Акъл не искам, пари ми дай

Европа трябва да си плати. Не може на гърците да се дават милиарди и после те да не ги плащат, а България да тъне в мизерия.

Дайте милиардите на нас и ние ще забогатеем. Това е логиката на много българи - мисловен процес, който очевидно споделя и премиерът на България Бойко Борисов.

Идеята е, че Европейският съюз е касичка с пари, а най-бедните заслужават най-много. Почти никой не си задава въпроса

защо България е най-бедната страната в ЕС?

Ако все пак го зададе, веднага се намират виновни - от гърците до комунистите - само не и българите тук и сега.

Представете си следния експеримент - европейски фонд дава 1 милиард евро на село Бръшлян. Китно, малко населено място недалеч от морето в полите на Странджа с важно участие в българската история и няколко десетки жители.

Какво ще се случи?

Дали селото ще се превърне в град с развита индустрия, инфраструктура, привличащ чуждестранни инвестиции, или по-голямата част от парите странно как ще се озоват в нечии дълбоки джобове в София, докато останалите милиони ще дадат възможност на местните да емигрират някъде, където се живее по-добре? Вторият сценарий е много по-вероятен.

Дайте 1 милиард евро на село Бръшлян и ще го съсипете.

Така стоят нещата и с българската икономика като цяло. Проблемът въобще не е в парите, банките са пълни с пари - депозитите са на рекордни нива от 59 млрд. лв., по данни на БНБ към края на май, а кредитите намаляват под 50 млрд. лв.

Очевидно нещо в икономиката не работи, защото тя не успява да използва наличния финансов ресурс. Ето защо са необходими реформи, за да се поправи счупеният икономически модел.

Изключително добър пример за икономическите грешки на България е селскостопанският сектор. Там работят близо 18% от заетите в България. Делът на земеделците и животновъдите в страната е доста по-висок от средния за Западна Европа.

А делът на селското стопанство в икономиката е около 5%. Това е сектор, който създава работещи бедни.

По принцип дори във високо технологичните ферми на Западна Европа, където се развива индустриално земеделие, става въпрос за трудоемък бизнес. Т.е. дейност, която изисква много и евтина работна ръка. Ето защо на Запад за целта използват чуждестранни работници.

Българското земеделие е силно неконкурентоспособно. Благодарение на сравнително малкия размер на стопанствата то не успява да осъществява достатъчни икономии от мащаба, за да конкурира чуждестранната продукция.

Единственото, което поддържа отрасъла, са европейските субсидии.

Това състояние на селското стопанство се отразява и на цените на земята. По данни на Министерството на земеделието и храните при комасация цената на земеделските земи се покачва с между 30% и 100%.

Междувременно всяко лято българските фермери протестират срещу нелегалния внос на евтини храни от Турция, Гърция и Македония. Често те обвиняват държавната политика на субсидиране за това, че българската продукция е твърде скъпа.

Абсурдно твърдение на фона на това, че само директните плащания от европейските фондове към българските фермери през 2015 г. ще възлязат на 1.4 млрд. лв. В същото време те се възползват от множество данъчни отстъпки, които

превръщат селското стопанство в България в отличен сектор за пране на пари и бягство от данъци.

А директните плащания са по-малко от половината от общите субсидии, които ЕС отпуска на българското селско стопанство.

Поради големия брой малки ферми, обаче, ефективността на субсидиите е ограничена. Сумата, падаща се на един постоянно зает в сектора, е между 20 и 5 пъти по-малка от тези в повечето европейски държави. В това отношение само Румъния се справя значително по-зле от България, с 5 пъти по-малко пари за фермер.

През тази година българските земеделци ще получат повече директни плащания (като дял от стойността на единица продукция) в сравнение с всички други държави в ЕС, освен Белгия, Финландия и Португалия.

Ако се разгледат данните на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" към Европейската комисия, става ясно, че ефективността на селското стопанство и субсидиите за площ, за фермер или за единица продукция нямат връзка помежду си.

Всъщност, без субсидиране от ЕС, под натиска на конкуренцията, българското селско стопанство отдавна щеше да е реформирано и на пазара нямаше да преобладават македонски ябълки, полски картофи, турски домати и гръцки дини. А сега българските земеделци и животновъди не работят за българския пазар, а за парите на европейските данъкоплатци.

На този фон премиерът Бойко Борисов заяви, че заради санкции, наложени от Русия, селското ни стопанство търпи загуби от 80 млн. евро и ще искаме Европа да ни възстанови тези средства.

Наистина, износът на България за руския пазар е намалял с над 20%, откакто през август миналата година Москва реши да спре вноса на земеделски продукти от ЕС. В парично изражение спадът възлиза на около 220 млн. лв.

Но дали българското селско стопанство наистина губи от това? Като цяло износът на храни и живи животни за държавите извън ЕС от началото на 2015 г. нараства с 44.5%, след спад с 8.7% през 2014 г.

Очевидно, че поевтиняването на еврото с 20% през последните 12 месеца има далеч по-голямо влияние върху земеделието и животновъдството в България, отколкото външните политики на Русия и ЕС.

Трябва да благодарим и на Гърция за това.

Тук възниква логичният въпрос дали трябва да искаме компенсации от ЕС за загубите, които ще понесе българският износ от поскъпването на еврото?

Истината е, че България не е сред най-губещите държави в ЕС от руското ембарго. По данни на Европейската комисия, това са балтийските страни, Словакия, Полша и Гърция, като дял от брутния им вътрешен продукт и Германия и Холандия, като абсолютни суми.

Никоя от тях няма да получи пълни компенсации за загубите си.

Българските фермери ще вземат общо едва 396 хиляди евро. И това е добре за тях. Икономическите проблеми не се решават с пари, а с реформи.

С пари държавата може да построи магистрала, друг е въпросът кой колко ще открадне по време на строежа. Но няма как държавата да накара хората да използват магистралата, да превозват стоки по нея. За целта трябва работеща икономика. А за работеща икономика са необходими ефективност и конкуренция.

Субсидиите са вредни за българското селско стопанство.

Страната ни има всички необходими условия да се превърне във водещ земеделски производител в световен мащаб. Това, което пречи, са парите, наливани за запазване на статуквото - раздробена земя, остаряла техника, липса на инвестиции.

Ето защо държавата не трябва да спасява фермерите, ударени от руското ембарго. Ако са ефективни, те ще намерят нови пазари. Това, което правят субсидиите и помощта на държавата, е да помагат на неефективността.

Единственият начин България да поправи счупената си икономика е да ограничи до минимум стойността на държавата и държавните помощи в икономическото уравнение, а не да иска още пари от Европа.