И два автомобила да останат един ден на земята, единият от тях непременно ще се кара от неделен шофьор.
Този специален и особено опасен участник в движението по пътищата е това, което може да ви развали ваканцията дори тогава, когато изглежда, че всичко е под контрол. Защото неделният шофьор е напълно независим, тотално непредвидим и не подлежи на влияние и промяна. Той е отделна, завършена категория водач на МПС, който трябва да се изучава специално в курсовете по шофиране, а поведението му на пътя трябва да влиза като отделна тема в листовките на изпита.
За да подпомогна този евентуален процес на приемане на неделния шофьор за водач на МПС, категория Н (неделен), прилагам няколко отличителни белези, по които можете да го разпознаете.
Първото и най-важно нещо, което трябва да знаете за неделния шофьор е, че той логично се развихря на четири колела през уикенда.
В останалото време се движи из града с градския транспорт или пеша. Като пешеходец не е чак толкова стриктен, но държи особено много да се спазват правата му. Затова е в състояние да застане нагло на пешеходната пътека, да се втренчи в очите на спрелия шофьор, осигурил му така и така законното предимство, и да го гледа обвинително. Неделният шофьор минава по пешеходна пътека царствено и бавно - това е и неговото ежедневно отмъщение към тези, които предпочитат да се движат из града с коли.
Вторият отличителен белег на неделния шофьор е, че той знае правилника за движение по пътищата до болка.
Може да ви цитира алинеи и членове, способен е с часове да обсъжда казуси за предимство на пътя и е направо половин катаджия, когато става дума за глоби и отнемане на точки.
Неделният шофьор ужасно много обича автомобила си.
Той се грижи за него с усърдието на майка-първескиня - държи го в гараж, припалва го един път в седмицата, че да не му падне акумулаторът, почиства стриктно всяко петънце и ръжда и поддържа интериора и екстериора в перфектно състояние. Там не се яде, за да не паднат трохи, не се пие нищо цветно и сладко, за да няма лекета на тапицерията, и разбира се, в никакъв случай не се пуши. Да пътуваш с неделен шофьор означава и че няма такива лигавщини като „ма да спрем тука, ма да пикаем там, ма да хапнем при тоя и оня"!
Истинският уикенд шофьор се подготвя за каране дълго преди да натисне педала на газта.
Пътуването до морето например е предвидено и структурирано поне месец преди първия ден от ваканцията. Маршрутът е засечен по карта и джи пи ес, както и подобрен в редица разговори с всякакви близки и познати, минавали наскоро по него. В реда на нещата е той да обяви и начален час на тръгване. Само имай късмета да се явиш изпънат до автомобила с няколко минути закъснение, ще станеш свидетел на скоростното му изнервяне, което впоследствие ще ти се вмени като основна вина за нелепото шофиране и постоянните рискови ситуации.
„Владимире, идиотино, виж как ядоса татко си с това твое успиване, та за малко да ни пребие на разклона за Шумен!", крещеше на сина си една неделя вечер пред блока съседката от другия вход.
Точно се бяха върнали от тамошното си село, колата им преливаше от буркани и щайги, а владимировият баща свъсено я оглеждаше от всички страни и крачеше до нея като прериен ездач, който току що е разбрал, че конят му е на умирачка.
Неделният шофьор си има система на редене на куфари и чанти, която не подлежи на обсъждане от пътниците.
В деня преди пътуването той измива автомобила, а седмица по-рано го минава, както си му е редът, на смяна на масло и филтри, проверка на климатика и евентуална смяна на накладките. Нищо че за година навърта всичко на всичко около 1000 километра (отиване и връщане до морето и няколко отскока до вилата), за техническия изпит пред съответните органи той се подготвя като за защита на магистратура.
Ако хич по нищо друго не можете да отличите неделния шофьор от останалите, гледайте дали има шапка. И то не каква да е, а ваканционна - сламено борсалино, тип „панама" или направо сомбреро от най-туристическите.
Веднъж стъпил на пътя, неделният шофьор спазва стриктно всички правила, че и неписаните такива. Ако има ограничение 60 км/ч, той ще забие спирачката в мига, в който забележи знака и ще го подмине с почтените 58 км/ч. Знаците за забранено нещо-си за него са закон, а указателните табели се четат с обсъждане, в което той винаги е прав. STOP-ът за него е смъртна забрана, затова и там няма никакви други решения, освен да се закове със забиване на челата на пътниците в предното стъкло и да стои така дълго на място - за неколкократно оглеждане във всички посоки.
Изпреварване не съществува като опция за неделния шофьор.
Ако все пак по причина на някаква спонтанна вътрешна лудост предприеме подобна маневра, неделният шофьор ще форсира двигателя до дупка, ще се наведе плътно напред с поклащане, все едно сръгва кон в хълбоците, и ще се изнесе мощно вляво почти в несвяст. В този момент всички останали на пътя трябва да се молят в дъното на хоризонта да не се появи кола, защото това ще го панира тутакси и вместо да се изнесе бързо напред и вдясно, той ще удари спирачка и ще се вреже обратно там, откъдето е тръгнал.
