1. Истинският дебат е дали да се даде хоризонт за управление от три години, за да могат да се осъществят реформи. Държателите на статуквото не желаят подобен картбланш на това правителство. Няма "комфорт на властта", има "възможност да се реализират реформи".
2. В уравнението на това от какво има нужда държавата трябва да се включи и т.н. скрит държавен дълг, за да могат ключови системи като енергетиката да бъдат финансирани - 5 милиарда долара, без покриването на които системата просто рухва - това са вече натрупани дългове, не касаят евентуално бъдещо подобрение на паричните потоци от примерно спиране на изкупуването на скъп ток от ТЕЦ или ВЕИ. Такава е и БДЖ, в която спиралата „няма пари-няма реформи" не може да продължава безкрайно.
3. В момента съществува изключително благоприятна конюнктура и вероятно прозорец на възможности преди да хлопне вратата - България е на прага на инвестиционен рейтинг "боклук" - една агенция вече ни го даде, който ще направи цялото упражнение всуе или значително по-скъпо.
4. Настоявайте за разписани реформи с разписани към тях бюджети. Евросредствата не са достатъчни, те трябва да бъдат усилени със средства от бюджета от дълг, тъй като критични части на инфраструктурата могат да минат в състояние на "саморазпад", т.е. да изискват много повече средства за възстановяване и реконструкция, отколкото с рутинни бюджети по поддръжка.
Министър Горанов трябва да поеме върху себе си отговорността за неудачното представяне и преговори с естествените партньори.
5. И последно, вниманието трябва да бъде върху спешни мерки за запазване на инвестиционния рейтинг на България, включително чрез управление на дефицитите.
Там проблемите не са абсолютният размер, а характерът на дефицитите.
