Когато нещо се случва постоянно, свикваме с него. После идва момент, в който го приемаме с досада. А след това е най-страшното - безразличието. За да се оттласнеш от безразличието, е нужно осъзнато усилие.
То пък е резултат от мисловен процес.
Мисловният процес изисква способност за събиране, отсяване и интерпретиране на информация в името на това да се постигне дадено решение или да се формира мнение. Абе, трудна работа!
Ето това си помислих, когато преди ден прочетох поредната информация за мъж, който пребил жена си. Този път координатите на домашното насилие водят в Панагюрище.
Насилникът е на 47 години, а жената, с която преди живеел на семейни начала и която пребил за пореден път, нахлувайки в дома й - на 46. Сигналът за побоя дошъл от жертвата, която вече имала заповед за незабавна защита издадена от Районния съд и която мъжът очевидно нямал намерение да спазва.
В началото на месеца покрай ушите ни мина и информацията за още един подобен случай. Служител на бензиностанция в Драгоман подал сигнал към полицията, че при тях е потърсила помощ жена с видими рани от побой.
Служителите на РУ Сливница, дошли на място по сигнала, установили, че жената е на 39 години и е била бита с дървена бухалка. Впоследствие била транспортирана в столична болница, където се разбрало, че има фрактури на двете си ръце.
Побойникът опитал да се укрие, но все пак бил задържан след няколко часа издирване.
Знаете ли кое е общото между тези два случая от последните дни? Това, че жертвите са останали живи. И като са имали този късмет, общественият лакмус за справедливост и защита вече като че ли не реагира. Твърде слабо му е подадената киселинност - пребита не значи пребита до смърт, нали, какво толкова има да се занимаваме с това?!
Свикнали сме. Значи скоро може да ни стане и досадно.
Имах един преподавател в университета, който ни караше да си представяме обществото, в което пребиваваме, като човек. И така, наблюдавайки реакциите и емоциите му, да го опознаваме и описваме. Нека сега да си представим какъв човек е обществото, в което подобни случки на насилие пулсират с постоянен, двуседмичен ритъм.
Човекът, наречен "Българско общество", е предимно мъж. Не за друго, ами защото мъжката дума по тези географски ширини все още се приема за по-стойностна от женската такава и общественото доверие определено има предпочитания към мъжкия пол. От рождението си човекът "Българско общество" е научен да вярва, че жените са странни и неразбираеми същества.
Те сменят настроенията си без причина, капризничат, не разполагат с особен мисловен капацитет и единственото, което ги интересува в тоя живот, е как да си намерят мъж. Към жената като такава българското общество има много точно отношение - за да е пълноценна, тя трябва да се е осъществила като майка.
Извън тази й роля то я приема като същество, което се опитва да е като мъжа.
И понеже всяко нещо, което се прави на друго нещо, е кич, следователно и когато една жена извършва приети за "мъжки" дейности (ръководи екип, взима решения, администрира, живее сама или не иска да има деца) тя е бледо подобие, недоразумение, смешка. Все пак обаче в служебния контекст жената все по-често се приема така, както подобава в цивилизовано общество - с все по-малко обструкции относно пола й.
Извън това пространство обаче жената у нас си остава просто една... жена.
Забелязали ли сте например, че когато в магазин продавачът или продавачката внасят ред, те казват "изчакайте, жената е преди вас", обаче "господинът е след жената"? Мъжът винаги е "господин", а жената много рядко е "госпожата", още пък по-рядко "дамата". Тя е жената! За нея няма усвоен механизъм, който да демонстрира обществено уважение.
Така че толкова относно отличителните й човешки белези. Човекът "Българско общество" е сексист - на него не му е необходимо да се обръща към жена според някаква етикетна норма. Та нали още в детските си години момичетата са "женки", после стават "кифли", а накрая - логично - просто "жени".
Преди няколко дни из почти всички популярни български медии плъзна новината за мюсюлмански духовник, който във видео клип учи мъжете как "правилно" да бият жените си. Не попадам за първи път на подобна информация, затова и си направих лично проучване по темата.
Оказва се, че горе-долу на три години имаме такава "новина" - ултраислямист дава указания как мюсюлманската съпруга трябва да бъде бита от мъжа си "с любов" - не през лицето и по главата, и само така, че да няма кръв.
В този смисъл тази новина не ме изненада ни най-малко. Изненада ме обаче друго - само на един от българските сайтове (при това далеч не най-популярния), в които видеоклипът на въпросния имам е качен и подробно обяснен с текст има 113 хиляди харесвания...
У нас насилието, точно както расизма, хомофобията, крайния национализъм, антисемитизма и прочие, има две лица. Едното е общественото - то търпи публично порицание, представено е в активности, които често не водят до никаква промяна, оплювано е шумно, но предимно кампанийно - когато имаме повод. А поводът е убита, не пребита жена.
Защото пред смъртта човекът, наречен "Българско общество" е крайно смирен и хрисим. Към живота никак не толкова. Затова и живите не заслужават толкова състрадание, колкото умрелите - нали са живи, ще се оправят!
