България е малка страна, която няма сила в международните дела. Въпреки това, българските политици обичат да си придават тежест, изказвайки се по-важни глобални теми, сякаш думите им имат огромно значение.
Често темите са далеч от България, като войни или кризи някъде по света, които засягат българите основно през новините. Има обаче и събития със съвсем пряко отражение в нашата страна. И не става въпрос за войната в Ирак или кризата в Украйна.
А за търговия, конкуренция и най-важното - за работни места.
Европейският съюз в момента води преговори за сключване на споразумения за свободна търговия с Индия, Сингапур, Малайзия, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Канада, Общността на Андите, Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Украйна, Страните от АКТБ. Търговски преговори се провеждат и с Беларус, Китай, Иран, Ирак, Казахстан и Русия.
Но подготовката на едно друго споразумение изглежда по-важна и драматична от всички изброени дотук.
Това е Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ
Може спокойно да се каже, че договарянето му ще бъде най-голямата търговска сделка в историята на света. То практически обвързва две трети от глобалната икономика и двете водещи световни валути. И България е част от този процес.
Процес, в който САЩ имат водеща роля и американските фирми успешно налагат своите условия. Във всички други преговори ЕС е силната страна, но тук европейските политици са принудени да следват волята на Вашингтон.
На чиновнически език "Партньорството" обещава да осигури прогресивна и реципрочна либерализация на търговията със стоки и услуги.
На практика обаче повечето от тези пречки са в Европа и пречат на американските компании
В рекламната кампания за споразумението се прогнозира, че то "ще донесе ползи на ЕС в размер на 119 млрд. евро годишно, а на САЩ - 95 млрд. евро. Това отговаря на допълнителни 545 евро в годишния разполагаем доход на всяко европейско семейство и 655 евро на всяко американско семейство.
Ползите за ЕС и САЩ няма да бъдат за сметка на останалата част от света. Либерализирането на търговията между ЕС и САЩ ще има позитивен ефект върху световната търговия и доходи, увеличавайки световния доход с близо 100 милиарда евро.
Увеличаването на доходите в ЕС и САЩ произтича от разширената търговия. Общият износ би нараснал с 6% за ЕС и 8% за САЩ на година".
Всичко това звучи чудесно. Парите обаче няма да се раздават поравно и на калпак, както едва ли не изглежда от тази прогноза. На практика в ЕС чакат ползи основно от американските инвестиции. А тези инвестиции ще имат цена, като намаляване на редица регулации и загуба на суверенитет.
От търговията ще спечели най-вече Германия, която ще може да изнася свободно за най-големия потребителски пазар на света
За сметка на това далеч по-конкурентните щатски компании ще настъпят на по-слабо развитите европейски пазари - най-вече Испания, Италия и Франция.
Светът трябва да получи бонус от увеличения търговски обмен между двете водещи икономики. На практика това също няма да се случи. Евтина, благодарение на икономиите от мащаба и по-малкото регулации, американска земеделска продукция ще залее европейските пазари. Същото важи и за текстилния сектор, където щатските компании ще конкурират китайския внос.
А излишъците от петролни продукти, пласирани в ЕС, буквално ще сринат руската икономика
Ако Украйна успее да постигне мир и да влезе в периферията на така изградения търговски съюз, тя може да се превърне в най-бързо развиващата се икономика в Европа през следващото десетилетие, подобно на Мексико след NAFTA.
Къде е България в тази нова конюнктура?
Страната ни, за разлика от Германия, не произвежда много високотехнологични продукти с висока добавена стойност, които биха били конкурентни на пазара в САЩ. На практика българският бизнес разчита на евтината работна ръка, а българската държава зависи от приходите от акцизи върху вноса на петрол и производството на горива и масла.
След 25 години преход българската икономика остава критично зависима от Русия по линия на вноса на природен газ и дейността на рафинерията в Бургас.
В САЩ обаче добивът на шистов нефт промени изцяло картината. Производството и износът на петролни продукти достигнаха рекордни нива. Цените на бензина са на четиригодишно дъно, а природният газ е в пъти по-евтин от този, който изнася Русия.
