Напоследък, когато отворя Facebook, натрапчиво си мисля колко голяма е нуждата на човечеството от извор на бездънно универсално щастие.
Някъде, където може да топне нос и хоп - изведнъж да стане богат, успешен, здрав, красив, прогресиращ, да започне да харесва себе си и да се отърси от всичко, което го спира.
Естествено, овладяването на тези механизми не е просто като пускането на казанчето на тоалетната чиния, но за щастие на търсещите вечното блаженство има хак в системата и той се казва книгите за самопомощ.
Там са съветите - икони на съвременното знание. Цитати, които може да използвате в различни случаи, и мъдрости, изсмукани от дълбоката човешка психика.
От "Тънкото изкуство да не ти пука" до "Подсъзнанието може всичко" и "10 начина да бъдеш по-щастлив днес", се подчертава, че всички хора притежават неизброим потенциал от умения, които никога не използват докрай, защото не знаят как.
Затова те трябва да си купят книгите, да четат и да подобряват живота си, опирайки се на "своите собствени способности". Последният израз тук е ключов по две причини.
Първо, до известна степен всеки иска да се чувства значим, а с включването на редките умения в литературното шоу гуруто-писател казва на читателя точно това, което той се надява да чуе - че самото му съществуване е невероятно, само трябва да отключи скритите си дарби.
И второ, фразата "своите собствени способности" автоматично прехвърля отговорността на читателя, оставяйки гуруто с по-пълен джоб и без никакви ангажименти след казаното.
Не че този тип книги не разполагат и с други тактики за застраховане срещу отговорност: използване на обобщени философски разсъждения, хитро маневриране между мъдрите мисли, избягване на авторитети и проучвания от сферата на психологията.
Звездата на програмата обаче са историите на известни личности. В една от набралите популярност книги за самопомощ, която слушах наскоро, беше отделено солидно време за вдъхновяващата история на Майк Тайсън.
Описваха се бедното му детство, проблемите му с дрогата, затворът, а финалът е приказно-сладникав холивудски завършек за славата и парите, които решават всички проблеми в живота.
Слушах го и си мислех - добре, но какво общо имам аз с Майк Тайсън? Не съм чернокож американец, не съм лекуващ се наркоман и определено не съм състезател по бокс в тежка категория. С какво неговата история трябва да е важна за мен? И как тя ще отключи изключителните ми таланти, заровени в подсъзнанието?
Работата е там, че историята не трябва да е важна, смислена или индивидуално насочена. Това разваля магията ѝ. Тя трябва да е възможно най-шаблонна, за да се сведе до края - "и заживяха щастливо".
Никой не ви обещава, че ако се превърнете в непукист като Майк Тайсън ще забогатеете. Това не замисълът на звездната история.
Идеята е да ви разкаже за един толкова смачкан от обстоятелствата живот, който финишира с венец от пари и усмивки. А след като го прочетете, да се изпълните с надежда и да се почувствате добре в кожата си въпреки трудностите.
В това няма нищо лошо. В крайна сметка всеки има нужда от утеха. Някои си купуват нови обувки за целта, други се напиват в дискотеката, а трети четат книги за самоусъвършенстване.
Проблемът идва, когато започне пропагандирането на прекрасната лъжа, че всички хора на планетата имат капацитет във всяка една област. И че щастието е универсална концепция, включваща отрупани маси, прегърнати приятели, влюбени погледи, еднакви пижами, скъпи вещи и коледни фотосесии. За всички и по всяко време.
Ако социалните мрежи отвориха портал, с който да усещаме липси, книгите за самопомощ се появиха като патерицата, с която тези дефицити да са по-малко болезнени. Запълвайки дупките с въздух под налягане.
В повечето случаи ловкото пързаляне по тази линия и в този тип книги е смешно. Веднага си личи, че са писани от шмекери с висока класа.
Имате "Москвич", но си мечтаете за Ферари, много просто - визуализирайте скъпата кола и тя ще се материализира в двора ви. Возите се в градския транспорт и сте затиснати между чужди подмишници? Медитирайте и всичко ще се оправи.
Неприятно е само ако наистина сте изправени пред житейски предизвикателства, а псевдо психологическата халтура ви убеди, че решението на проблемите ви ще дойде ей така, изневиделица. Докато чакате на светофара на "Дондуков", повтаряйки си позитивни мантри.
На авторите трябва да се признае, че умеят да продават повърхностните си знания в цветна опаковка и панделка, така че и за момент не може да си позволите наивност.
Като например вярването, че ако седите на едно място с часове и се самоубеждавате, животът ви ще тръгне напред от само себе си. Няма да тръгне. Не и докато не се фокусирате напълно в дадената област.
Едва след това може от любопитство да отворите някоя книга за самоусъвършенстване, защото е забавно да видите пътя към щастието през очите на популярната психология. Пълно е със звездни личности, завъртяни философии, изтъркани клишета, много цитати...
И всички заедно се молят силата да бъде с вас.
