Поради някаква мистериозна причина в България на 30 години си вече чичак, на 40 си стар, на 50 си с единия крак в гроба и ако доживееш до 60 - избута го някак си тоя живот, мама му стара!
В общество, в което пик и еманция на човешкото съществуване е абитуриентският бал, който се случва на 18, сякаш е нормално докъм 40 вече да си взел-дал и това да е.
Убеждението, че истински се живее до 25 и то "на педал" (жени, коли, пиенье и гуляи) и после - кучета те яли - е стриктно изповядвано от повечето българи. Те несъзнателно следват тежката повеля на годините и безвъзвратно се разплуват и предават някъде около трийсетака. Не е вярно? Погледнете съучениците си.
Особено женените с деца. Семейният живот е началото на края за българина.
"Нямаме пари". Да, спортът, нормалното хранене, приятелите и хобитата са за богатите, за децата и за хората без деца. Всички останали нямат време. Нито в ежедневието, нито в живота. А и една сутрешна гимнастика вкъщи си е скъпо удоволствие, да не говорим за секса.
"То няма за кога тепърва..." А и не отива някак си на една майка да изглежда добре, все пак трябва да е ясно, че вече е в друга категория. Да не вземе някой да се загледа и да се заблуди, та после да се чудим как да оправяме положението. Затова е добре да не падате под 80 кила на ръст 160.
Неслучайно съществува великата народна мъдрост: "Кой е*ал, е*ал, кака са омъжи".
Поговорката утеха за мъжката част от населението е пък: "Под голям камък, голям риба се крие". Тук нещата звучат една идея по-оптимистично. Но не изглеждат.
Неслучайно също така се подиграваме на 50+ годишен италианец във вйаръл видео, който танцува по плочки край басейн до сексапилната си млада жена. Стар е човекът за тези неща...
Докато Франц от Кьолн е на 65 и мечтае за красиви старини в садене на билки и подправки в китна градинка и пътувания тук-там с половинката си, Пешо от Надежда е с високо кръвно, но това е от годините (38), а не от факта, че не е ставал от трапеза през последните 20 лета.
Блянът към самоунищожението и стремежът към финала си личат ясно на дневна база у нас.
Известни сме с красивите си жени и страшните балкански мъже, от които се лее тестостерон, но явно това важи само за хората, завършили гимназия преди не повече от 5 години.
Да, да... Икономическата ситуация у нас (понеже сме най-бедните в света, разбираш ли) потиска хората и тъй като нямат пари да се поддържат (а именно - да пръскат хилядарки за процедури и луксове, както прави дъщерята на популярен покойник от групировка) са се отчаяли и е нормално да се оставят на течението... Като умряла риба. Пък била тя и гигант.
Изключително инфантилни разсъждения. За пореден път от този автор...
Всичко зависи от акъла и образованието. И в България вече има сериозно количество поддържащи духа и тялото си хора. Аз съм на 50, партньорът ми на 57 , изглеждаме добре и се справяме страхотно.....
Тони, Тони, Тони, Тони....която и да си ти, не ти е лесно, моето момиче!
>Тук познатите ми тип чичка на 33-35 са множество Ditto. Както се казва в статията - "погледнете съучениците си". Поне 75% от моите бивши съученици са почти неразпознаваеми разплути чичковци, чието основно извънработно занимание е да лочат бира и да гледат футбол. Момичетата остаряват с една идея по-достойно, но и там положението не е цветущо. Естествено, че има изключения, но масовата практика е след 25-30 да занемариш напълно тялото си. Пък и духа.
Статията е точна и добре описва нашата действителност - факт е, че все повече спортуващи има, но бирените "спортистни" държат сериозен превес. Веднъж да съм съгласен със deowin Мен лично ме кефи, как масово се ремонтират детските площадки в БГ и се добавят всевъзможни уреди по тях за streetworkout (сallisthenics) - и все повече млади виждам да тренират там. Реално за да се поддържаш във фрома не е нужно кой знае какво, като уреди или време (по състезания нама да ходим). Достатъчно е да станеш 30 мин по-рано и да си направиш аеробика/кардио или просто една разходка в най-близкия парк (20 мин тренировка с тежести и/или на лостове е предостатъчна дори за мускулен растеж). Вярно е, че не е лесно на тези с деца, но проблемите им са преувеличени (от самите тях) драматизират - едно време нашите майки и баби са гледали не по едно, а по 3-4 деца на веднж без изкуствени храни от била, бебешка кухня, бг-мама, интернет и дори памперси (пелените са били за многократна употреба - перат сушат) - оправяли са се явно. Пиенето на бира (по малко не е лошо), гледането на мачове и подобни "забавление" според мен са остра липса на въображение/креативност за това как по-интересно/приятно да си проведеш времето.
На мен па никой не ми дава и годините, на които съм (42) И се чувствам млад, и бира си пия (не до припадък, че после махмурлъка е ужасТ) и ми става кат на 20 годишен Какво повече да искам от живота А, забравих, не съм и 100 кила.Работата ми изискава много ходене пеша (понеже в центъра на София колата е ненужна пречка и лукс) и на ден си походвам бая. Но и аз съм си виждал съучениците на един запо... аааа, сбирка, повечето не можах да ги позная след само 20 години.Един даже ми вика - ей, не си мръднал от като те помня Може би освен начина на живот, има и нещо генетично, дето се вика зависи си от семката на човека.
