Страшно строги станаха изискванията на Европейския съюз за ограничаване на бюджетните дефицити - разбира се към тези страни членки, които нямат сила да бранят позиции. Хорът от строги икономически наблюдатели в страната също изви в кресчендо: Не на бюджетните дефицити, намалете разходите!
В стремежа си да стори това, което сякаш всички искат от него, финансовият министър на България пусна пердето и отсече: няма да се харчи. И за първите осем месеца на годината той успя да намали разходите на държавата с 222 милиона лева спрямо същия период на миналата година.
И точно когато щяхме да отчетем пореден успех в изпълнението на брюкселските или берлинските разпоредби, изведнъж ни в клин, ни в ръкав някакви си лекари и болни подмолно започнаха да недоволстват, че парите не стигали...
Не се правят икономии от здравеопазване
Бившият министър на здравеопазването Анна-Мария Борисова синтезира опита си за пет месеца на поста по следния начин: Не се правят икономии от здравеопазване. Само за тези й думи трябваше да секне потокът от хули и карикатури, който се изля върху й след като тя си подаде оставката. А премиерът, ако беше искрен в желанието си за здравни реформи, следваше да я убеди да остане, като застане твърдо зад стореното от нея дотук.
Но премиерът, изглежда, се уплаши, че Борисова на всеослушание заяви за неизбежността от пациентско доплащане за здравните услуги. С настоящата схема за държавно финансиране на здравеопазването, за да получат качествено лечение пациентите очевидно трябва да поемат част от разходите.Това вероятно и сам Борисов го осъзнава, но не иска да го каже на народа непосредствено преди опасната зима и първия си вот на недоверие.
Значи не реформата, а политиката движи решенията на Борисов в здравната сфера. Анна-Мария Борисова изглежда е приела за чиста монета демонстрациите на премиера, че се търси бърза и коренна реформа. Тя е направила анализ, оценила е перспективите и заради сгъстяващото се обществено недоволство си е разкрила картите.
Само че от ГЕРБ-ова гледна точка този въпрос трябваше да бъде оставен на полит-пиарите, които след няколкомесечна медийна обработка щяха да помогнат на народа да преглътне по-лесно горчивия хап. Борисова не се съобрази с този церемониал и беше наказана. Всъщност от раздялата с правителството трябва да й е олекнало.
Сега кюстендилският гинеколог Стефан Константинов в качеството си на нов здравен министър ще започва за трети път отначало здравната реформа на ГЕРБ. Или по-точно - ще започне самата реформа. Чудно дали той сериозно се надява на "свобода на действие по отношение на реформата", или само така си говори? Междувременно финансовият министър Симеон Дянков застана зад гърба му, обещавайки "нови" 65 млн. лева да достигнат до болниците до 5 октомври.
Откъде ли пък ги е взел Дянков тези пари? Не бяха ли те гласувани от парламента още миналата година, но "кризисно" си стояха замразени? Народът не се интересува толкова къде са парите. Важното е шоу да става и за милиони да се говори. Какво че здравната каса дължи на болниците 125 млн. лева - нали сега пуска половината за въздух, а другите прехвърля - ами догодина.
Въпреки това и въпреки обещаната от третия здравен министър концепция лекарите потвърдиха, че стачка на 15 октомври ще има.
Милиони без реформи не помагат
Милионите в подкрепа на новия министър са едва половината от натрупаните задължения на държавата дотук и те не могат да потушат надигащото се недоволство. Тук не става въпрос каква е реалната стойност на предоставената от болници на пациенти услуга: според сегашната система болниците имат правно основание на тези пари, както и поне пет причини да се чувстват обидени.
Сред най-обидните страни на тази история е, че в здравната каса стоят замразени 1.23 милиарда лева, докато българите трябва да се редят на опашки за планови операции, защото нямало средства. Няма и да има, ако питаме Дянков: парите в НЗОК са част от фискалния резерв; с оглед стабилността на лева политиците не бива да ги докосват. Но все пак за здраве или за резерви говорим? В момента парите в НЗОК стоят в килера главно за да поддържат кредитния ни рейтинг в случай на евентуален бъдещ дълг.
