Швейцария е известна с много неща, като едно от тях със сигурност са банките. Страната просто се е превърнала в синоним на качествено и високоефективно банково обслужване.
Но най-вече тайно, което винаги гарантира анонимността на своите клиенти, каквото и да се случва.
Само че това, което е добро за богатите клиенти, може не винаги да означава същото за всички останали. В много случаи може да стане така, че корумпирани политици или престъпници да потърсят услугите на швейцарски банки, за да опазят парите си от любопитни очи.
А незаконните средства веднъж попаднат ли в сигурната швейцарска сметка, впоследствие могат да отидат навсякъде и да бъдат ползвани за всичко, тъй като досега строгите закони за банкова тайна правеха почти невъзможно други правителства или журналисти да търсят отговорност.
Това обаче скоро може да и да се промени, благодарение на изключително мащабно разследване върху тайните на една от най-големите швейцарски банки Credit Suisse, проведено от международната мрежа от разследващи журналисти OCCPR ("Проект за докладване на организирана престъпност и корупция") и работата на повече 160 журналисти от 48 медии в 39 страни, включително Süddeutsche Zeitung, The Guardian, Le Monde и The New York Times.
В продължение на месеци те анализират информация за повече от 18 000 банкови сметки, още от 40-те години на миналия век досега, като в пика си общата им стойност е над 100 милиарда долара.
Разбира се, в много от тях няма абсолютно нищо нередно, но има и немалък брой, които са принадлежали на повече от съмнителни личности, включително и такива с обвинения за нарушение на човешките права.
Един от тях е бившият министър на отбраната на Алжир Халед Незар, който е де факто лидер на страната в периода 1990 - 1993 г., когато е и началото на гражданската война, продължила до 2002 г.
Въпреки обвиненията срещу него за използване на мъчения и изтезания, Незар е бил клиент на Credit Suisse с две сметки на обща стойност повече от 2 милиона швейцарски франка. Те се били активни до 2013 г. или казано с други думи - две години след като в Швейцария е започнато разследване срещу него за участието му във военни престъпления.
Тези два милиона на Назар обаче са доста скромни на фона на сумите, които са били в сметките на семейството на Васиф Талибов, лидер на Република Нахичеван - азербайджански ексклав, заключен между териториите на Турция, Армения и Иран.
Разследването на OCCP показва, че в рамките на пет години до 2012 г. неговите синове - Реза и Сеймур - са получили преводи на стойност 20 милиона щатски долара като част от мащабна схема за пране на пари, която включва и Илхам Алиев, който освен, че е президент на Азербайджан, също така е и техен роднина.
Credit Suisse е предлагала банкови услуги и на ключови фигури от разузнаванията на много държави - по-специално на поне 15 души, които са били начело на разузнавателните служби в своите страни.
Сред тях изпъкват имената на Саад Хаир от Йордания, както още на Омар Сулейман от Египет, Ахрат Рахман от Пакистан и Галеб ал-Камиш от Йемен.
И четиримата са били начело на разузнавателни агенции, известни с неясното си и мъгляво финансиране извън рамките на обществения контрол. И четиримата, заедно с техните семейства, са имали лични сметки в Credit Suisse на стойност огромни суми пари и без очевидни източници на лични доходи, които биха могли да обяснят това богатство.
Смята се, че само Хаир е притежавал сметки за повече от 21 милиона долара, изтеглени малко преди смъртта му през 2009 г.
Сред имената на топ шпионите изпъква и това на Карлос Агилера, който в продължение на около две години е началник на венецуелското разузнаване, преди да бъде отстранен от поста си заради провал в разкриването на опит за преврат срещу тогавашния президент Уго Чавес.
През 2007 г. Агилера става основен акционер в компания, спечелила си договор от правителството на стойност 1,8 милиарда долара за ремонт на метрото в Каракас. Това, което се знае е, че за проекта не е имало обществена поръчка, а самият Агилера е прибрал комисиона на стойност около 90 милиона долара.
Няколко години по-късно бившият разузнавач си открива две сметки в Credit Suisse за около 8,6 милиона долара, които са активни до преди няколко години.