Геренова, че аз лично на 42 започнах и изкарах задочно магистратура. На всичкото отгоре си ползвах само от платената отпуска. Та повиших квалификацията де. Къв е проблема на 28-30 да изкараш нещо, пък било то и задочно, или не? Виж за мъжовете акъл не мога да ти дам. Там ми е тъмна индия
Бе да не е на 30, но ако на 40 не се чувстваш „чичак“, значи имаш сериозен проблем. Губят ти се години, младите години и съпътстващите ги преживявания. Ако до 40 не си си оеВал, отял и отпил, на 50 ще изглеждаш смешно, а на 60 – трагично. Щото все ще се опитваш да наваксваш онова, което си пропуснал да свършиш когато му е било времето. Не, че на 40+ не ми се правят горните три неща, но като ми паднат им се радвам като на бонус, а не ги търся като необходимост. ПС: Горното е валидно и за размножаването – кога си го свършил овреме, на 40+ си отново свободен от ангажименти по поколението и можеш да си изкараш втори пубертет, но вече с бюджета на „чичак“
Въпроса е защо някой трябва да ти определя наклона на оная работа? По какъв начин зависиш от мнението на хората, с подобно мислене и разбирания? Намери си читава среда и както пише в Библията, "не подслушвай какво си говорят слугите, за да не чуеш, че те кълнат!"
Преди няколко години щях да се съглася със статията. После поработих известно време тежка работа на смени и... Дори не усетих кога тялото ми се превърна в тотална развалина. Сега бавно и спокойно си връщам формата, ама... Това горе би могло да бъде написано само от човек, който никога не е работил нещо физически изтощаващо. Ако съдя по себе си - имал съм почивни дни, в които съм бил толкова скапан, че не съм можел да си кажа името с часове. Биологичният ми часовник беше разбъркан тотално от графика на смените - по цял ден се чувствам като парцал, с който са изтрили тоалетната чиния, а нощно време не мога да заспя с часове. (Все още страдам от това, макар че окончателно приключих с този тип работа преди година и половина. Започнах да усещам отшумяване на тоя ефект едва преди няколко месеца.) Споменавам това, за да стане ясно едно - докато работех така, точно последният приоритет ми беше да се поддържам във форма или изобщо да се грижа за себе си. (Изключая няколко хобита, без които не знам дали нямаше да си тегля ножа по някое време.) Знам, че не само аз съм така. Не може всеки да е на бюро от девет до пет. (Аз сега съм на бюро... от дванайсет до един... сутринта... И е нещо, което обичам да правя тоя път, та не се оплаквам.)
Много ме кефи статията, браво! Ебаси, моите съученици са още малко инфантили, обаче съученичките..... лелички отвсякъде! Не заради външния си вид толкова, колкото от това, че са напуснали "Пазара" и то видиш ли не е нужно да се анализират книги, филмови класики или политика. Сега се обсъждат само никненето на зъбките, кои пюрета са най-качествени, защо Ники бил счупил играчката на нейния Майкъл (!?), откъде купували дрешки и маааксимум да си обсъдят колко милилитра вода се сипва на котката, за да не й се получи бъбречна калкулоза от гранулите
Дракон, дори с твоята доволно ненормална 13-часова работа човек няма оправдания да яде лошо, да не отделя поне половин час на ден за физическа активност поне 2-3 дни в седмицата и т.н. Повечко физическа активност също обикновено подобрява съня, но дори проблемите със спането да продължат, решение има - сънотворни. Не е идеално, но е решение. Да, може да е по-трудно да поддържаш форма, но почти никога не е невъзможно, освен ако не си окован във вериги в затворническа килия метър на два.
Деовин, повярвай ми, за нормално хранене поне по време на работа и дума не можеше да става. Изискваше се да съм на пултовете непрекъснато - съответно на ден ми се е случвало цяла смяна да я изкарам на три вафли, хапнати в рекламните паузи, и огромни количества кока-кола. А преди да напусна едното място, тринайсетчасовите смени ми бяха кратки. Последната, която изкарах там, беше седемнайсет часа, отделно от пътя. Мен това ме съсипа. Като цяло - сигурно съм можел, с цената на кански усилия, да се поддържам малко по-добре, обаче просто не ми пукаше. Бях в състояние на перманентно изтощение, от което излизам едва сега. (Пиша това в два и половина сутринта. Иронията...) Мануела, не е да не си права, но... Написах каквото написах, за да дам някаква перспектива. Не знам каква е ситуацията с колегите ти, обаче моята е доста близка до тази на огромна част от телевизионните техничари, които познавам. Работа под огромен стрес, на убийствени смени и така нататък. Като намесим и семейство и/или деца, нещата съвсем отичат.
Българинът живее за 2 деца, 1 ремонт на панелката и веселото посрещане на празниците
"Неслучайно също така се подиграваме на 50+ годишен италианец във вйаръл видео..." Ако някой се подиграва на вашите журналистически умения да знаете, че също не е случайно. Когато излезе видеото въпросният италианец още не беше навършил 49.