14 февруари е и из мрежите всички са се понесли на крилата на щастието. Във Facebook летят розови сърчица, банери с реклами на плюшени мечета ни засипват във всеки сайт, а прогнозата за времето е на нежнопрасковен фон.
Какво повече му трябва на човек, за да се опияни от общото усещане за любов?
Може би една сантиментална дреболия, вечеря в хубав ресторант и публично любовно обяснение, с което да намекнете на приятелите, че тази вечер ще празнувате с половинката в леглото само по панделки.
А защо не и един спаринг някъде из социалните мрежи на тема какво точно да празнуваме днес - "патриотичният" Трифон Зарезан или "внесеният от чужбина" Ден на влюбените. Нали по празници се спазват традиции, а ако има една традиция за 14 февруари у нас, това е да се скараме. Някак веселбата е по-голяма, когато я подгреем с един сочен скандал.
В останалите аспекти на българския Свети Валентин обаче, денят минава в пълен ступор и усещането, че любовта е скъпо чувство.
Да започнем от това, че в България не знаем много-много какво да правим на днешния ден, понеже го отбелязваме отскоро.
Ето защо следваме клишетата от романтичните комедии - основният ни източник на информация за празника, понеже той за разлика от Трифон Зарезан не се е празнувал от нашите баби и дядовци, които да ни насочат в традициите.
Аз, както вероятно и много други, съм била в неловкото положение да имам връзка на 14 февруари и от неудобството да не изляза шушумига, на която не ѝ пука за хората, съм търсила как да се включа в общото настроение за сърца и рози.
Първият ми български Свети Валентин започва преди две-три години с планове за псевдо-романтична вечеря за двама с идеи, изцяло плагиатствани от Instagram.
Свещи с аромат на ванилия от магазина "Всичко по левче", червено вино и пастички във формата на сърца. Като за човек, за който всички празници, освен рождения му ден, са еднакви, и който няма и грам романтика в кръвта си, финалният резултат беше съвършен като за снимка.
Кулминацията на вечерта беше размяната на подаръци, взети набързо след работа.
- Много си хубава! Заповядай тази китка!
- Много си хубав! Заповядай този ваучер за компютърна диагностика на ходовата част на автомобил!
Метнахме си няколко сконфузени погледи над масата и си пуснахме телевизия.
Година по-късно със същия човек във Верона усещането беше различно. В Италия 14 февруари не е ден, който отмяташ по задължение и това си личи по всеки детайл, който върви ръка за ръка с празника.
За разлика от България, където разбираш, че е Денят на влюбените по букетите и балоните на сърца, продавани с надценка, там всяка улица се движеше в духа на празника. Всяка от витрините беше украсена, това важеше и за обществените сгради, раздаваха се валентинки на минувачите като рекламни флаери, а вечерта се прожектираха сърца по стената на "Арена ди Верона".
Отделно от това, в центъра се събираха музиканти и изпълняваха "When A Man Loves A Woman", "She", "Because I Love You" и други парчета, за които трябва да си пълно дърво, за да не ти трепне нещо отвътре. Особено, когато седиш до човек, на когото държиш.
Общината или местни инициатори, не съм сигурна, бяха поставили стени, на които се пишеха любовни послания. Имаше и търговци с шатри, които продаваха вино, сирене и сладкиши на БЕЗЦЕНИЦА.
И не знам дали защото денят беше почивен, но целият площад беше пълен с хора - не само влюбени, а и семейства с деца и приятелски компании, които пиеха и танцуваха.
Общото впечатление беше, че тези хора са се подготвяли със седмици и че държат да отбележат празника не само между стените на панелката. Свети Валентин беше демонстриран с корена на неговата същност - караше хората да се чувстват обичани и щастливи от атмосферата наоколо, дори и да не са романтични по природа.
Личният ми извод е, че докато в България гледаме на празника откъм комерсиалната му страна - денят, в който се сещаш да подариш огромно плюшено мече и букет рози за 100 лева на половинката, в на други места използват 14 февруари, за да се забавляват.
Има нещо специално в този Свети Валентин. Няма да го отричам, нито пък хората, които искат да се съберат на романтична маса с чаени свещи и изкуствени цветя.
Но докато любовта у нас се копира от клишираните романтични комедии, ще продължавам да си пия виното в чест на Трифон Зарезан.
