таймс" автономно едни от други поставиха своите показалци върху пулса на хаотичната, шумна и отблъскваща българска контра-култура, която всъщност доминира в обществото и хищно смуче кислорода от всички други опити за изява на смислени, критични и качествени идеи.
Динко и Азис пробиха на медийния пазар в Западния свят и заради анекдотичното им, но симптоматично участие във важни глобални културни процеси.
"Ловецът на мигранти" по границата с Турция се превърна в карикатура на ксенофобията и враждебността към бежанците.
Дори и най-острите критици на катастрофалните миграционни политики на ЕС, които смятат, че Меркел натисна спусъка за цивилизационното самоубийство на Стария континент с безпрецедентното отваряне на границите Европа за Третия свят, ще направят гримаса на погнуса пред примитивни бабаити като Динко.
От друга страна включването на песента "Хабиби" на Азис в материала на "Ню Йорк Таймс" е не толкова оценка за качеството на произведението, колкото политическо послание за значимостта на мултикултурализма.
Изборът на "Хабиби" е политически коректна пропаганда в културната секция на либералния медиен мастодонт, готов да прегази всички критерии за качество в търсене на "дайвърсити" - това сексуално, расово и религиозно разнообразие, което в последно време е новата религия на прогресивните левичари, доминиращи повечето медии на Запад.
Азис изпълнява двойна малцинствена роля за тези хора - той е гей и ром.
Един поглед към статията е достатъчен, за да стане ясно, че това е политически документ.
Авторите говорят за дискриминацията на сексуални и етнически малцинства в България, Азис е описан и цитиран като герой и жертва едновременно.
Журналистът Нитсу Абебе пише, че "вдъхновението за класацията е дошло от противоречивото ново парче на Бионсе Formation, което разпали ожесточена дискусия за афроамериканската общност в САЩ".
"Тази песен привлече вниманието ми не заради звука, изпълнението или композицията, а заради лавината от перспективи, прочитания и идеологически спорове. Как звучи песента през погледа на фемистките, на ЛГБТ общността, на антикапиталистите?", пише още Абебе.
За бога, те сами си го казват: Музиката вече няма значение. Всичко е политика и идеология, а малцинствата са новите носители на доброто, правилното и привилегироваността.
Азис има късмета да е ром и гей, който пее песен с арабски мотиви във време, в което етническата и сексуалната идентичност засенчват истинския талант, иновация и креативност.
Това е идеологически културен екстремизъм, в който се оглежда другата крайност - Динко с пушката. Две лица на една тъжна реалност.
*Mutri and chalga for the win - Мутри и чалга за победата
Още по-абсурдно е, когато макаци се правят на хора.
Абе, Макарон! Тоя път не си крив, а си прав! На тоя Свят всичко е възможно! Криви макарони се изправят! Казано на чист Български! Свинкя роди, мома се опраси!
Динко е боклук, щот пречи на Дракона да изследва третата плътност с някой резак. По тая причина Висшото му Аз не може да достигне Финалната инкарнация и той си остава.....обикновен педераст
Хората по света и у нас се делят на умни и глупави, интелигентни и примитивни. Така е откакто свят светува. Кое му е чудното тогава, че имало било гледания и лайкове и.......И защо не за Азис, за Риана, за Селена Гомез.....и прочие еднодневки?? Защо Кардашиянови властват из всички медии?? Защото преобладаващото в света са примитивите. Те правят класации, те си ги харесват и тъй като медиите също се владеят предимно от примитиви, разпространяват подобни новини. И ако някой си е помислил, че става въпрос за изкуство /пеене в случая/, много се е объркал. Става въпрос на провокираща визия, за големи задници /джуки, цици/, за скандално поведение и прочие атрибути на индивиди, за които пеенето е трудна работа.
Пенелопова , само не разбрах ти в коя категория се слагаш?? Щот аз съм те турил в графата- малоумни...та се чудих....съвпадат ли ни категориите? пс И да питам де....Азис глупак ли е?
Джон Смит, това не е единственото нещо, което не разбираш. Необходимо е да полагаш системни усилия, ако вече не е твърде късно за теб. Опитай, все пак
Защо англичанинът е владял света може да се разбере когато се вгледаме в снимките на английските момчета и момичета на Слънчака, разпръснати из лехите посред собственото си повърнато. Това са ролингстонсите и битълсите в необлагороден вариант, които налагат безапелационно себе си на света. Тръгни сутрин из Kings Cross и се направи на ударен. Ще те отнесат. No mercy. По простотията ще ги познаете. Тяхната простотия vs. нашата простотия. Две различни планети. Две простотии от коренно различен вид. Вилхем Тел и Динко. Азис и Мик Джагър. Едното, английското, втъкано в самата същност на нацията, другото, азисовото, стърчи като глава на плъх сред стърнището на онова, което е останало от люлката на европейската цивилизация, България. Така е и в културата като цяло, така е и в науката, а и в най-елементарният ежедневен живот. Някакси на онези им е вкусно да си живеят така и изпитват радост от изричането на всяка дума, на нас, обратно, всичко се филтрира през една болезнена чувствителност и депресия. А най-трагичното е, че простотията и у нас се налага в комбинаци я с талант като при Азис или, когато си бездарен като Слави Трифонов, просто си купуваш таланти, та чрез тях още по-ефикасно да втъкнеш в снагата на обществото собствената си простотия и гнус. Колкото и да е тъжно, трябва да признаем, че все пак е добре, че, в крайна сметка, германският дух командва и Британия (Сакскобургготи), и САЩ (Тръмп), и Европа, а това значи и света. Най-малкото, оставила всичко останало да пасе, науката е под командата на дисциплинираната даже и в поддържане на абсурди Германия. Не че е розово състоянието на науката, но само може да си представим, ако и английската простотия беше допълнително я разбълбукала. Изкуството не можеш да го мериш на килограм, та там всеки си прави каквото си иска и го налага на другите според портфейла.