Мръсна история е, че с ниските заплати в държавните лечебни заведения корупцията на практика е узаконена, тъй като всеки желаещ по-специална здравна услуга и отношение сам бърза да предложи пари под масата.
Доплащането е неизбежно
Затова в статията "Здравеопразване", публикувана тук преди два месеца, вече предложих да се регламентира пациентското заплащане за допълнителни публични здравни услуги. За същата идея Борисова загуби министерското кресло - но въвеждането й е неизбежно, при сегашните демографски реалности, социални ценности и имуществено разслояване.
Обидно е и конституционното лицемерие, че "държавата закриля здравето на гражданите", както и че "гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ", както пише в чл. 52 на висшия ни закон. Ако имаме поне някаква гражданска доблест или ще променим Конституцията си в по-реалистична насока, или ще се борим за изпълнение на поетите от държавата ангажименти.
Да не говорим за кадровите измерения на здравната криза, тоест за емигриращите лекари и омерзението, до което води сблъсъкът на младите специалисти с българската Система след шестте изтощителни години в университета. Или как талантливите млади лекари днес стават дистрибутори на фармацевтични продукти, за да получават възнаграждение, съответстващо на техните подготовка и положени усилия.
След като политиците разполагат с правителствени лечебници и достатъчно пари, за да се лекуват в чужбина, на какво още може да се надява народът? Постиженията в здравеопазването, за разлика от магистралите, не са предизборен аргумент. Впрочем реформата, която могат да ни тръснат след уволненията на двама - честни - здравни министри само за година може да се окаже по-голямо зло от сегашния хаос.
Според мен надеждата ни е само в справедливото недоволство на лекарите, макар че на всички е ясно, че не всички медици са облечени в снежнобели престилки. Преди три години учителите се опитаха с масова стачка да вземат своето от държавата и отчасти успяха.
Лекарите в нашето общество имат по-тежка дума от даскалите. Преди време в един снежен февруари двамата с един лекар попаднахме в кръчмата на малко балканско селце. Аз тогава бях "даскал" и домакинът ми казваше с уважение: Сипвай си, даскале. А на другаря ми казваше: Дай да ти налея, докторе!
Чий е микрофонът днес
Микрофонът днес се дава предимно на враговете на принципа на солидарността, без обаче онези да имат смелостта да предложат изгодна за индивида здравна и пенсионна реформа, например лични набирателни сметки. Но в крайна сметка не сме Сомалия или Зимбабве, а страна от социалния Европейски съюз. Трябва да целим разходи за здравеопазване от порядъка на 8 - 10% от БВП, какъвто е стандартът в богатите страни от ОИСР, тоест двойно и тройно над сегашните нива в България.
Около 70% от разходите за здравеопазване в развитите страни се поемат от държавата. Една трета от разходите гражданите поемат от разполагаемия си доход. Така е по-предвидливо, защото не се насърчава ипохондрията. Но за да проработи този принцип в нашите условия, освен на здравна премиерът трябва да се реши и на данъчна, и на доходна реформа. Плоският данък и плащаните от скромните български потребители ДДС и акцизи просто не могат да формират достатъчен приход, за да развива държавата модерно здравеопазване.
В една демократична държава никой, дори Ахмед Доган, не трябва да избяга от плащане на данъци. Данъчната тежест е време да се разпредели по-справедливо, като на плоското облагане се сложи край. Това, а не 20 лева, които трайно безработните са длъжни да внасят за здравето на здравната каса всеки месец, ще даде финансово пространство за реформаторски решения. Един БСП олигарх наскоро се оплакваше, че от самолет минал на "Майбах". Мисля, че с няколко подобни хора следва да се поговори.
Има още какво да се изреже от държавните разходи
Има все още огромни пространства за икономии в държавните разходи, преди да се каже по дянковски "Няма пари за здравеопазване". Докато доставките на животоспасяващи лекарства се бавят, депутатите и министрите нямат право да пилеят нашироко в безсмислени командировки и пътувания.
Народът например ще се зарадва, ако някоя правителствена - или царска, резиденция се превърне в парк за разходка или санаториум.
А преди правдата да възтържествува, което ще стане, и докато мине зимата: Скъпи българи, яжте повече чесън и пийте червено вино, за да не боледувате.
