Технологичните титани по света трупат някои от най-големите богатства в историята. Някои, като Марк Зукърбърг и Бил Гейтс, например, раздават повечето от тези пари за благотворителност.
И макар че има някои разногласия, общата реакция на този тип филантропия е позитивна. Бил Гейтс се радва на най-голямо одобрение сред значимите обществени фигури, а мнозина го приемат за топъл и компетентен човек.
Въпреки тези положителни възприятия обаче се намират и хора, които да приемат цялата тази благотворителност и филантропия като нещо далеч не толкова полезно, когато говорим за качеството на демокрацията.
Един от тях е професорът от Станфорд Роб Райх, който е директор на Центъра за етика в обществото към университета. Той представя аргументите си срещу раздаването на пари за каузи в книгата си "Просто давай: Защо филантропията убива демокрацията и как можем да се променим към по-добро". А тезата му може да бъде обобщена в едно изречение:
"Едрата благотворителност по дефиниция е плутократичен глас в нашата демокрация - упражняване на власт от богатите, която не подлежи на контрол и отговорност, непрозрачна е, насочва се от дарителите, постоянна е и се субсидира от данъците на обикновените граждани."
Макар днес подобно твърдение да звучи странно, в миналото далеч не са били малко онези, които са го защитавали.
"Ако погледнете назад към зараждането на огромните фондации в "Златната епоха на бизнеса", изградени върху огромното състояние на Ендрю Карнеги и Джон Рокфелер, създадените от тях организации са били изключително спорни по същността си и за това е имало сериозни причини", коментира Райх.
По думите му преди 100 години е царял огромен скептицизъм към благотворителните организации. На тях се е гледало като начин за измиване на ръцете от мръсните методи, с които богаташите са изкарали парите си.
"Едрата благотворителност е упражняване на власт и в условията на демокрация всяка форма на концентрация на влияние и власт заслужава критичен поглед, а не благодарност", заявява още смело Райх.
И Теодор Рузвелт, и профсъюзни лидери като Самюъл Гомпърс са критикували създаването на фондацията "Рокфелер". Противникът на Рузвелт на президентските избори, Уилям Хауърд Тафт, е критикувал законодателството, позволяващо съществуването на фондацията, като "закон за официализиране на Рокфелер".
Нашата ера не демонстрира сходен скептицизъм, въпреки финансовото неравенство, което е изначално условие за появата на такива огромни фондации. И все пак има тенденция този скептицизъм малко по малко да се завръща.
Други съвременни автори също се обявяват срещу новата филантропия - Ананд Гиридхарадас има сходен аргумент в книгата си "Победителите получават всичко: елитната игра на думи в името на промяната на света". Джоан Баркан също пише в Dissent, Guardian и други издания за слабостите на едрата благотворителност.
Райх обаче се насочва директно към сърцето на новите богатства в Силициевата долина. Той посочва проблемите чрез всеки структурен компонент на фондациите.
1. Големите фондации не подлежат на контрол и никой не им търси отговорност. Те не отговарят нито пред гласоподаватели, а още по-малко пред конкурентите си на пазара.
2. Фондациите дори не се налага да бъдат прозрачни. Единствената им отговорност е да подадат данъчна декларация. Разполагащата с 8 млрд. долара Simons Foundation International дори няма собствен сайт.
3. Те са насочвани от дарителите. Служителите им - хората на терен - не могат да определят "мисията" на организацията. Тя се определя от генералните директори и от онези, които им даряват парите си.
4. Намерението на дарителя трябва да се спазва, дори когато дарителят е починал. Обществата се развиват, растат и се променят, но мисията, определена от създателя на фондацията, остава нейна мисия завинаги.
5. Фондациите са субсидирани чрез данъци.
Според Райх се намираме се в момент в историята, в който победителите на пазара се опитват да намаляват данъчното си бреме, както корпоративно, така и на индивидуално ниво, до допустимия максимум. И след като са намалили данъчното си бреме възможно най-много, те се обръщат и основават частна фондация, заради която получават допълнителна данъчна отстъпка.
Така с парите, които иначе биха отишли в ръцете на правителството, където има поне формален демократичен контрол над приоритетите на финансиране, филантропите използват тези пари за каквито социални цели са решили те самите да подкрепят.
Големият въпрос е дали подобно нещо е от полза за демокрацията?
"Вместо да проявяваме огромна благодарност към големите филантропи пред нас като ги приемаме за същински икони на гражданското благодеяние, би трябвало да ги гледаме с критично око и да ги критикуваме. Не защото филантропията е необходимо зло, а защото е форма на упражняване на власт", казва Райх.
