Хващам се на бас, че почти всеки от вас, след като е прочел заглавието, се е сетил за "50 нюанса сиво." И разбирам защо и къде е логиката зад подобна асоциация.
Отегчената американска домакиня Ерика Ленард и продуцентите от Michael De Lucca Productions можаха повече от успешно да продадат това заглавие като еротична РОМАНТИЧНА драма, удобно прикрили се зад презумпцията, че сексуалното насилие и емоционалният контрол върху жените са оправдани, ако в замяна жените се компенсирани с това, че техните манипулатори са модели на Диор и Келвин Клайн, а в джобчето им не дрънкат само семки и бонбонки.
Това, което в случая намирам за безкрайно лицемерно, е, че същите тези жени, които оплюват мизогинисти и перверзници като Тръмп и Уайнстийн, са изкупили над 50 милиона екземпляра от книгата и са гледали средно по два пъти филма.
Но нека видим с какви още, меко казано, странни любовни истории Холивуд захранва въображението и жаждата за романтика на нежния пол от десетилетия насам.
Докато ти спеше ( While You Were Sleeping), 1995.
Умопомрачената от любов героиня на Сандра Бълок се представя за годеницата на коматозен мъж (Питър Галахър), пострадал във влаков инцидент. Междувременно обаче се влюбва в брата на мнимия си годеник. Когато последният се събужда от комата, се оказва, че има амнезия, но роднините му много услужливо запълват дупките в паметта му, втълпявайки му, че Сандра му е била гадже отпреди инцидента. Двамата аха-аха да се оженят, когато Сандра все пак си признава измамата. Но вместо да я арестуват и да й издадат ограничителна заповед, по-малкият брат си я взима за женичка и всички изглеждат доволни от развръзката.
Абсолвентът (The Graduate), 1967.
Филмът е тотална класика и с шокиращ за времето си сюжет (въпреки настъплението на сексуалната революция през 60-те години). Връзката между Бенджамин (Дъстин Хофман) и госпожа Робинсън (Ан Банкрофт) обаче вече не предизвиква такова негодувание в днешни дни на фона на двойки като Еманюел и Бриджит Макрон. Обезпокоителният елемент във филма идва по-скоро от факта, че докатор върти любов с майката, Бенджамин не пропуска да омачка чаршафите и на дъщерята. Леле!
Лолита (Lolita), 1997.
Професор на средна възраст (Джереми Айрънс) се жени за противна вдовица (Мелани Грифит) с единственото намерение да си осигури достъп до малолетната й дъщеря (Доминик Суейн). В последствие дъщерята избягва с негов съперник за сърцето (и вагината) й, забременява и умира. Една наистина романтична, макар и леко трагична на места, история за интелектуалец-педофил и тийнейджърка-нимфоманка!
Красавицата и Звяра (Beauty and the Beast), 2017.
Тази великолепна приказка винаги е имала за цел да научи децата да вярват, че красотата идва от душата, а не от външността. Разбира се, това иначе силно посланието губи силата си накрая, когато героинята е възнаградена за лоялността и самоотвержената си любов с превръщането на Звяра в принц със страхотен задник.
Но добре, да кажем, че в това отношение романтичният код е спазен. Обаче всичко останало в приказката е тотално сбъркано от съвременна гледна точка. Бела е държана против волята й в имението, където задачата й е да прави компания на същество с антропоморфна външност и тежък характер. В наши дни на това му се вика отвличане, а романтичните чувства, които Бела (Ема Уотсън) в последствие развива към Звяра (Дан Стивън) са характерни за психологическото състояние, известно като Стокхолмски синдром.
Американски прелести (American Beauty), 1999.
Рики (Уес Бентли) снима с камерата си съседското момиче Джейн (Тора Бърч) без съгласието й. Вманиачаването му по нея стига дотам, че изписва името й с огън върху ливата пред къщата. Отначало Джейн го заклеймява като пълен откачалник, но в последствие склонява да бъде снимана, понеже... ами то е ясно - и двамата са тийнеджъри-бунтари. За да бъде романтиката пълна, на Рики му се разминава сблъсъка със закона както по обвинение за подпалвачество, така и за воайорство.
И стигаме до най-любимия ми пример за депресираща романтика по холивудски:
Да срещнеш Джо Блек (Meeting Joe Black), 1998. Сюзън (Клер Форлани) прави секс със Смъртта, която използва тялото на мъртъв мъж (Брад Пит).
Но иначе "love is in the air", както се пее в песента.