Другото лице на насилието е домашното. То още приема жената като получовек, като функция на мъжа, същество, което има определени и отдавна установени задължения, извън които не му е работа да се бърка.
Пък когато дръзне да го направи, прояви характер или се опита да защити самочувствието и живота си, логично заслужава да бъде наказано.
Идеята за наказанието е близка на човека "Българско общество". Той има самочувствието, че може да наказва по-ниско стоящите от него, защото ги приема за феодално подчинени.
Йерархичността в представите му се свързва със слабостта, а силата, с физическата неспособност и физическата мощ, не с идеята за достигане на ниво на познание, на отговорност и компетентност. Което, само по себе си, също е примитивно възприятие. Каквото, впрочем, е и поривът да решаваш емоционални проблеми с бой.
Преди два дни постнах във Facebook профила си статус на "Български фонд за жените", в който се споменаваха телефоните, на които жертвите на насилие могат да потърсят помощ. Идеята ми беше тези номера да достигнат до немалкото брой контакти, които имам в онлайн пространството. Към днешна дата харесалите този статус са всичко на всичко 29 човека.
Като се сетя за сто и тринайсетте хиляди, одобрили или силно поинтересували се от информацията с мюсюлманския треньор по биене на съпруги, просто нямам какво повече да кажа.
Г-жа Касимова, не зная как успяваш да го постигнеш това, но безпогрешно успяваш да подразниш и непредубедения читател. Тенденциозно преиначаване на ключови нюанси, пре-експонирани полу-истини и солидна доза омраза, това е само част от рецептата, която аз долавям. Следователно, не трябва да се изказваш в защита на позитивни каузи, защото човек автоматично заема противоположната страна, докато те чете. А насилие има постоянно и навсякъде. Уважение не се проси, а се заслужава - с цялостно поведение и личност. Истината често има повече от едно лице.
Изостанала феминистка. На Запад вече се поставя въпрос за ликвидирането на “токсичната мъжественост”. У нас, както справедливо отбелязвате пак изоставаме – нищо не споменахте директно в този смисъл. “Домашното насилие” е кодов израз, умишлено измислен от либералите. Така те наричат битките за лидерство в семейството, в които има контузии и се дават жертви от победените. Защото действува Приридният закон за лидера. Според този закон, лидерът е само един. Ако се появи втори равноправен претендент, започват компромати, подлости, физически сблъсъци, изневери, доноси, гладиаторски битки за лидерството. Ако това не завърши с кръв, социалната формация се разпада и всеки претендент оглавява сам своята част. Поради това никъде в обществото и в биосферата няма двама равни началници в една и съща структура. Либералите умишлено натрапват равенството между половете, за да създадат тези битки, които отразяват едностранно, без да споменават причините за сблъсъка между половете. Това им е крайно необходимо, за да могат по нормативен път да приложат техники върху мъжете за промяна на тяхната природна специфика. Защото едно джендеросано общество, с меки, нежни, женствено наивни и безпомощни мъже се управлява много лесно. Не е необходимо за тази цел да се дислоцират скъпи окупационни корпуси. Достатъчен е един “Превъзходен” емисар за ефективно управление на тълпата от кастрати и проститутки. Аз съм на 85 години и живях и при “капитализма” преди “социализмите”. Тогава жените бяха женски и дами, а мъжете бяха мъжки и кавалери. Всеки пол имаше свои специфични задължения в семейството и обществото. Поради това нямаше начин да се получи сблъсък между половете. Дамите бяха “слабият пол” и мъжете от “силният пол” ги носеха на ръце. Абсурд беше да се покаже някаква грубост към дама. Тогава дамите се оплакваха от кавалерите с думите “А-у, той ми повиши тон!”. Това беше най-острият сблъсък между половете тогава.
Към днешна дата харесалите този статус са всичко на всичко 29 човека. --- Това, Касимова, дали не се дължи на факта, че си една изключително противна и токсична личност, способна с няколко приказки да откаже и най-либералния и справедлив човек дори от най-либералната и справедлива кауза? За пореден път си написала абсолютно малоумна статия, от която всеки с повече от едноцифрен брой работещи мозъчни клетки ще се изприщи.
Ако искаме резултати трябва да видим цялата картинка. Както вече писаха по-долу причините за домашното насилие като цяло произтичат от борбата за надмощие в дома. Насилието се проявява от страна на по-силните, манипулацията (основно чрез чувство за вина) е оръжието на по-слабите, независимо дали говорим за отношения съпруг-съпруга или родител-дете. Горното не е нищо по-различно от еквивалента на шамар от по-силната страна, с други думи опит да се вмени вина.
"Не може да има двама хана под небето." - Чингиз хан. Най-пагубният метод за съсипване на здравето на човека е той да бъде постоянно критикуван и никога да не му се показва,че е обичан. Да се разберем - именно ПОДЧИНЯВАНЕТО показва,че съпротивата на подчиненият НЕ Е сломена. Всички хора са имали началници,(включително и тирани като Хитлер и Сталин),но това не означава,че свободата на действие е била премахната. Жените бъркат подчинението със заробването. Те си представят властта само като пълно и абсолютно заробване на "противника". Тази е и една от причините жените да НЕ стават за началници.
