Мой приятел постоянно и добронамерено ми чете лекции за необходимостта да гледам по-оптимистично на нещата, че съм бил песимист. Но...
- От една страна песимистът е реалист, който не вижда поводи за радост на хоризонта.
- От друга страна по-добре човек да е песимист, отколкото оптимист, защото когато всичко се разпада, песимистът казва, че по-лошо от това не може да бъде, докато оптимистът казва - може, може
- От трета страна друг приятел се шегува, че изобщо не е песимист, а просто се страхува от бъдещето.
- И от четвърта страна, поставянето на диагнозата не е песимизъм, а обективна констатация.
Помислих си това, когато прочетох, че у нас едни хора са прогонили от къщата им други хора, само защото са различни.
Но не си го помислих само за това. А и защото всъщност какво се случва у нас през последните десетина (добре - петнадесетина, окей - двадесетина) години?
Случва се същото:
Едни хора, решили да си живеят в кочинката, чрез тарикатлъка, при очакванията пак държавата да ги обгрижва, с гласуването си за политически отпадъци, за фиксирани и фокусирани в миналото демагози, за популисти-мошеници и откровени корупционери, непрекъснато не дават на страната ни да се нормализира, демократизира, европеизира и модернизира и затова постоянно прогонват от България други хора, само защото са различни, т.е. искат България да бъде нормална, демократична, европейска и модерна държава.
Както казва още един мой приятел: така е при демокрацията - прави са тези, които са повече! И повечето, понеже смятат, че са прави, прогонват останалите само за това, че са различни - в частност от къщата им, а като цяло - от родината им.
И ние, родителите, отглеждаме потенциални емигранти. А на Великден мое близко дете отиде в Берлин, защото всичките му 10 връстници и първи приятели са там - учат и работят, защото ги ценят и оценяват като личности и им плащат за труда и таланта...
> така е при демокрацията - прави са тези, които са повече Не е вярно. Тези, които са повече, имат правото на решаващ глас. Това обаче не значи автоматично, че са прави. Разликата е съществена. За да си прав, са нужни поне някои предпоставки – като достатъчна информираност, ясни критерии и здрав разум. Мнозинството само по себе си не е гаранция за правота. А манипулираното мнозинство пък е почти сигурна гаранция за обратното. Защото по правило е лишено от поне една от изброените предпоставки. Много често – и от трите. Освен това фактът, че при демокрацията гласът на мнозинството е решаващ, въобще не значи, че този глас е единственият възможен. Или че е привилегирован някакси. Напротив, същата тази демокрация не само позволява, а и насърчава съществуването на много и различни гласове. Има защо. И накрая – никое мнозинство не е вечно. Добре е това да се помни. Изобщо, добре е човек да се позамисля какво точно означава едно или друго понятие. Проблемът е, че драгият сапиенс никак не обича да се занимава с това. Особено пък когато се усети в мнозинство. Розово е само поредният пример за мнозинство с право на решаващ глас, което не е право. Но това е дребен лабораторен казус в сравнение с други подобни.