На 25 май американският бизнесмен Чарлз Хъбс поема към Хонконг от офиса си в периферията на Гуанджоу, град в провинция Гуандон в югоизточен Китай, известен като центъра на производството за износ по цял свят. За 64-годишния жител на Луизиана това пътешествие отбелязва началото на края на успешната му 22-годишна дейност като износител на медицински стоки от Китай.
Бизнесът не може да плаща високи заплати
Хъбс отива да изслуша предложението на американския посланик в Камбоджа Каръл Родли и на президента на Американската търговска камара в Пном Пен. Целта им е проста: да убедят чуждестранните инвеститори в Китай да помислят за откриване на производство в Камбоджа. Хъбс е целият в слух. Смята, че цената на труда е направила неговата компания неконкурентоспособна. Фирмата му Guangzhou Fortunique снабдява някои от най-големите медицински фирми в САЩ.
"Разходите ни за заплати в Китай се повишиха с почти 50% само през последните две години," разказва той. "Вече ни е по-трудно да задържаме работниците и е по-скъпо да привлечем нови. Активно търся алтернативи. Мисля, че до година-две окончателно ще се махна оттук."
Той далеч не е единствен. В страната с население от 1.3 млрд души, смятана за източник на неограничения евтин труд, чийто изключителен 20-годишен икономически възход се крепи преди всичко на нископлатената работна ръка, правилата се променят.
Според Хелън Киао, главен икономист на Goldman Sachs в Хонконг, през последното десетилетие реалните заплати на работниците в производството в Китай са се повишавали с близо 12% годишно. Това е резултат от двуцифрения ръст на икономиката, подхранвана от трескав строеж на инфраструктура и недвижими имоти и неутолимата жажда за китайски износ към развития свят.
Да добавим, че през последната година в петте най-големи провинции китайското правителство е повишило минималната заплата с 14-21%, защото е притеснено от все по-разширяващата се пропаст между богатите и бедните. За Харли Сейедин, председател на Американската търговска камара в Южен Китай, изводът е неизбежен.
Ерата на евтината работна ръка в Китай свършва
Това естествено не означава, че разходите за работна ръка дори в най-скъпите части на страната са по-високи от другаде по земята, особено пък в развития свят. Нищо подобно. Средната надница в производството е все още около $3.10 на час. (За сравнение в САЩ тя е $22.30!) Но в източната част на страната е до 50% по-висока. Предимството, макар и все още сериозно, бързо се свива. За голяма част от фирмите, без значение дали са малки, средни или огромни мултинационални компании, решението къде да произвеждат продукт винаги се опира на многобройни фактори, сред които стойността на труда е доста важна.
"За много компании в последните две десетилетия разликата беше толкова голяма, че евтината работна ръка често беше мотивът за решението им," казва икономистът Даниъл Роузън, директор за Китай на нюйоркската консултантска фирма Rhodium Group. "А сега все по-често това не е така."
Промяната е огромна и се долавя по цял свят. Дори и в самия Китай. Стремежът към по-високи заплати, ограничаван от години, предизвика поредица от шумни профсъюзни протести миналата година. (Недоволството на работниците бе причина за 14 самоубийства във фабриката на Foxconn, производител на продукти като Apple iPad.)
Но по-високото заплащане подобри условията в западната част на Китай, където властите отдавна се опитваха да насърчават инвестициите. През последната година много мултинационални и китайски фирми се разшириха или преместиха във вътрешността, където работната ръка още е евтина.
Китай се стреми към уравновесяване на доходите
Анди Ротман, главен макро-стратег за Китай в шанхайската компания CLSA Securities, казва, че "хората в Сечуан, Хенан или където и да е другаде могат да си намират добре платена работа близо до дома си," вместо всяка година да се местят на огромни маси на изток, за да живеят във фирмено общежитие далеч от семействата си. "Защо това да е нещо лошо?"
И наистина, тази тенденция не е лоша. Потвърждава го категорично и У Дингли, 24-годишна жителка на Зиян, град в Сечуан, която от пет години работи в малка фабрика за електроника в Донгуан, огромния пуст производствен град между Гуанджоу и Шенжен в югозападната част на страната. Тя е била съкратена в края на 2008 г., когато глобалната финансова криза временно блокира китайския износ на Запад.
Година по-късно тя си намира работа в компания за електрически кабели, която продава на много фирми, включително на Hewlett-Packard в Чонкин. По нейни думи тя печели "малко по-малко отпреди, но животът тук е доста по-лесен, тъй като съм близо до дома. Определено предпочитам тази работа пред предишната."
Все по-често фирмите връщат производствата си в родината
Промените в китайска икономика ще са както в полза на богатите, така и на бедните. Страни като Камбоджа, Лаос, Индия и Виетнам поемат най-нископлатения труд, който китайците игнорират. А според скорошно изследване на Boston Consulting Group вече част от производствените дейности се завръщат в САЩ.
Миналата година Wham-O оповестиха, че преместват обратно в Америка 50% от производството на играчките си Frisbee и Hula Hoop (досега в Китай и Мексико), което създаде стотици нови работни места.
Производствата на играчки, обувки и текстил са сред първите, които някога се насочиха към Китай като най-евтин източник на надеждна продукция. Те изискват много труд и са относително нискотехнологични . от онези, за които икономистите преди смятаха, че ще изчезнат завинаги от развития свят.
Но анализът показва защо фирми като Wham-O се завръщат в САЩ. През 2000 г. средната заплата в Китай е била 36% от тази в Америка. В края на 2010 г. е вече 48%, а вероятно към 2015 г. ще е 69%. "Въпреки че в краткосрочен план Китай запазва предимствата си," казва Хал Сиркин, старши партньор в Boston Consulting Group, "дългосрочната прогноза показва, че това ще се промени. Все по-често в корпоративните заседателни зали ще се случват дискусии, които не са непременно посветени на затварянето на китайското производство, а на умуването къде да бъде разположена следващата фабрика."
По-доброто заплащане поражда нови пазари
Вероятно най-важният ефект от повишаването на заплатите в Китай е осигуряването на повече средства в джобовете на хората, което е в интерес на всички - и най-вече на основните търговски партньори на Пекин. Те спешно се нуждаят от повишаване на потреблението в Китай, за да се намали драстичният дисбаланс в глобалната търговия.
Колкото и високите заплати да са във вреда на износители като Чарлз Хъбс и хиляди китайски фирми в различни браншове, процесът е неизбежен резултат от забогатяването на Китай и стабилната му валута. "Точно това е необходимо да се случи," пояснява Роузън.
Междувременно много мултинационални корпорации са започнали да насочват производството си към огромния китайски пазар. Фабриката на HP в Чонкин например продава лаптопите си само на местния пазар. В проучване отпреди осем години Американската търговска камара в Южен Китай констатира, че 75% от членовете й са ориентирани основно към износ.
Миналата година нещата са се обърнали: 75% от 1800-те участници в проучването заявяват, че производството им в Китай е предназначено за китайския пазар. Това донякъде се случва и защото китайските работници стабилно забогатяват. За тях добрите новини са един от най-редките продукти в закъсалата глобална икономика.
