Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“А едно време какъв български език имаше...”

и пак правилата не се спазваха Снимка: iStock
и пак правилата не се спазваха

Не знам дали вашият дядо, когато ви е разказвал за младините си, е изпускал по някоя странна дума от ученическия жаргон за времето си, но от моя дядо например съм научила, че "муфтил" означава използвал, а "уйдурма" - трик, измама.

В духа на 24 май и след прочитането на апокалиптичния текст-прогноза, че "културата на езика ни се принизява до рапа", си припомних тези разговори с баба ми и дядо ми на плевенско-белослатински диалект, с изрази, които са избягали от речника, защото са нагледна мостра за това колко пластичен може да е българският език, преминал от едно към друго поколение. 

Дали обаче сега не го "опростачваме", заменяйки сладките звуци на Вазов с римите на Гошо от Почивка? 

Всъщност, модифицирането на българския език е процес, който не е спирал от раждането му в книжовна форма през IX век. 

От една страна, заради географията, намираме се в пикова зона на влияние на народи, а от друга, заради тенденцията на фонетичност - да изписваме думите така, както ги изговаряме, правописът и правоговорът са сменяли различни визии, преди да се бетонират до настоящата си норма. 

От българския език например отпадат падежите. Бракува се и правилото за изписване на ь и ъ в края на думата, защото езиковедите са преценили, че е излишно, и хората така или иначе го пропускат в общуването помежду си. 

Но се появява "диктатурата" на пълния и краткия член, за да отбелязва извършителя на действието, или шефа на изречението, заедно с езиковите правила, които се стремят да хвърлят общ знаменател на хората от Трън до Карнобат, така че да се разбират еднакво сполучливо, докато се четат. 

Това не е някаква приумица на недоубит от Народния съд интелектуалец с цел изтезаване на трудещите се, а стандартизация в писането, която ни прави една нация. 

Но тук има една особеност. Колкото и да изглежда консервативен, езикът се поддава на носителите си. Наливат се нови думи, сглобяват се нови изрази и речеви структури. Неизбежно е, но не означава задължително, че дадено течение ще се кодифицира и ще се превърне в общ стандарт. 

Включително и навиците на нашето поколение, маркирано от американската телевизия, холивудските знаменитости и от социалните мрежи.

Да, сега пишем с палците си, мислим в статуси и неглижираме правописа за сметка на емотиконките, но това не бива да се чете като новата книжовна норма в българския, просто защото не се използва от всички слоеве в държава. А това е основното изискване, за да прескочи летвата и да се превърне в норма. 

Независимо как се преподава по някои "селца и паланки" и независимо от настоящата ни склонност да пишем на полуанглийски и полубългарски, накрая всичко, което пречи на смисъла на езика - да ни свързва, за да разговаряме на едно ниво, ще остане встрани.

Силно ме учудва паниката, че представете си, един ден ще се събудим, ще изхвърлим кирилицата в боклука, всеки ще започне да пише, както му е угодно, а правописните грешки ще стигнат ниво на нормалност, което ще пречупи и най-закоравелите лингвисти в БАН, за да ги отчетат като нов стандарт.  

Книжовната норма на БАН и Института по български език следи за уеднаквяване на правилата в стиловете на общуване - разговорен, художествен, научен, публицистичен, делови, като всеки от тях има равен дял за официалния начин, по които пишем и четем. Останалото, основно проблясващо в разговорния стил, е мода. 

В този смисъл, социалните мрежи и Гошо от Почивка ще имат силата да променят езиковите правила само ако учените започнат да рапират дисертациите си, а съдът ви изпраща призовки със смайли. 

Езикът ни е следвал разнообразие от тенденции, но едва ли ще стигне дотам. Предвид как се появява азбуката ни и колко добре се съобразяват езиковите правила с логиката ни на общуване, тази версия ми звучи невероятно. 

Да се върнем към 24 май. Кирил и Методий не са създали азбука на някой далечен хълм, водени само от личните си усещания за четмо и писмо. Те са разговаряли ежедневно със славяните, извадили са звуците от произношенията им, дават им букви, които не е трудно да изпишат, и ги подреждат като стихотворение, за да се запомни по-лесно. 

Впоследствие Климент Охридски и Наум Преславски, ученици на Кирил и Методий, преформатират глаголицата от братята в кирилица, съобразена с българите и техния говор. Искаме, не искаме, това е нашата натурална книжовност.

Да се смята, че временно течение ще успее да опропасти корена на българската писменост и да направи това, което турският и гръцкият не са успели с векове, е нереалистично. Историята ни дава достатъчно примери, че дори и чуждите езици да се намесят, българският само ще спечели - повече благозвучност, повече синоними, нови имена за децата, но никога букви, правопис и правила, които са в разрез с петте стила на общуване у нас. 

Със сигурност езикът ни ще продължи да отразява модата. Вероятно е и някои части в нея да се запазят в речника, но трябва да му имаме доверие, че цедката е солидна и ще пусне само това, което ѝ е нужно, без да нарани основата. 

Знам, че е удобно, особено на 24 май, да кажем на жадните за социални мрежи млади, че българският е оцелял толкова години и ето, сега те ще изпуснат топката, но дали е вярно? Не мисля така. По-скоро те минават през поредната фаза за писмеността и след време също ще разказват на внуците си: "А едно време какъв български имаше... С цветни думи като пич и копеле."

   

Най-четените