Най-любимо от всичко у неделния шофьор обаче за мен си остава начинът му на паркиране.
Дали е успоредно или задно, дали се влиза в гараж или се спира на нанагорнище, няма никакво значение - това е кулминацията в шофьорските умения на неделника зад волана. Тук той трябва пред всички да успокои „животното" и да го прибере в яслата по най-съвършения начин. За целта неделният шофьор (с все сламената си шапка) започва да изчислява точно как да подходи, къде да застане, как и колко дълбоко да извърти волана и с каква сила да даде газ, за да се вмъкне в определеното паркомясто.
Накрая да не забравя още нещо. Въпреки че съм убедена, че лошите шофьори са и жени, и мъже, трябва да кажа, че има само едно нещо, което е по-лошо от неделен шофьор. И това е жена неделен шофьор. Не защото няма умения, а защото до нея винаги седи многознаещ и всичко-разбиращ мъж, който да я тъпче с укори, съвети и правила. И този мъж най-често не е нищо друго, освен обикновен... неделен шофьор.
До някъде схващам идеята на Марийка (майко, сигур ша падладей като прочете "марийка"), но: - той знае правилника за движение по пътищата до болка - какво лошо? Ревете от "войната по пътищата" - и тая война до голяма степен се дължи на малоумници, които не знаят правилника; - ужасно много обича автомобила си - звучи като идеалният от който да си купиш автомобил втора употреба. Отделно - почти съм сигурен, че марийка е писала статии за смърдящи таксиметрови шофьори, мръсни коли и тн. - тя е съфистикейтед и се притеснява от таквизи работи; - се подготвя за каране дълго преди да натисне педала на газта - това, което е описала е дразнещо, но не задължително само за този шофьор .. ; - "измива автомобила, а седмица по-рано го минава, както си му е редът, на смяна на масло и филтри, проверка на климатика и евентуална смяна на накладките. Нищо че за година навърта всичко на всичко около 1000 километра " - бульо марио, фреонът в климатикът се изпарява бързичко особено при автомобили, които рядко се шофират, маслото се сменя не само на база изминати километри, но и губи вискозитет с времето и в общи линии не е лошо да се сменя веднъж в годината без значение от изминатите километри, накладките - ок; Абе марийке - страшна статия.
Ако съм схванала правилно... Слизам в неделя от планината. За 2 часа - денивилация от 1600 на 0 метра. Завой след завой. Отстрани - красота. Всякакви мишки, от 100-120 коня до малолитражки. Карат. Ама трудно. На всяко мини-завойче - спирачка. Впити в кормилото лели и "юноши бледи". На десен завой - "голям корем", тъпня отвсякъде. Истината - 90% не могат да шофират. Слава ва Бог, че 80% от тях са само страхливи, а не нагли.
Пета, сега те прочетох. кЪф ти е проблемът с хормоните?? Има си ХЗТ за нуждаещиге се. Хормони/шофьори - нова тема за размисъл
Така като ви чета... май предпочитам неделните шофьори пред всекидневните, които убиват по 5-6 човека с един удар. Щот са мнооо печени и знаците не ги интересуват, особено стопа, който е сложен от ченгета от бившата ДС с цел ограничаване на личната ни свобода.
А категорията "градски шофьор" защо не коментирате??? Точно тази група прави най-големите глупости по пътищата. Да ви обясня ли защо?
Марче, аз за тва карам голем и дърт джип.Дваесе годишен джип.Предната и задната му брони под пластмасовия фасон са стоманени греди.Два-три пъти са ме засичали такива съботно-неделни шОфери, които знаят "перфектно" правилника, според теб.Резултатите бяха две брони и един стоп за засеклите ме.И в трите случая, въпреки че съм отзад, при пристигането на КАТ нарушението на засеклите ме беше толкова явно, че не съм получил нито един акт. Тия "шофьори" само са такива на документи.И според мен е крайно време да се въведе минимален лимит годишен на изминати километри, с което да се знае, че има опит дадения човек.Ако не - книжката на трупчета, и проверочен.
Книжката на трупчета и проверочен. (милиционерите казват проверовъчен) А рибокът в изпитната комисия. Не ви ли стига, че ви разрешиха пак да дебнете из засада? Няма край лакомията.
Само на мен ли ми се струва, че Касимова се подиграва на шофьори, които си поддържат колите, държат на точността, познават правилата за движение и гледат да ги спазват? Лол...
