Българската икономика не тръгна добре в началото на 2012 г. Износът през януари се забави с 14% на годишна база, промишленото производство през февруари спадна с годишните 5.5%, строителството е надолу с нови 10%, кредитирането се свива втори пореден месец. Само през януари от страната бяха изнесени 1 млрд. лева под формата на валута и депозити.
За сметка на това цените на горивата и храните поставят рекорди с темпа на Сергей Бубка и само на ловкостта на статистическия институт дължим това, че данните за инфлацията още не влизат в челните заглавия на новините.
За съжаление тази ситуация на стагфлация, близка до депресия, не само че не води до размърдване на националния интелект как бихме могли да подобрим перспективите си, но става повод за политическо черно тото.
Шаденфройде
Ръководствата на БСП, на издънките на НДСВ или на "сините" (те май започнаха да се роят като БЗНС-та) ще са по-щастливи от национален провал, отколкото от икономическо възстановяване. Защото провалът на настоящото управление дава шанс на изброените да се доберат до повече власт, независимо дали искат да я упражняват или просто да хапят в опозиция.
Сходни нагласи са характерни и за партиите в други държави, по-специално Републиканската партия в САЩ, но за малка бедна България подобно злорадство е пагубно. Всъщност германците имат по-добра дума за емоциите на политическите паяци: Schadenfreude. Думата вече се е наложила и в английския език - тя изразява специфичното усещане на задоволство от понесената от "врага" щета.
Днешните трудности на националната икономика потапят в шаденфройде българските опозиционни партии. Проблемът им е, че те не са в състояние да обяснят на разбираем език на хората защо имаме подобни сериозни икономически и социални проблеми, камо ли да изработят своя достоверна програма за промяна.
Управляващите правят грешка след грешка и са крайно уязвими и в идеологически, и в професионален, и в човешки план. Но опозицията е тотално безсилна да се възползва. Тя занимава обществото с телевизионни драми, посветени основно на нейната импотентност. Следствието е, че управляващите се радват на незаслужен комфорт, а икономиката буксува.
От платформи за налагане на идеология, каквато би трябвало да е тяхната същност, партиите ни са се изродили в структури за печелене на избори чрез шпиониране на конкурентите.
Безскрупулни - това са в масата си политиците на България. И ако тук и там из партиите все пак виждаме ценно изключение, чудим се какво го държи в кръга на очевидни манипулатори, които на всичкото отгоре са му началници.
Политиката на тройкаджията
Спагети уестърните са по-многопластови от политическите послания на днешните управляващи. Но оказва се в това им е чара. Много от решенията на ГЕРБ ще се изяснят, ако погледнем на стратегиятата им за печелене на сърца и гласове от следния ъгъл: масата е проста и обича подигравки с "умните".
Не беше ли затова разказана играта на българския театър незабавно след идването на ГЕРБ на власт през втората половина на 2009 г.? Не влезе ли затова финансовият министър Симеон Дянков в демонстративна война с Българската академия на науките? Не мачка ли тъкмо по тази причина българският премиер журналистите, които биват допускани да разговарят с него?
Политика, целяща да се хареса на мнозинството за сметка тъпчене на естествената интелигенция и на добрите нрави - това е тайната на ГЕРБ. Затова образователният ни министър се застъпва за правото на децата да се кълчат под воплите на онова нещо Азис.
За да бъде унижението на мислещите хора и на творците пълно, управляващите градят пошлия си имидж за тяхна сметка: Дянков бил фен на археологията, Борисов бил нереализиран художник ...
Макар през соца банкерът да вземаше повече пари от инженера, а партийният секретар да колеше и бесеше, авторитетът на учените хора оставаше достатъчно висок, за да слага агресивните простаци на мястото им. Масата трупаше комплекси и през всичките години на прехода, когато начело на държавата заставаха хитри адвокатчета, доцентчета, професорчета - и тези комплекси изведнъж се отприщиха в днешното "управление на тройкаджиите".
Какво е по-важно на изборите: 20 посредствени гласа или 5 елитни? ГЕРБ си отговориха първи и спечелиха, като приложиха на българска почва ДПС - модела. Сега те могат да бъдат свалени от власт, само ако народът изведнъж поумнее.
Каквито хората ...
Намирам страшно много кусури на сегашното политическо и икономическо управление. Но през възмущението ми една стара мъдрост лека - полека си проправя път до мен: избрало ги е мнозинството на българите. Такъв, чисто и просто, е българският народ. Такова ще е и управлението ни, докато народът си остава такъв.
Очевидно сред опозиционните партии също няма кой да се идентифицира с мислещите и образованите хора. Всички търсят гласа на леля Пена - и на никой не му пука за гласа на все по-малкото учени, китаристи или програмисти.
