Оставям споровете за съдбата вам, но искам да обърна внимание на някои детайли. На първо място по важност бих поставил напълно погрешното разбиране, че частните уроци са добър начин за развитие на талантливи деца. Нито пък специални награди и т.н.
В общи линии, това все са начини, свеждащи се до даване на пари като купуване на някаква индулгенция - не ангажимент, а откупване на греховете на отговорните да създадат организация. Нужна е самата организация, а в случая тя е такава, че поне 10 години напред от нея няма възвращаемост и затова само държавата може да я създаде трайно.
На децата - на първо място - им трябва конкурентна среда от себеподобни. Това може да се осигури само в някаква степен чрез специализирани училища - едно, че само единици от тях могат да са на завидно ниво, второ - всеки се развива различно и няма гаранция, че детето ще е правилно ориентирано в правилния момент (да речем точно в 7-ми клас). Трето, най-важното, за да има ориентация трябва от някъде да се започне и това са извънкласните и извънучилищните занимания.
Има оцелели такива, но в сравнение с времето на социализма разнообразието и обемът им са нищожни. Нека не си кривим душата - това беше едно от малкото добри неща, които социализмът направи през последните 10-15 години от съществуването си. Независимо от това кой и защо го е направил, кръжочната дейност, ТНТМ и много други подобни начинания, мисля, лесно могат да се признаят като двигатели на развитието за много хора.
Това, от което имаме нужда, на първо място, са заместители и нови идеи в същото направление - места, където интересуващите се могат да научат нещо, да ползват техника и оборудване, което не могат индивидуално да си позволят и най-важното да се намерят с други подобни на тях - извън средата, в която ги е пратила лотарията на училищното разпределение.
За стабилност на подобни инициативи са нужни два слоя - училищна кръжочна дейност и извънучилищна в такива клубове, организации (както и да ги наречем и каквато и конкретна форма да приемат).
Учителите трябва да има къде да насочат талантливите ученици, а не единственият шанс да е частни уроци - те не решават проблема със средата, а той е поне половината от необходимите условия за развитие на талант (дори и за асоциален единак като мен средата е имала съществено значение).
Това важи, както за научни и технически, така и за хуманитарни таланти, а конкуренцията и възможността да "говориш на един език" с хора, гонещи подобни мечти, е не просто стимул, а и средство за изграждане на стабилен характер.
Знаете колко талантливи хора развиват несигурност, страхове, хронична склонност към депресии и прочее - една от най-съществените причини за това е липсата на подходяща среда от връстници в най-важните години от изграждането им.
Това е и проблемът, който държи "велики" държави като САЩ в постоянна нужда от внос на умове - страстта към социалност там не позволява разслояване в гилдии в достатъчна степен - специфичен културен проблем на страна изградена върху преобладаващо религиозно-фанатични основи.
В същото време Германия поддържа подобни възможности за децата си традиционно и независимо от залитанията й в крайности през изминалите 2-3 века, същото важи дори за Русия, макар и с някои уговорки.
Резултатът е очевиден - тези две страни и други като тях са изнесли неимоверно количество умове и продължават да създават такива, независимо от конкретната лудост на деня, докато страни като САЩ, държащи на универсалната социална интеграция не могат да се похвалят със същото в съотношението достойно за размера на населението си.
България произведе много умни хора, изгони повечето от тях, но дори и мутрите трябва да си дадат сметка, че ако не се произвеждат нови за "победителите" в борбата за балканска власт ще остане най-много насладата да са най-добри сред абсолютните нещастници.
Така че дори хора като милиционерите и мутрите би трябвало, като техните ментори от БКП едно време, да си дадат сметка, че срещу едно съвсем ограничено вложение на средства могат да имат (след като толкова желаят да са баш бабаити) поне „матрял", с който могат и те да имат шанс за нещо повече.
Риск е да създаваш по-умни от себе си и изглежда още по-голям в очите на оня, който си мисли, че умът може да се ползва само за прецакване на другите, но пък без тоя риск има само сигурна гибел - бавна, но напълно гарантирана.
Тъй, че господата Цветановци, Станишевци, Борисовци, Първановци и други подобни най-добре да се замислят колко малко е нужно и колко малко това ще накърни техните "трудно" добити статуси на първенци, ако не могат да го направят ги чака само едно - влачене по жълтите павета от хора подобни на тях - хора без бъдеще в нищо друго освен боричкането за кокала - кокалите не се самозараждат ;)