...Човекът, наречен "Българско общество", е предимно мъж... Не само българското. На всички европейски езици, от които имам и най-бегли познания, думата "човек" е от мъжки род. Само на немски mensch е от среден. _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ ... вярва, че жените са странни и неразбираеми същества. Те сменят настроенията си без причина, капризничат... Лъжа ли е? _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ ... Към жената като такава българското общество има много точно отношение - за да е пълноценна, тя трябва да се е осъществила като майка... Ми, марийке, ти си се осъществила пълноценно - родила си две деца. Моите почитания за което. Ако другите ти постижения се изчерпват с това, което чета тук, не се опитваш да бъдеш като мъж, опитваш се да бъдеш Как'Сийка. И то много успешно. Клипче на някакъв си молла как да се бие ислямската съпруга "с любов" събрало хиляди лаикове. Ами в България има повече от 113 000 мюсюлмани мъже. Ти си помисли защо твоят статус е събрал само 29, с тебе 30. В България има 3.5млн жени - христианки, мюсюлманки, даже някои еврейки. Циганките да не ги броим, повечето от тях са неграмотни. Ако са верни ужасиите, с които ни заливаш трябва да има над 800 000 малтретирани жени. Те не са верни, но със сигурност има над 100 000 - също ужасяваща цифра. И само 29 от тях са те припознали за своя защитница. Защо ли, аджеба? .
Аз съм мъж не можах да прочета статията докрай. Скучна работа, но все пак темата е важна за нашето общество. 1. Мъж който бие жена, не е мъж. Това е някакъв урод. 2. Жените също имат вина, ако съм жена и някой ме удари или ме кара да правя неща които не искам. Ще си получи заслуженото. Точка. Този който използва сила, разбира само от сила.
Аз съм мъж не можах да прочета статията докрай. Скучна работа, но все пак темата е важна за нашето общество. 1. Мъж който бие жена, не е мъж. Това е някакъв урод. 2. Жените също имат вина, ако съм жена и някой ме удари или ме кара да правя неща които не искам. Ще си получи заслуженото. Точка. Този който използва сила, разбира само от сила.
Аз съм мъж не можах да прочета статията докрай. Скучна работа, но все пак темата е важна за нашето общество. 1. Мъж който бие жена, не е мъж. Това е някакъв урод. 2. Жените също имат вина, ако съм жена и някой ме удари или ме кара да правя неща които не искам. Ще си получи заслуженото. Точка. Този който използва сила, разбира само от сила.
Хищникът с чифтето, на друго място бълваше змии и гущери против употребата на сила. Сега рекламираш силата - нормално за хищник. Ама защо се повтаряш 3 пъти?
Дедо, не, че е толкова важно, но и на немски "човек"/Mensch е от мъжки род.
Можеш да приемеш лично констатациите от статията, че мнозинството от българските мъже са насилници, които не признават жените за равностойни хора, единствено ако си част от същото това мнозинство. Естествено е в такъв случай да мрънкаш, пискаш и кряскаш, че не е честно, че не е така, че авторката е тъпа, грозна, стара и скучна - така повелява защитният механизъм на мижитурката с гузна съвест. Когато съвестта ти е чиста нямаш никаква нужда да отричаш гневно сухата статистика или да атакуваш с лични нападки авторката, която е просто вестоносец. Не виждам коментар на човек с чиста съвест дотук, само на силно ядосани бели мъже с пяна на устите и омраза в душите, което - предвидимо - илюстрира казаното в статията. Тоест, онзи момент, в който след статия на тема "много от българските мъже са първосигнални побойници и отрепки" следва порой от гневни коментари в стил "лъжеш, гадино, млъквай да не те думна по грозната мутра!"...
авторката е тъпа, грозна, стара и скучна --- Че тя си е такава. Това е факт. Затова пише тъпи, грозни и скучни статии. Не и стари, де - само идеите й са стари, ама току-що излязла статия няма как да е стара.
>Това е факт Всъщност, никое от тези три определения не са обективно околичествени, а и дори да бяха, не биха имали каквото и да било отношение към написаната статия. Съответно, споменаването на кое да е от трите не е нищо друго, освен лична нападка. Разбирам импулсивното ти желание да отречеш този прост факт, защото вероятно никак не ти е приятно да признаеш, че собственоръчно и доброволно си се принизил до това да използваш лични нападки към автор на статия, която просто не ти харесва (при това, основно защото я взимаш лично заради гузната си съвест), но точно това сте направили ти и всички останали до тук. Повтори си го няколко пъти на ум: "личните характеристики на автора нямат никакво отношение към стойността на вече написаната статия; споменаването им е самата дефиниция на лична нападка".
Съответно, споменаването на кое да е от трите не е нищо друго, освен лична нападка. --- Че е лична нападка, лична нападка е. Че е факт, факт е. Прочее, не знам дали си забелязал, обаче обикновено като хвърлям лични нападки срещу някого, не се опитвам да се преструвам, че не правя така. Какво точно се опитваш да постигнеш, като изтъкваш факта, че съм написал лична нападка спрямо човек, който не заслужава друго?