Не става дума за национална обреченост, а за закономерност: първо при народа идват образованието и културата, а чак после образованите и културни управляващи. Явно в модерните времена е така, а не обратното. Така че много народни будители има да дойдат, преди знанието да стане национален приоритет.
В политичекия морал и култура не сме мръднали по-далеч от Алековия Бай Ганьо. Не си мислете, че бай ви Ганя е още с потури и продава розово масло - още в края на XIX век той си наметна белгийска мантия и вече е и журналист, и избори прави, и в депутацията ходи, пък и в опозицията, ама де-де.
И докато нашият управленски бай Ганьо се тупа по гърдите и вика „булгар, булгар!" - а ние бохемите и студентчетата тънем в земята от европейски срам - неговите нароили се с хиляди ганьовчета клеймят из интернет форумите журналистическите мекерета.
Ако писарушките виждат кусури в икономиката и обществото - значи са против управляващите, значи прегрешават против ГЕРБ и неговите апостоли. Ако пък драскачите проявят оптимизъм, че България все пак ще намери сили да се изкатери от дупката, в която управата благоразумно ни е набутала, значи са "подлоги", платени гадове.
Мите, и тако "поумнее народа", кого да сложи на власт вместо тези? То точно в това е проблема, че хората нямат избор. Едни и същи изроди са всичките.
„Управляващите правят грешка след грешка и са крайно уязвими и в идеологически, и в професионален, и в човешки план.” Идеологиите са отживелица, трябва да се гледа практично на всяко решение, а не според някаква идеология. Професионализмът – един медик учи в университета много дисциплини, но как да се справя като здравен министър в мафиотска държава с непоклатим фармацевтичен монопол, е професионализъм, който може да придобие само на място. В човешки план сме уязвими всички. „Политика, целяща да се хареса на мнозинството за сметка тъпчене на естествената интелигенция и на добрите нрави - това е тайната на ГЕРБ.” Добри нрави?! В нашия политически живот. Не драги, това беше политиката в продължение на 45 години на едни други хора, които освен наистина умните създадоха и не малко „свои” инженери, артисти и адвокати, на които не им беше генетично заложено да бъдат такива. Нека се разберем, че светът е достатъчно объркан, за да се сортират умните хора по този показател. Сега се с 20 % се вдигат заплатите на спешната помощ, а медиците са интелигенция, без съмнение. „Очевидно сред опозиционните партии също няма кой да се идентифицира с мислещите и образованите хора. Всички търсят гласа на леля Пена - и на никой не му пука за гласа на все по-малкото учени, китаристи или програмисти.” Мислещите и образовани хора, учените, програмистите и музикантите в България са мнозинство! И са много повече на брой от селските хора в БГ. А много от тях са „над тия неща” и са крайно безучастни. Така, че баба Пена няма особен избор, ако тръгне да разчита на нашата интелигенция. А за разлика от всички програмисти, учени и китаристи само тя си знае как се гледа градина.
Сееед бът трууу Толкова е тъжно и безизходно положението в това отношение, че просто няма какво да се добави повече
Абе айде да престанем с бай Ганьо, шото нашичкият само у нас е "булгар, булгар", като пресече границата се превръща добродушна каракачанка. За хората, които гласуват... има си много подходящи избирателни системи точно за страни като нашата - огромни пропасти между социалните групи, поколенията и още бол неща. Това, че политиците се целят в най-големия таргет е нормално и навсякъде е така, като тази практика дойде от САЩ. И така се печелят най-лесно избори. Тукашната опозиция никога не е славела с кой знае каква чест, търсене на национален интерес или с въобще нещо полезно. Ама нали е демокрация? Трябва да е шаренко по избори. Иначе синца 240 говедца, ако имаше само една партия щяха да са в нея и да я разяждат отвътре. А за драскачите... пич, говна са и това е. Не стига, че елементарните постулати на журналистиката не спазват, ами и се имат за Бог знае какво. Срещал съм точно двама души, достойни да бъдат наричани "журналисти", сичко останало е претенциозен, самовлюбен шит, наумил си, че раздава правда наляво-надясно, нема как да ги уважавам. И в тоя опит да отговориш на безумията, които се случват с "писарушките" по форумите (то и аз си ви редя, де, ама и вие си го просите) ... Еми не го докара, пак излезе, че вие сте умни, а ние коментаторите сме тъпи... Некси не по журналистически звучи.
