Май беше петък – с други думи 5-6 дни след финала на „Евровизия“, пътувах в кола и слушах Дарик. Едно обаждане на слушател така ми се е забило в главата, че не може да излезе оттам вече 3 ден. Мъж на средна възраст се включва на живо по телефона, за да сподели възмущението си от победителя/ката в Евровизия – Кончита Вурст и пита водещата: „Какво да кажа на децата си като видят това чудо и ме питат: „тате, това какво е““. Възмущението му се подема и от студиото и възцарява консенсус, че ето на, трудно е да се обясни на децата явлението Вурст.
И мен не ме въодушевява победата на Кончита Вурст – нищо против брадата, нищо против правото на различна сексуална ориентация, просто намирам, че това е леко спекулативна и измъчена победа. Вид притискане до стената – ако журито не оцени комбинацията от брада и рокля, значи е хомофобско, нетолерантно и т.н.
Нямам обаче никакъв проблем да обясня на децата си, че това е шоу, че реалността и телевизията не винаги имат допирателни точки, че хората са различни, че някои неща са просто символи, че не всичко трябва да се приема буквално, че изкуството често хиперболизира, че провокацията кара хората да мислят.
В 21 век да смяташ, че хомосексуалността е болест, която трябва да се излекува, и да криеш от децата си фактът, че хората са различни, е признак на мощна интелектуална и цивилизационна немощ.
Покрай въпроса на слушателя на Дарик обаче ми хрумва друг - какво да обясня на децата си, които,докато превключват каналите на телевизията, попаднат на отключен порно канал? Не отричам съществуването на порното като жанр, предполагам, че на някои хора и връзки дори им влияе позитивно, но не искам децата ми да го гледат. Смятам, че свободното му разпространение трябва да бъде ограничено само до групата на желаещите и че като общество сме длъжни да защитим децата.
Напоследък не знам какво да обясня на децата си и когато сме на плажа, а отвсякъде ни атакуват цици и задници на жени от разнообразни възрасти и килограмови категории. А в рекламите се говори за "вдигане", "задоволяване" и други първични състояния и потребности на тялото
Излиза, че за едни неща сме крайно толерантни – простотия, корупция, бюрокрация, а за други сме нетърпими - обикновено жертвите са най-слабите – гейовете, бежанците, циганите и Кончита, на която, както тя сама си е казала, „ѝ е все тая“ (es ist mir wurst), или ако предпочитате българския израз - "през оная работа ѝ е".
