Информация, за която Уолстрийт e готов да убива...

В последните няколко години Прийт Бхарара, прокурор на южния район на Ню Йорк, разтърсва основите на Уолстрийт. От октомври 2009 г. насам Бхарара е обвинил 46 души в рамките на разследването си за вътрешна търговия, свързано с "експертни мрежи". Най-голямото от делата е срещу собственика на гигантски хедж-фонд Радж Раджаратнам, който е ръководил Galleon Group, а понастоящем е подсъдим в съда в Манхатън.

Експертните мрежи представляват фирми, които търгуват информация, като свързват корпоративни "вътрешни хора" с хедж-фондове и търговци, търсещи конкурентно преимущество. И именно това предимство на хедж-фондовете сега е поставено в центъра на вниманието на правосъдието. Нещо, което Бхарара описва като "безсрамен трафик на веществена, непублична информация". Всякаква информация, която би могла потенциално да промени цените на акциите, се смята за веществена.

Когато инвеститорите знаят повече, отколкото е редно

Веществената непублична информация в света на финансите е известна под друго име: интелигентно проучване на инвестициите (на практика - икономически шпионаж, бел.р.). Това е начинът, по който се правят големите пари на Уолстрийт - като изравяш неща, с които не разполага никой друг. (Всъщност по същия начин работи и журналистиката.)

Получаването на ексклузивна информация за фирма - например за Google, както се твърди, че е направил Раджаратнам - която може да предскаже посоката на развитие на цените на акциите й, е нещо, за което Уолстрийт е готов да убива.

Тази информация обаче далеч не винаги се споделя с обикновените инвеститори. След срива на технологичните акции и спукването на дот-ком балона през 2000 г. бяха въведени промени в регулациите на ценните книжа. Те бяха замислени с цел да направят по-честно инвестирането, като отворят затворения цикъл на информация, преминаваща между фирмите, инвестиционните банки на Уолстрийт, анализаторите им на пазара на ценни книжа и най-добрите им клиенти.

Инвестирането обаче никога не е честно - и информацията от вътрешни източници незабавно се пренесе извън Уолстрийт, под формата на експертни мрежи.

"Двойните агенти" сред информаторите работят и за властите

Ироничното в случая е, че хора като Бхарара - представители на властите, също използват експертни мрежи. Само че те са известни като "информатори". В една експертна мрежа информаторът би могъл да бъде някой, работещ във фирма, от която се интересувате, така че плащате за достъпа. Точно като полицаите.

Но, естествено, представителите на реда и закона имат преимущество: след като Бхарара е получил признания, той е превърнал информатор, работещ за експертна мрежа, в работещ за самия него информатор. Това води до поредица от подслушвания - и той и екипът му просто стоят и слушат как цял хор хедж-инвеститори "изпяват" всички обстоятелства, които ще ги вкарат в проблеми.

Бхарара твърди, че според записите от подслушванията Раджаратнам е получил информация, до която вероятно повечето инвеститори са били отрязани от достъп - и е злоупотребил с това, търгувайки ценни книжа, за които е имал предварителни сведения.

Но какво би станало, ако всичката тази информация в записите е просто част от пазарните преговори, които спомагат за определянето на цените на акциите? Защитниците на Раджаратнам вероятно ще твърдят, че каквато и вътрешна информация да е получил, тя е била само част от мозайката от данни, към която той е приложил уменията си на търговец.

Размитата граница между обществено благо и незаконни печалби

"Има много фрази в случаите на вътрешна търговия, които показват, че хедж-фондовете и мениджърите на портфолиа правят услуга на обществото, като проучват фирмите," коментира Дон Лангеворт, професор от центъра по право към университета в Джорджтаун. "А ако законът е твърде свободно формулиран и изпраща хора в затвора за извършване на законни проучвания, практически се замразява икономическата дейност."

С други думи, хора като Раджаратнам твърдят, че това, с което се занимават, е в наша полза, тъй като в крайна сметка тяхната информация се просмуква до пазара. Примерно той скъсява позициите си на книжа от Akamai - и информацията за тези скъсени позиции е достъпна ежедневно.

Дефиницията за вътрешна търговия и досега остава крайно мъглява. Просто защото сте дочули слух от секретарката на изпълнителния директор, това не означава, че правите нещо незаконно. Реалният въпрос е дали има вреда за акционерите или пазара като цяло.

В САЩ вътрешната търговия е незаконна само до степента, че се приема за измамна дейност. Поради това Бхарара вероятно ще изгради обвинение, базирано на присвояване, твърдейки, че корпоративните тайни, които експертите са предоставили, са били на практика крадено имущество - и получателят им Раджаратнам е знаел, че купуваната от него "стока" е незаконна. И реално присъдата ще зависи от преценката на съдебните заседатели дали собственикът на хедж-фонда се е опитвал да извърши измама.

Назрява времето за нова криза на Уолстрийт - с доста подсъдими

Прокурорите обожават да дръпнат веригата на Уолстрийт след периоди на ексцесии, както беше през 80-те години (нискокачествените бонове), 90-те (измами със спестявания и кредити) и началото на новото хилядолетие (спукването на дот-ком балона).

Сега имаме нов такъв период - и представителите на правосъдието отново се захващат за работа. Американската прокуратура може би ще се окаже единствената институция, активно прилагаща финансовите реформи и запазваща глобалните финансови пазари добре защитени.

И все пак, от съдебните заседатели ще зависи кога точно информираността се превръща в нещо незаконно. Хедж-инвеститорите като Раджаратнам са най-добрите на пазара, именно защото са готови да отделят много време, пари и енергия за снабдяване с жизненоважна информация за ценни книжа.

Освен ако имате излишни 1 милион долара, няма как да спечелите от това, тъй като хедж-фондовете от рода на Galleon са отворени само за хора, които вече имат много пари за инвестиране.

Дали пък именно в това не е същинското престъпление?