По принцип предишни и настоящи служители на разузнавателни служби се считат за особено чувствителни клиенти заради характера на дейността си и обикновено преминават през по-сериозно проучване от банките. Не и в този случай.
Същото важи и за хората от размирни държави, или за онези, които по една или друга причина са свързвани с незаконна дейност.
Обикновено такива потенциални клиенти се проверяват обстойно от банковите мениджъри чрез различни бази данни за оценка на риска като например платформата Thomson Reuters World Check, която се използва във финансовия сектор за сигнализиране при потенциално съмнителни лица.
Очаква се, че такъв контрол няма да даде възможност някоя банка да открие сметки за клиенти като Родолюб Радулович, известен и като "Миша Банана".
Той е сръбски наркотрафикант и измамник с ценни книжа, обвинен през 2001 г. от Комисията по ценните книжа и борси на САЩ. Това явно остава незабелязано за служителите на Credit Suisse, които му позволяват да си открие две фирмени сметки на Credit Suisse през 2005 г. и 2007 г. на стойност около 3 милиона долара.
В момента Радулович излежава 10-годишна присъда в Белград заради това, че е участвал в мрежата за трафик на кокаин от Южна Америка на черногорския престъпник Дарко Шарич.
"Миша Банана" обаче съвсем не е единственият престъпник, който е бил клиент на швейцарския финансов гигант.
Стефан Седерхолм е шведски компютърен инженер, който открива сметка в Credit Suisse през 2008 г. и успява да я държи активна в продължение на две години и половина, след като е осъден на доживотен затвор във Филипините за трафик на хора.
Няма как да пропуснем и българския наркотрафикант Евелин Банев - Брендо, за който стана ясно, че е имал цели 84 сметки в швейцарската банка, както и поне 8 сейфа в основния ѝ трезор.
Според "Зюддойче Цайтунг" служителите в Credit Suisse са имали за него специален прякор - "il nonno" или "дядото", а общият размер на авоарите му там надвишава 55 млн. швейцарски франка - пари, дошли от сделките му с наркотици.
Банев е издирван с червена бюлетина от Интерпол, а срещу него има издадени задочни присъди в България, Румъния и Италия.
Банката е трябвало да забележи нередност и по отношение на своя клиент Едуард Зайдел, който в качеството си на представител на Siemens в Нигерия, е водил мащабна корупционна кампания, за да осигурява изгодни договори на работодателя си, като е плащал подкупи на високопоставени правителствени служители в африканската държава.
В крайна сметка Зайдел е задържан през 2006 г. от немските власти като част от по-големия скандал покрай Siemens за изграждана още от началото на 90-те огромна корупционна система, чрез която по нечестен път да се печелят пазарни дялове и да увеличават печалбите си.
Разбира се, името на Зайдел веднага влиза в черния списък на Thomson Reuters World Check, но въпреки това той продължава да има сметки в Credit Suisse за около 54 милиона швейцарски франка.
Без съмнение обаче най-известните клиенти от списъка на OCCP са бившият филипински диктатор Фердинанд Маркос и неговата съпруга Имелда.
Смята се, че по време на управлението си двамата са откраднали от страна около 10 милиарда долара, а в това им начинание получават помощ именно от Credit Suisse, където откриват сметки с псевдонимите "Уилям Сондърс" и "Джейн Раян".
Затова и през 1995 г. съдът в Цюрих нарежда на Credit Suisse и друга швейцарска банка да върнат 500 милиона долара откраднати средства.
Все пак години след това един от адвокатите на Маркос - осъдената за корупция Елен Ривиля - продължава да има сметка на свое име за 8 милиона франка.
Фердинанд Маркос може би е бил най-известният и корумпиран клиент на Credit Suisse от изтеклите файлове, като с него може да съперничат само роднините на нигерийския диктатор Сани Абача.
За него се смята, че е присвоил близо 5 милиарда долара от народа си. При това само в рамките на шест години управление.
Отдавна е известно, че Credit Suisse предоставя услуги на синовете на Абача, отваряйки швейцарски сметки, в които те са имали 214 милиона долара. Поредните, за които банката си затваря очите.
