Бебе на една годинка, което притежава мажоритарен дял от голяма въглищна компания в пустинята Гоби. 11-годишно момче от Азербайджан, което печели милиони от държавни договори с Туркменистан и Китай. Руска тийнейджърка, чиято компания се занимава с инвестиции в пенсионни системи в Канада и Калифорния, а паралелно с това притежава активи за милиарди долари...
Не се притеснявайте, не е настъпила нова ера на вундеркиндите.
Всъщност тези примери са част от списъка с близо 300 непълнолетни лица, които притежават или контролират значителни дялове в люксембургски компании към 2020 г. Това е установило разследване, част от проекта OpenLux.
Макар в Люксембург да не е незаконно деца да притежават фирми, разследването, проведено от журналистическия конгломерат "Център за изследване на копрупцията и организираната престъпност" (OCCRP) и неговите партньори, показва някои интересни и доста скандални примери - деца на олигарси, известни престъпници и хора с тесни връзки в политиката.
През 2019 г. Люксембург публикува за първи път регистър на "крайните действителни собственици" - истинските собственици на компании, а не на пълномощниците или номинирани лица, като това даде безпрецедентен поглед върху това кой се е възползвал от финансовата тайна на страната.
Властите тогава оставиха една вратичка в тези правила - от присъствие в списъка бяха освободени всички собственици на компании, за които се смята, че така могат да бъдат изложени на риск от измама, отвличане, изнудване или тормоз.
Това означава, че броят на непълнолетните "бизнесмени" вероятно е доста по-голям от представеното в този списък, тъй като децата лесно биха получили право да не бъдат включвани в него.
Други 290 собственици на люксембургски компании са били само на 18 или 19 години, когато са били вписани в регистъра, което прави възможно те също да са непълнолетни, когато са придобили собствеността върху компаниите си.
Всичко това повдига един основен въпрос: защо въобще деца се оказват притежатели на компании, включително и такива на стойност милиони долари?
Един възможен отговор е, че родителите им може да са поискали да дадат акции на наследниците си като вид материално осигуряване за тях в по-дългосрочен план. Но фактът, че много от тези деца са по-малки на години от фирмите, на които са собственици, говори за една друга възможност, която става особено реална предвид факта, че имената на родителите не се посочват никъде.
Това е желанието да се заобиколи законовата рамка на Люксембург и да се скрият реалните собственици, отново през подставени лица, за да не се декларират публични активи.
"Едногодишните деца не вземат решения и не управляват тези компании. Очевидно "дим и огледала" маскират истинските собственици", коментира Роман Борисович, борец за прозрачност.
По думите му въпреки че банковите регулатори в страната са стриктни, много люксембургски компании съществуват, само за да държат активи в чужбина - което означава, че не са обект на надзор от въпросните регулаторни органи.
"Активи могат да бъдат притежавани от шестмесечни деца или от най-издирваните престъпници от ФБР. Но никой не проверява, стига да е актив, а не пари. Всичко останало минава направо под радара", обяснява Борисович.
От половин година насам Министерството на правосъдието на Люксембург се опитва да изчисти тези дупки в законодателството. Също така се извършва и одит на всички непълнолетни собственици на фирми в регистъра.
Реформите са сред многобройните усилия на правителството да изчисти и укрепи структурите на страната и да изчисти имиджа ѝ на "рай" за хора, търсещи как да скрият парите си.
Някои в Люксембург се противопоставят на по-нататъшните реформи в областта на прозрачността, като твърдят, че те биха могли да нарушат правото на Европейския съюз за неприкосновеност на личния живот. Но само малка част от информацията, докладвана в регистъра, се оповестява публично и това никога не включва лични данни като домашни адреси.
"Идеята, че една компания трябва да има право на неприкосновеност на личния живот, е безумна", коментира пред OCCRP Оливър Булоу, автор на книгата "Moneyland: Защо крадците и мошениците сега управляват света и как да си го върнем".
Според него ситуацията, в която се намира Люксембург в момента, предоставя възможности за "фундаментална злоупотреба с това, за което е предназначена една компания" - да инвестира и развива икономиката.
"Ако едногодишно дете може да се изправи в съда и да обясни защо неговата компания има право на поверителност, тогава може би ще го приема", категоричен е експертът.
Някои от най-фрапиращите примери засягат деца на дълбоко обвързани в политическите кръгове на държавите си лица.
Пример за това е Байлар Мамедов - влиятелен бизнесмен от Азербайджан, чиято съпруга и трите им деца (на по 17, 9 и 3 години) притежават компанията Canley Finance в Люксембург. Бащата не притежава никакви дялове във фирмата, но именно той урежда стартовия ѝ капитал от над 21 хил. евро.
