Реакцията е на място и аз, като може би най-върлия пушач в тоя форум, също съзирам популизъм - цялата работа можеше да се разгледа по-късно и без да се украсява с причини, които със сигурност нямат нищо общо с шума, който се вдига.
Колкото до мненията "да не си роден с цигара в устата", не знам да си затрая ли или да попитам - ами, какво да правим, например, с диабетиците на инсулин. И те не са родени с тая си нужда, но я имат и повечето от тях нямаше да я получат, ако не бяха изкушавани от нездравословно хранене.
Докъде ще стигнем с подобни разсъждения?!? Враждебността не е добър съветник. Въпреки че сега и в тая форма, популизмът определено дразни и мен (все пак, ще ми върне любимия навик да чета на кафе с цигара).
Та, въпреки това, извинявайте, ама точно това е проблемът с тоя цирк с борбата с тютюнопушенето - нищо не е така, както го изкарват, но виж- омраза и разделение се ражда. Онова, от което имаме нужда, е разбирателство. В тоя ред на мисли съм категорично съгласен, че и старата система не става - тия формални разделения на помещения за пушене и непушене се довеждаха до гротеска.
Трябват реални, но не жестоки мерки - например, допълнителни такси/данъци за заведения с пушене, но не и ограничения кой може да влиза и кой не. Как може да се налага поголовен небивал в човешката история акциз, а не може да се наложи такса за заведението, което ще има безспорен и очевиден смисъл - пряко стимулира защитата на непушача в средата, в която се намира.
Значи, може да се вадят пари на гърба на зависимите, а не може да се използват таксите като лост за бизнеса - това е бруталното лицемерие на ситуацията и тия, които се дзверят срещу нас, пушачите, бих посъветвал да си дадат сметка колко много неприятни, вредни навици и практики има наоколо, а дори не споменаваме за тях, защото не е модно днес.
Нека да си дадат сметка и за това, че не са всезнаещи и не е невъзможно пушенето да има полезни страни за определени хора, докато за други да носи само вреда - твърдението на обратното с аргумента "едни учени казаха" е равностойно на "една жена каза". Щото едва ли и един на хиляда от тези, които го казват, си прави труда да провери какво и как е изследвано.
И ето, подобни предразсъдъци наистина са отрова, от която трябва да се пазим. Впрочем, нека погледнем и наркотиците - каква е тая фасадна борба с тях, след като законът не се бори със склоняването към употреба, а само с последствията?
Всичко е тъп цирк за прикриване на мръсни интереси, а онези, които много се вдъхновяват, нека се запитат дали вдъхновението им не е в услуга на нещо доста мръсно.
Да, замислете се колко порочни неща са станали публично допустими - може един хлапак да научи друг да се друса с някоя дрога, но не той, а дилърът ще търка наровете. Кой всъщност е по-виновният?!?
Много лесно се поддаваме на мейнстрийм емоционални драми и това въобще не е причина да се гордеем с това колко сме анти- или про- нещо си. Повече хладен разсъдък и уважение към другите, каквито и да са те, със сигурност е по-добър начин да бъдем цивилизовани, отколкото да се наричаме Европейци, защото видиш ли и ние като тях се сърдим на същото.
