Концепцията за многофункционално използване на горите в същността си е много проста. Гората следва да се разглежда като нещо цяло, частите в което са трайно и дълбоко взаимосвързани. Екосистемният възглед трябва да се отрази също и върху начините за стопанисване на горските ресурси. Гората е нещо повече от сумата на дърветата в нея.
Тази ясна и обещаваща концепция в момента не се прилага в България. Въпреки че тематиката е позната на горските специалисти и отдавна присъства в програмите на държавните чиновници, цифрите недвусмислено показват, че в България гората на първо място се ползва като източник на дървесина.
В БГ - път на дървосекача
Според отчета на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за 2009 г., приходите на държавните горски и ловни стопанства възлизат на приблизително 240 млн. лв. От това число 71% представляват приходи от ползване на дървесина, 18% - държавно финансиране, 2.5% - приходи от ловностопанска дейност и т.н. След приспадане на разходите по добива, приходите от дървесина възлизат на близо 111 млн. лева, докато приходите от използване на недървесни горски продукти и услуги са 2.26 млн. лв., или едва 2% спрямо приходите от дърводобива.
В същото време, изследвания на глобални научни екипи показват, че в определени страни приходите от комплексно използване на горските ресурси могат трикратно да превишат тези от дърводобива. В Средиземноморската растителна зона, към която все по-често се причисляват и българските гори, този процент наистина е по-малък, но например изчисления за Хърватия и Турция показват възможност за 50% увеличаване на приходите чрез многофункционално използване на горите.
Единственото възможно заключение според мен е, че настоящата форма на стопанисване на българските гори е неустойчива. Някои експерти твърдят, че добивът на дървесина напоследък бил наполовина по-малък от годишния прираст. Въпреки това стопанисването на горите остава неустойчиво поне по следните две причини: първо, нереализираните приходи от многофункционално използване най-често представляват пропилени ресурси; второ, обобщаващата статистика не отчита характера, качеството на гората.
По най-груби сметки, ако годишните приходи от държавните горски и ловни стопанства сега възлизат на около 200 (светли) милиона, поне още 100 млн. лева стоят в очакване.
Какво чакат тези милиони?
В идеалния случай те чакат да се организираме, за да можем да си ги вземем. В тази насока страната ни разполага със специалисти и активисти, с теоретично познание, а дори и с възможност за първоначално финансиране, за да се осъществи на практика и в достатъчен мащаб тази концепция. За съжаление в настоящия момент по-актуалният въпрос е не какво, а КОГО чакат тези милиони. Много нови и стари милионери вече са си наточили зъбите за тях.
Надявам се да не бъда обвинен в комунизъм като заявя, че държавният горски фонд, в който влизат три четвърти от българските гори, не бива да се приватизира. Това би било най-голямото престъпление към нацията, пред което и Междусъюзническата война ще бледнее. Но също така е вярно, че запазването на съществуващия модел е неизгодно за българското общество. Нуждаем се от нови форми на стопанисване на горите. Най-перспективни изглеждат публично частните партньорства, а също и по-широките форми на управление, включващи местните общности и заинтересуваните нестопански организации (т. нар. stakeholders).
Това е бъдещето: неслучайно Нобеловата възпоминателна награда за 2009 г. бе връчена за изследване на местната самоорганизация при ползване на общи ресурси. У нас редица неправителствени организации, следвайки примера на WWF, вече са предложили на държавните органи една или друга форма на партньорство за по-доброто, многофункционално управление на горите, включително и процедури за сертифициране на устойчивото горско ползване. Засега реакцията на държавната администрация е многозначителна, като крайното й решение остава непредсказуемо.
Безценните услуги...
За мен в пасивното и противоречиво чиновническо отношение проличава преди всичко дълбокото неразбиране на концепцията за екосистемните услуги. Освен дървен материал и подслон за ловните обекти, гората осигурява безценни услуги на самото човешко съществуване. Гората регулира водния и въглеродния цикъл в природата. Ако няма гори, няма дъжд. Няма почви, няма храна. Също и в България. Но за да се осъзнае този проблем, трябва да се погледне по-надалеч от доклада на бюрото.