И на сутринта се събуди отвит и на гъза-5 лева
От къде извира ентусиазма на всеки грамотен да изкаже мнението си за Бойко Борисов?Превърнахме се в жалки подлизурки или ялови критици,подобно на рекламните ни медии,на частните рейтингови агенции или други весители на простотията.Безличните лица на властта смело се доказват като задници повече, отколкото като порядъчни хора.А не умеят дори да разкриват скоби,нито пък разбират значението на АБСОЛЮТНАТА НУЛА и в политиката.За това е по-добре да си спечелят пълното човешко презрение,или бойкот на Бой & Компания.
Най-тъжната статия, която съм чела в последно време. Тъжна, защото е истина
Само не знам как решиха, че китаристите и програмистите са върха на интелектуалната верига .... Голяма част от тях са гласували за сегашната тиква, която ни управлява, а почти всички със сигурност са гласували за някой, което определено не говори за наличие на интелект!
Прилагам съждения за Панацея, може би животоспасяващи, дарявам ви с възможността, сами да стигнете до горещия картоф, без помощ : "Защо всички толкова залагат на държавния чиновник, защо никой не иска реформиран и гневен съратник, отстранен от редиците си, който е безсилен в частния контрапункт, освен ако не се отскубне с политическо чадърче, но който винаги идеално се вписва в образа на манастирски котарак, добре научен да блажи(кяри) от трапезните остатъци, да е мазен и хлъзгав до мозъка на костите си и винаги удобно недостъпен, но свидливо(пресметливо) дипломатичен с натресената си разпределителна власт... Всичките чиновници,включително и тези, чуждестранните, които спасяват Гърция, възприемат че наказателна отговорност не бива да се търси на чиновниците, защото това е деструктивно за държавната администрация и градивния й поведенчески модел и държавите, като цяло! Съответно подобна отговорност не трябва да се търси на крупни фирми, които крепят икономиката на страната, а всъщност те трябва да са обект на особено внимание и безпрецедентни преференции! Учудващо, но факт в тази разглезена среда! Не знам защо така им е вменено на държавните служители и на управляващите партиите, но в тази порочна практика липсва всякаква бизнес логика, което явление впоследствие убива и средния бизнес, защото се дава предимство по начина, по който се стимулират държавните партньори, единствено и само на монополите(политическите олигарси) - въпрос на изисквания при участие в тръжни процедури, които определят кой ще живее и кой ще потъне над определено икономическо и регионално ниво, били те и на йерудиран български, английски, немски или френски! Резултатът е корупция на всички нива при отдаване и спечелване на концесии на затворен кръг от крупни фирми, на които се осигурява бизнес, посредством политическа воля и негласно съгласие за единодействие, изнесена вътрешна информация и липса на микроклимат за конкурентен среден бизнес, който да се развива безпрепятствено, ако не е призван от Богопомазаните властимащи... Последствията са пагубни, създава се една върхушка от недодялани насилено-окрупнени предприемачи, за които може само да се каже, че вършат работа и спомагат за усвояването на всичко държавно, защото отговарят на специфицираните чиновнически изисквания, които могат да бъдат много извратени и удобни под диктовката на Господарите си, но на чиити чиновнически и бизнес игрички се гледа, като нормално поведение, в което всъщност няма нищо неприемливо, защото поръченията се усвояват или изпълняват отлично, без забавяния, бързо и привидно ефективно, защото тези крупни фирми имат инерционен замах, поради култивирания бизнес климат, аранжиран повече от 10 години в олигархополна посока, специално за тях, защото тези много намерени пари, трябва да се впишат блестящо, с признателност и фанфари - като един добре сработил мерзавски процес за общото благо на обезверените... Жалко е, но е като неписана Директива, при това европейска, на която идеално са отговаряли и българските играчи на Пого отлежали в Комунизма, за които това е добре шлифовано поведение, донаучено в Държавния Запад! Интересно ми е, дали тези държавни служители са имали и една година опит в някоя международна монополна компания, датираща отпреди повече от 30 години, за да съпоставят своите несписани директиви за лигавене на бизнеса, с тези, с документираната желязна бизнес логика, отлежала във времето, на страната на интересите на собствениците на растежа, на частния капитал?!" Оставям ви на дилемата: нестинарски танци или горещи картофи!
Аз съм търпелив и ми е уютно чакането, обаче се притеснявам да не останем без терен и палачи за гилотините...
Досега не знаех, че журналистите, театралите и памперсоползвателите от БАН са „естествената интелигенция” в обществото ни. Те започват да мрънкат само тогава, когато някой им бръкне отзад, иначе си трайкат и духат на властта, независимо с какъв цвят е тя … „духат” и супата имам предвид.
Досега не знаех, че журналистите, театралите и памперсоползвателите от БАН са „естествената интелигенция” в обществото ни. Те започват да мрънкат само тогава, когато някой им бръкне отзад, иначе си трайкат и духат на властта, независимо с какъв цвят е тя … „духат” и супата имам предвид.