Финансовите отчети показват също, че през 2012 г. Canley Finance е закупила акции на стойност над 6 милиона щатски долара в Unibank, една от най-големите банки в Азербайджан.
Canley Finance притежава и малтийската фирма Lenstor Enterprises Ltd., управлявана от Мамедов. Цялото семейство има малтийско гражданство по схема за златни паспорти на островната държава. От създаването си през 2008 г. компанията е спечелила повече от 43 милиона долара в договори за газ с правителството на Туркменистан.
Въпреки че е законно децата на Мамедов да притежават Canley Finance, липсата на името на баща им като собственик или дори изпълнителен директор - с изключение на бележка под линия в един годишен счетоводен документ - повдига въпроси дали имената им се използват за прикриване на истинската собственост на компанията.
В списъка на Люксембург може да бъде открита и незаконната дъщеря на Мигел Сарагоса Фуентес, основателя на водещия газов конгломерат в Мексико - Zeta.
През 2014 г. 60-годишната съпруга на Фуентес и майка на 11-те от децата му, Евангелина Лопес Гусман, подаде молба за развод, след като разкри, че мъжът ѝ е имал връзка с домашната прислужница на друга от любовниците му.
С въпросната домашна прислужница - Елза Естер Карило Анчондо, той е имал дъщеря, на която тайно е прехвърлил активи на стойност милиони долари - включително пари в брой, недвижими имоти, изкуство и самолет.
Момичето в момента е на тийнейджърска възраст, а на нейно име е прехвърлена част от компанията Texas Gas & Oil (TGO) Ltd., базирана на Бахамските острови. Фирмата е посочена и като доставчик на газ за основната компания на Фуентес - Grupo Zeta.
Миналата година TGO най-накрая загуби съдебната битка в Съда на Бахамските острови, за да запази данъчните си записи в тайна, след като мексиканските власти поискаха документи, свързани с договорите ѝ с Grupo Zeta.
TGO беше само едно от няколкото свързани имена с Grupo Zeta, които 17-годишната дъщеря на Фуентес притежава чрез две люксембургски холдингови компании, Belgrave SA и Vaurigard SA.
Чрез тях тя е бенефициент на активи от 73 милиона щатски долара, включително дялове в 12 други компании в Перу, Гватемала, Испания, Холандия, Бахамските острови и Белиз - осем от които притежава направо.
Един такъв списък няма как да мине и без руско участие, като особено ярко то е в лицето на децата на руския телекомуникационен олигарх Сергей Адониев - три момчета и две момичета, които притежават руско и българско гражданство.
Тяхната компания Felicity International S.A. години наред прикриваше кой точно е нейният собственик, използвайки за целта мрежа от фиктивни офшорни компании, и едва с новите закони на Люксембург се стигна до разкриването на официалните ѝ собственици.
Самият Адониев е известен както с легалния си бизнес с телекомуникационни услуги, така и с богатото си криминално досие. В началото на новия век той успява да създаде телекомуникационна империя, докато получава инвестиции и подкрепа от различни фигури, свързани с Кремъл и държавни компании.
Извън това обаче през 1998 г. е осъден в САЩ за измама, при която ощетява казахстанското правителство с 4 милиона долара чрез фалшиви продажби на кубинска захар. Година след това е депортиран обратно в Русия.
През 2000 г. вестник LA Times съобщава, че ФБР подозира, че Адониев стои зад пратка от 1,1 тона колумбийски кокаин, заловена на руско-финландската граница през 1993 г.
Felicity International е създадена в същата година, когато Адониев е депортиран - преди двама от сегашните ѝ собственици дори да са родени. Според годишните отчети на люксембургската фирма децата на Адониев са собственици на имот за 25 милиона евро - "Вила Виолетс" - четириетажен имот с изглед към морето на нос в Кап д'Ай на Френската Ривиера.
Felicity купува имота през 2006 г., когато тримата от собствениците на компанията са на съответно 9, 3 и 2 години. През 2015 г. компанията закупи и "компютърна база данни" за 450 733 евро, която днес е сред най-сериозните активи на децата на Адониев.
Люксембургските власти тепърва ще установяват къде има пукнатини и къде трябва да бъдат затегнати сериозно мерките за борба с мръсните пари. Дотогава непълнолетни ще продължават да се изявяват като инвеститори в компании за милиарди долари.
А приходите от тези съмнителни начинания ще отиват незнайно къде.