Засега митата и други търговски пречки спират ефекта от шистовата революция да достигне България. Сделката за освобождаване на търговията обаче ще промени ситуацията. Българската рафинерия ще трябва да се конкурира пряко с глобалните американски компании. А Русия не може да си позволи да изнася евтин петрол. За жалост същото важи и за българската държава.
Приходите от ДДС, акцизи и в по-малка степен мита, са зависими от работата на рафинерията в Бургас и цените на петрола и горивата. Евтиният американски бензин ще струва милиарди на Българската държава и то не защото ще се предлага в България, а защото ще удари износа на минерални горива, масла и подобни продукти за 6.6 млрд. лв. годишно и внос за 11.7 млрд. лв. годишно. От това ще пострада най-вече държавният бюджет, чиито дефицит ще нарасне при сегашните разлики в цените със САЩ с близо половин милиард лева.
Евтиният американски внос напълно може да унищожи и част от българската индустрия, като текстилния отрасъл, заплашвайки десетки хиляди работни места
Още по-драматични ще са последствията за селското стопанство. В момента то е до голяма степен зависимо от европейските субсидии, които формират 79% от нетния доход на българските фермери за 2012 г.
Субсидиите обаче също са част от преговорите със САЩ, тъй като дават нечестно конкурентно предимство на европейските земеделци и животновъди. От своя страна САЩ прилагат високи мита за европейски стоки като месо (30%) и млечни продукти (139%). Реално защитната функция на тези мита отдавна е само имагинерна, тъй като голяма част от европейската продукция от години е напълно неконкурентна на американската в ценово отношение. Ето защо падането на митата въобще не радва фермерите в Италия, Испания и Франция.
А тази част от продукцията, която e конкурентна на американската, като свинското месо от Дания и семената от Холандия, така или иначе вече се изнася успешно в САЩ.
Тук е и разковничето за идентифициране на последствията от Партньорството за българското селско стопанство и икономика
Водещи за износа на България са минералните горива и масла, медните продукти, генеричните лекарства и пшеницата, които заедно формират 26% от експорта на страната. Всички те попадат под удара на споразумението със САЩ.
В същото време едва 2% от българския износ е насочен към американския пазар. Т.е. страната ни ще загуби много повече, отколкото ще спечели от отпадането на търговските ограничения. Поне в краткосрочен план.
Разбира се, ще очакваме инвестициите на щатските компании, които обаче е по-вероятно да се насочат към големи пазари като Испания, Италия и Полша.
Мерките на държавата за преразпределение на доходите и намаляване на социалното неравенство пък ще могат да бъдат давани на арбитражен съд. Така всяко повишаване на минималната заплата или осигуровките след сключване на споразумението ще трябва да става с позволението на инвеститорите от САЩ.
Друг немаловажен момент е, че докато в Европа наименованията за произход и защитените географски указания, са регламентирани със стриктни спецификации, удостоверяващи качеството и произхода на продукта, в САЩ те се считат за "общи наименования", които могат да се използват без никакви ограничения. Така "Карловската луканка" или българското кисело мляко например ще могат да се произвеждат в Кентъки.
В по-дългосрочен план Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции може да има и позитивни последствия, тъй като конкурентният натиск неизбежно ще доведе до реформи в българската държава и частни компании. Но това едва ли ще се случи в рамките на мандата на сегашното правителство
Ето защо би било добре българските политици да помислят как в максимална степен могат да защитят интересите на България в преговорите.
Това ми звучи малко като научна фантастика.
Хаос, ти жираф виждал ли си?
Никаква научна фантастика не е! http://en.wikipedia.org/wiki/Transatlantic_Trade_and_Investment_Partnership Положението е критично за доста от членовете на ЕС (като България например).
Значи може и по-лошо да стане?
Макароне, надценяваш Го. Той за едното „конграчулейшънс“ ще ни продаде, без пари. Дори няма и да се усети, че ни продава, щото няма капацитет да прецени резултатите от решенията които взема. Ако от Запад му кажат, че нещо е полезно за страната и народа, Той ще го направи, без да се замисли, вярвайки, че онези западняците са по-умни и ни мислят само доброто.. Този човек, докато е жив, ще вярва, че е Спасителят на България и същевременно ще е обиден на народа, че не му го признава, и не го е канонизирал за Светия…
Макароне, според мен ТОЙ е толкова тъп, че сам ще си докара проникване на 7,62х39 в същността МУ, ако въобще има такава. И за всичко това пак някой друг ще МУ е виновен. Да има как да ГО подарим на дагите, те поне ще си ГО харесват
Ако приемат това в тази му форма не е ясно къде ще емигрираме. Може би Русия няма да бъде тогава толкова лош избор както е сега.