Хм. Като чета, стигам до извода, че Касимова е дала детайлно описание на шофьор-немец. Дай Боже повече такива шофьори! Е, може да има някои дребни разлики - като например мрънкането и врясъците, но това според мен са доста редки случаи и не се срещат само у нас, а навсякъде, особено пък в по-южните географски ширини. Разбира се, ако немецът поддържа колата си в изрядно техническо състояние и чиста, спазва ограниченията за скоростта, не предприема рисковани изпреварвания или пък на неразрешени за това участъци, спира на стоп, знае правилника за движение, че дори взима мерки и да опресни знанията си, набелязва предварително маршрута, обича да тръгне навреме, а не да чака някой да се мотае, не обича да спира където му текне на него или на някой от пътниците, за да се изпишка или изака /за това си има места, че даже и време/, а ако ще спре, ще спре на подходящи или указани за това места и най-често за да се изкефи на някоя гледка или да снима красив пейзаж, не се нервира, ако пред него някой кара по-бавно, защото прекрасно знае, че преди време и той е бил такъв, винаги спазва безопасна дистанция за да може да реагира и пр. и пр., та, ако всичкото това го прави немец, Касимова сигурно ще сипе суперлативи до Бога. Виж, ако го прави обаче българин, тогава ....., ами тогава ...... той е неделен шофьор.
Всъщност, този път Касимова почти ми хареса. А е почти, защото е описала несъществени качества на неделните шофьори, някои от които могат да се сметнат за положителни. Иначе темата е благодатна. Неделните шофьори са такава напаст, че заради тях избягвам да карам в неделя и винаги гледам да съм в срещуположната посока. Ако те излизат от София, аз се прибирам и обратно. Част от истинските проблеми на неделните шофьори според мен са: не знаят какво точно правят зад волана, не познават поведението на колите си в различните метеорологични условия, не познават елементарни физични закони, не познават и собствените си реакции в критични ситуации, да не говорим за предвиждане на реакциите на другите, смятат че всички трябва да се съобразяват с тях и да предугаждат намеренията им. Например: - карат зад автобус или камион на магистралата и без да погледнат в огледалото предприемат изпреварване. Разбира се, ти в този момент си почти изравнен с тях и "набиваш кучките"; - изпреварват друг неделен шофьор, движещ се с 99 км, със зашеметяващите 100км! Изпреварването става в продължение на близките 10 -15 км. Опашката зад него да чака, той изпреварва! - карат в средната лента на магистралата, ти ги настигаш в лявата. Приближавате пътен възел, по който съвсем спокойно камион се включва в магистралата, в собствена лента. Неделния шофьор се изплашва и свърва рязко в ляво. Където си ти!; - кара спокойничко в най-лява лента, ти го настигаш. Тук има няколко възможни реакции: 1-ва - не те забелязва през близките 15 мин, защото огледалото служи само за гримиране, а в момента тя (рядко той) извършва напрегната и отговорна дейност - шофира по магистрала с цели 105 км/ч, та няма време да се гледа в огледалото; 2-ра - той те вижда (обикновено е мъж) и рязко се прибира пред току що изпреварения от него автомобил, като предвидливо натиска спирачка, така че този зад него да може по-лесно да го чукне. Не дай си боже да стане произшествие, ще каже "Един отзад така летеше, че за да не ме удари се прибрах пред колегата и стана белята" 3-та - вижда те (обикновено жена шофьор), но нарочно не ти прави път. "К'ъв си ти бе нахалник! Аз ще си карам където и колкото си искам, освен това карам със съобразена скорост (съобразена със мижавите ѝ възможности, разбира се) и ти ще караш зад мен. Ето заради такива бързаци стават катастрофите!". По някое време решава все пак да се прибере и да ти направи път - "Айде, от мене да мине", но го прави с такава скорост, че ти можеш да се избръснеш междувременно; - спрели в аварийното платно се изпреварват, като се изнасят максимално в ляво. Където си ти! Разбира се, тази маневра не се придружава от мигач, все пак е изненадващо да има някой спрял и подобно нещо се таксува като "екстремна ситуация", при която няма време за лиготии! - кара с някаква скорост, ти си зад него. Наближавате камион, които трябва да изпреварите и разбира се, първо удря спирачка, бавно доближава камиона и ле-е-кичко го изпреварва, а след това - отново газ на техниката. - по двулентов път, неделния шофьор кара внимателно! Защото има коли като пред и зад него, така и срещу него! Настигнатите камиони, както и други неделни колеги се изпреварват само, ако пред него има поне 1 км празен път. Да не стане беля, не за друго. Освен това, дистанция се оставя толкова, че никой друг да не може да се вмъкне между него и предния участник в движението. Ами нали всеки момент, в близките 20 мин, ще се отвори възможност за изпреварване! - на двулентов път със завои, неделния шофьор кара така: на прави участъци - газ до дупка, че някой ще го изпревари, а завоите се взимат с 20-30 км/ч, защото "знаете ли как изхвърля този завой"? Насъбра се голямо писание, та спирам. П.П. Абе, какви са тези джигити по пътищата, а? После, защо имало толкова катастрофи!