КТБ и какво предстои

След като стана ясно какво е състоянието на затворената до момента Корпоративна търговска банка, сега въпросът е какво предстои. Събрахме мненията на експерти във финансовата и икономическата сфера по темата.

Емил Хърсев пред БНТ:

Ако цифрите в доклада са верни, то той наистина е за прокуратурата.

При изнесените днес числа не би имало никакъв шанс за оздравяване на банката. До този момент мислехме, че пределът на загубите е 2 млрд. лв. На базата на тази оценка и консултантите от ЕПИК са представили предложението си за оздравяване на банката

Въпросните 4,222 млрд. лв. от доклада на одиторите на Корпоративна търговска банка (КТБ) не са реални липси, а необходима обезценка. Тези средства не липсват напълно от финансовата институция, а че в нейния баланс е записана една тяхна стойност, а на практика тя е по-ниска.

Икономистът Георги Ангелов:

Загубите от обезценки на КТБ са в размер на 700% от собствения й капитал. Какво следва за КТБ? До 31 окт. осчетоводяване. До 7 ноември - отнемане на лиценза. До 5 декември - изплащане на гарантираните влогове

Икономистът Илиян Василев (откъс от публикация в блога му)

Де факто се върнахме 17 години назад. При други условия фалитът на една банка, макар и системна не би предизвикал подобни трусове. Но именно, защото пътят до фалита не минава през логичните и стандартни процедури, а е форсиран от едно безумен личностен и групов егоизъм - ехото на развръзката отеква толкова болезнено и толкова далеч.

Откровена манипулация е тезата, че не трябва да се използват пари на данъкоплатеца, защото няма вариант при който за миналите грешки на държавните институции - прокуратура, надзор, правителство, парламент да не плати данъкоплатеца. Не се наемам да оценя ефекта върху банковата система като цяло - това е предмет на сериозен анализ, който сега никой не прави -  но няма как да се ограничи системния ефект от несъстоятелността на КТБ без масирана държавна подкрепа. Както посочих на 20 юни, размера на тази подкрепа можеше да бъде вероятно в границите на 1.5 - 2 милиарда лева. Днес, не съм сигурен дали общия кумулативен ефект от насиления фалит на КТБ няма да са премине границата от 6-7 милиарда лева.

Именно за да завършат логическата конструкция на своята атака, нейните инициатори атаката имаха нужда от блиц специален закон и санкция на Парламента.

Държавата заедно с другите банки отново ще трябва да капитализара Гаранционния фонд за влогове, защото при сегашния модел на разпад терапията на евентуалната несъстоятелност и мерките срещу неразпространение на заразата изисква пари, и то много пари, а те не могат да имат никакъв друг източник освен държавата.

Най-малкият проблем тук е съдбата на банкера Цветан Василев - той така или иначе е извън играта и самият той го признава.

Проф. Христина Вучева, финансов министър в служебния кабинет на Ренета Инджова, пред Дарик

Загубите на обществото и като казвам общество имам предвид всички нас, а не само вложители или заинтересовани кръгове, а всички хора, които живеят в страната, ще бъдат в по-лоша позиция, ако банката се ликвидира и в много по-добра, ако банката се възстанови дори при тази ситуация според мен, ако тя бъде с увеличен капитал, с нови акции, които да се притежават от фонда за гарантиране на депозитите. Това за мен е най-добрият вариант - държавна подкрепа, като под държавна подкрепа имам предвид като Фондът да кажем би могъл да извади един милиард според мен, увеличението на капитал е достатъчно, не знаем информацията каква е, а държавата да предостави временно на влог някаква сума от своите разполагаеми резерви срещу лихва. Но да се изправи финансовият министър, да заяви на хората, че това е една държавна институция вече, държавна банка, която ще работи както трябва, и мисля, че при съответните лихви хората няма да си теглят парите.

Но загубите в пари, така наречените държавни пари, както много разбирачи ахкат и охкат как ще загубят държавните пари, но ще бъдат много по-малко отколкото ще загуби обществото при една ликвидация.

Тихомир Безлов:

Проблемът е сериозен, защото продължаваме да сме в политическа неопределеност.
От това, което научаваме, шансът да бъде продадена банката и да бъдат спасени големите депозити на публичните предприятия, е малък. Бъдещето на КТБ според доклада на БНБ за състоянието на банката е, че от гледна точка на политически анализ по-скоро банката вероятно ще фалира.

Друг важен въпрос е как ще се реши проблемът с недостига във Фонда за гарантиране на депозитите. Дори фондът напълно да се изпразни, пак трябват 1.6 млрд. лева. Проблемът е, че не може да се позволи той да е напълно празен. Трябва да се види как точно ще се реагира и дали другите големи банки ще участват в съвместен, договорен с БНБ подход.