Относно регулацията на въглерода, който напоследък е популярна тема заради пазара на квоти за въглеродни емисии, горите са далеч по-важни от пречиствателните станции на предприятията или катализаторите на автомобилите. Отдавна е известно, че целият човешки транспортен отрасъл (автомобили, кораби, самолети и т.н.) годишно отделя по-малко въглероден диоксид, отколкото се освобождава в атмосферата поради обезлесяване.
Нещо още по-конкретно: европейско изследване от 2010 г. определи паричната полза от задържането на въглерод (carbon sequestration) на хектар българска гора в порядъка на 900 - 1000 евро годишно. Тоест българската гора оказва на човешкото общество услуга на стойност близо 8 млрд. лева годишно - единствено като задържа и трансформира въглерода.
Голи бърда ли ще оставим в наследство
А ако добавим водозадържащата, антиерозионната, лекарствената, туристическата, естетическата и духовната стойност на гората - ще се стреснем, ако се опитаме да изчислим пълната алтернативна стойност на дърводобива. Но сегашното изкривяване на ползването на горите като сечища е заложено в самата дефиниция на гора според наредбата за оценката им: „гората е земя, заета от горскодървесна растителност ..." При подобен тесен хоризонт деформациите не са чудни.
Предстои приемането на нов Закон за горите. Точно в този момент много и големи интереси се разместват и наместват около българските гори. И въпреки това, надявам се на най-доброто за българската гора. От опазването на горите зависи оцеляването ни като нация. Ако оставим след себе си голи бърда и доведем суховеите отново в равнините, ландшафтът ни най-вероятно ще бъде федериран в новата Велика Албания.
Тази смътна заплаха съществува действително, макар и в дългосрочен план. Народът, който не може да се грижи за земята си, заслужава да изчезне от нея. А в краткосрочен нещата изглеждат много по-прости. Публичната собственост не е срамна болест, тя е общо благо. Тя може и трябва да се управлява ефективно, с помощта на заинтересованите групи по места. Ефективно в случая с горите днес означава многофункционално стопанисване. Не вярвайте на никой, който обяснява как ще започне да сади млади фиданки веднага щом изсече старите пречещи дървета.
Да. Авторът е много прав и статията е как да кажа... поглед в бъдещето, пророческа. За съжаление обаче предполагам че за пореден път ще остане на екран/ хартия. Като че ли тук се е възцарил пълния мрак на Мордор, защото всички като че ли осъзнават очевидното, но никой не иска нищо да направи. Преди години, когато имаше избори за евродепутати подех инициатива да говоря на бъдещите евро депутати и техните привърженици за ползата от НАТУРА 2000 и въобще от ползата да пазим природата си и горите. Ефектът беше голям, хората идваха след лекциите, обгаржадаха ме и искаха повече информация, да посетя тяхното село или ферма, къща, всичко онова което имаха и беше свързано с природата/най-общо казано/. И тогава и сега се набиваше очевидното: казах им че имам най-голямото желание да им помогна но съм сам...не мога да отида навсякъде. Набиваше се и друго очевидно: това е работа на държавата, тогава беше ясно че тя НЯМА интерес да информира хората, бяха на власт Доган, Станишев и Царя. Помните кои се събраха на първа копка на МЕГА БОРОВЕЦ!!!! Сега незнам...настоящите властващи активно ме канеха на техни срещи тогава, проявяваха интерес, какво правят в тази насока обаче в момента не е ясно, дано направят повече.... И друго е ясно че без активната ни гражданска позиция трудно ще се промени нещо, та трябва да помислим как да го направим. Ето дано от Уеб кафето да направят някоя инициатива аз ще ги подкрепя, ако не сам ще направя.... за пореден път...