Цялата идея зад "наименованията за произход и защитените географски указания" винаги ме е впечатлявала като рядко дебилна. Ако крайният продукт е един и същи във всяко едно отношение, защо Карловската луканка задължително трябва да се произвежда в Карлово, а не в Кентъки? А уж още в гимназията учим, че начинът, по който е синтезирано дадено вещество, няма никакво значение за които и да било негови свойства - ако смесим сода каустик и солна киселина ще получим точно толкова нормална готварска сол, колкото чрез който и да било друг метод.
>как текстилната продукция от САЩ излиза по-евтина от българската, произведена от женица, която взема 340 лв Лесно - разходите за труд не са голяма част от общите разходи (суровините също, транспортът е по-съществен разход), а и това, което българската женица може да сътвори за ден, американската/немската/японската машина прави за секунди, по-качествено и значително по-евтино.
Tralala, последният ти коментар представлява куп некохерентни мисли, основани на грешни наблюдения и тотално сбъркани предположения. Също, намирам безгрижната лекота, с която вметваш краен, див расизъм в думите си, за отвратителна, мерзка, примитивна и безотговорна.
Тралала Може би малко в страни от темата, но все още очаквам някой от разбирачите тук да ни разясни как така хем се прехласваме по великия Китай детоправел всичко, хем това правене на всичко е заради евтината си работна ръка? И демек видиш ли Китай побеждавал Запада... А патриотарите тук хем мрънкат от ниските ни заплати в България, хем се кефят на Китай....който е това, което е, именно заради ниските заплати Ами да направим заплатите тук по шепа ориз, вместо по тези 400-500 лв. и ще се шият дрехите вече тук, а не чак в Китай Същите тия философи обаче работят не в Китай, а на Запад със западни заплати......без Роуън разбира се, който е държавен служител тук на държавна зплата
Американската продукция е по-евтина, заради един прост фактор - икономия от мащаба. За това и китайската е по-евтина, защото на китайците вече не са им чак толкова ниски заплатите. А не внасяме американски нефт, защото в момента е забранен за износ от американците и защото рафинерията в Бургас е руска. Що се отнася до петролните продукти, като бензина, дизела и маслата, внос от САЩ вече има, а като паднат митата, ще видим Лукойл как ще се справя.
>на китайците вече не са им чак толкова ниски заплатите Не разбирам дали като казваш "чак толкова" имаш предвид "толкова, колкото преди" или "глобално погледното". Защото, да, заплатите на китайците определено далеч не са толкова мизерни, колкото преди 15 години, но, глобално погледнато, са ниски. Заплащането там е малко по-ниско от това в България, средното месечно е около $600. За САЩ е около $3300, или 5.5 пъти по-високо. Фактор от 5.5 би бил определящ, ако цената на труда имаше съществен дял в крайната цена на производството, какъвто за много отрасли няма.
Защо се загрижихте за китайците? Последната ми грижа е, че хуй пий чай работел за шепа ориз. Мислете за Ганю и Ганка, които ще изпаднат до положението на цун кай хуй. И никой няма да пита Бойко. Не,че го хваля, не ми е приятел, но той ли е единственият продажник? Има ли в последните 25 години политик, който не е давал дупе, не своето а на българския народ? Тошо и той го даваше, но СССР поне ползваше вазелин. А новите господари го наблъскват на два ката с морски пясък и чукани миди. Ликуй, народе!
Деоуин, ти питаш защо Карловска луканка да може да се произвежда само в Карлово. На същото основание аз мога да попитам защо стоки с марка Сименс /даречем/, да могат да се произвеждат само от Сименс /знам, че Филипс в момента се произвежда в Румъния, а не от Филипс в Холандия - това полезно ли е за потребителите според теб?/