Той има известна надежда за фондациите и идеи как те биха могли да вършат работата си по начини, които да работят в полза на демокрацията. Според него фондациите би трябвало да правят дългосрочни, рисковани експерименти в името на социални иновации, които правителството не може и няма да направи, а пазарът е твърде малко вероятно да направи.
Тук той има предвид експерименти като безусловния базов доход или 4-дневната работна седмица - идеи, които набират голяма популярност, но няма как да се наложат все още на практика, тъй като експериментът с прилагането им би струвал много на държавните икономики.
Затова и според Райх именно там е правилното приложение на филантропията.
Всичко останало е просто лекуване на симптоми и изчеткване на публичен имидж. А нито едно от тези две неща не е от полза на демокрацията.
Поредният ляв интелектуалец - лицемер, който си мисли че правителството управлява парите на обществото добре!
Аргументите от статията са напълно резонни. Също, никъде няма твърдение, че правителствата управляват обществените пари добре. Просто там поне на теория може да има - и често на практика има - прозрачност и контрол, каквито, от друга страна, принципно отсъстват при управлението на частните фондации. Това би могло да е проблем, но, според мен, не е. За щастие много от наистина богатите хора имат морални ценности, които са в синхрон с обществената изгода, защото когато човек се освободи напълно от тежестта на абсолютно всеки битов проблем, му остава време да се замисли сериозно за човешкото състояние и да дефинира целта и смисъла на живота си отвъд обикновения егоцентричен утилитаризъм. Такива хора често са добре образовани и с обилен житейски опит, което допълнително им помага да разсъждават трезво, да правят нужната интроспекция, и да компенсират вродени склонности и предразсъдъци. Като пряко следствие, много от големите фондации всъщност напълно доброволно упражняват прозрачност и активно търсят общественото мнение за да разберат кои проблеми са най-належащи Фондацията на Бил Гейтс е чудесен пример: www.gatesfoundation.org. Съответно, често точно най-богатите хора са в значително по-добра позиция да определят как най-добре да се използват ресурси за благото на човечеството, защото имат вътрешна мотивация и лична полза от това да го правят оптимално, отколкото политиците, чиято лична изгода - да бъдат преизбрани - далеч не е толкова добра мотивация. Според мен точно това са основните причини защо едрата благотворителност работи доста добре днес, въпреки че на теория има куп възможни недостатъци, изброени в статията. Естествено, има богати хора, които злоупотребяват и използват "благотворителни фондации" за лични нужди (например, за да поръчат собствен портрет за някой от хотелите), но, мисля, това са изключения, които не опорочават едрата благотворителност до степен, в която тя да е по-скоро вредна за обществото, отколкото полезна.
Има една огромна, гигантска, титанична разлика между фондациите и правителствата. Във фондациите, богатите хора харчат ТЕХНИ пари, докато правителствата харчат НАШИТЕ пари. Пари правителство НЕ ИЗКАРВА. Разбира се, че чрез фондациите богатите спестяват данъци, но тъй като те могат и по други начини да го правят, в хазната няма да влязат повече пари ако богати спрат благотворителната си дейност.
>Във фондациите, богатите хора харчат ТЕХНИ пари Не е точно така. Частните фондации се радват на данъчни облекчения, а даренията са освободени от данъци, така че част от парите, с които такива фондации финансират различните си дейности, всъщност принадлежат точно на данъкоплатците. Разликата е, че тези пари на данъкоплатците се управляват изцяло от частните фондации, което ще рече извън контрола на самите данъкоплатци (тоест, отвъд широкия мандат за "благотворителност").
Невороятен цинизъм и безочие е някой да ми казва как да харча собствените си пари. Уточнявам, че самият аз съм работник на заплата, но имам доста познати със собствен бизнес и знам колко им е струвало да постигнат нещо, колко нерви, борба с бюрокрацията и какви рискове са поемали без крайния резултат да е предварително известен. Някои си ипотекираха жилищата, други теглиха други кредити и взимаха заеми от приятели и т.н. Този човек, като много иска да диктува разходването, да вземе да направи достатъчно пари и тогава да ги използва както иска. Фирмите ставали гиганти! Ами като правят продукти, които всички искат да използват, защо да не станат? Майкрософт станали "прекалено големи"! Ами защо им ползвате продуктите? Значи хем признаваш с покупката си, че са ти предоставили нещо необходимо или поне желано, хем не искаш този, който го е създал да печели! Значи този клоун иска да управлява чуждото, което автоматично го превръща в жалък ляв боклук.