Как бихте реагирали, ако разберете, че изпълнителният директор на McDonald"s печели впечатляващите 1939 пъти повече, отколкото обикновените служители във веригата за бързо хранене?
Или че заплатата на Марк Зукърбърг е 94 пъти по-голяма от тази на средностатистическия софтуерен специалист във Facebook? И това са само част от екстремните примери от света на бизнеса.
Не е чудно, че мнозина са категорични - тази колосална разлика в заплащанията е нередна.
Не е и чудно, че по една или друга причина правителствата по света се вслушват в призивите за повече справедливост и през определен период от време предлагат различни мерки, като най-честата от тях е повишаване на данъците само за най-висшите корпоративни мениджъри.
Така на пръв поглед се постигат не една, а две цели - намалява се неравенството в заплащането в рамките на дадена фирма и идват повече приходи за държавната хазна. Освен това по-високите данъци за по-богатите карат активистите да вярват, че се случва някаква значима промяна в корпоративните среди.
Според участници в анкета на "Би Би Си" разминаването между заплатата на изпълнителния директор и тази на обикновения служител не би трябвало да е повече от 10-15 пъти. През 2019 г. въпросното съотношение обаче има средно измерение от 264 към едно.
Експертите обаче предупреждават, че повишените данъци само за директорите и мениджърите могат да имат и обезпокояващи последици.
Когато разберат каква всъщност е ситуацията, повечето анкетирани са шокирани.
Освен че генерират силно възмущение, тези цифри влияят и на потребителското поведение. Изследване на Университета в Сан Франциско доказва, че търсенето към продукти на компании с изкривено съотношение в заплащането намалява, когато клиентите разберат за въпросното неравенство.
Експеримент, проведен в САЩ, показва нагледно тази тенденция. На потребителите е предоставена информация за две компании - една със съотношение в заплащането 709:1, а друга - 3 към 1. Почти всички участници са предпочели продуктите на втората фирма, без оглед на качеството и цената им.
Разбира се, това е контролиран експеримент, но по мнение на експертите от университета информацията за различните нива на заплащане трябва да е общодостъпна за клиентите, вместо да е дълбоко заровена из годишните финансови отчети.
Но наличието на тези данни спомага и за засилване на възмущение от неравенството в заплатите, което е особено осезаемо от 80-те години насам.
Положението се влоши и по време на пандемията, когато редица компании предпочетоха първо да съкратят нископлатения персонал.
Това още повече накара активистите да настояват за спешни промени, особено в САЩ, където трудовият пазар е безпощаден към най-слабите участници в него. Портланд, най-големият град в щата Орегон, е първият, който успешно налага по-високи данъци върху мениджърските заплати.
Още през 2016 г. градът въвежда 10 на сто данък за всеки на мениджърска позиция, който получава 10 и повече пъти от колегите си на по-ниски нива. Ако разликата е 250 пъти - данъкът възлиза на 25 процента от доходите. Така през 2019 г. общината в Портланд е събрала 4,9 млн. долара само от тези данъци.
През февруари 2020 г. подобен закон се появява и в Сан Франциско, а през 2021 г. се заговаря за него и на най-високо ниво в Конгреса. Пандемията от коронавирус само спомага политиците да осъзнаят, че едно работно място никога не представлява само изпълнителния му директор, а е като един общ организъм от най-ниското стъпало и чак до директорските офиси.
Въпреки това икономистите са твърде ентусиазирани от идеята богатите да бъдат облагани с по-високи данъци.
Важно е да се отбележи, че нереално високите заплати на изпълнителните директори обикновено не са за сметка на заплатите на обикновените служители, а идват от редица източници като акции, стокови борси и непреки приходи, обвързани с представянето на компанията на пазара.
Проблемът е, че всякакъв опит за поставяне на лимит над заплащането на висшия мениджмънт намалява твърдата му заплата, но води и до засилване на системи за раздаване на корпоративни бонуси и схеми за допълнително възнаграждение.
Има и друга причина за наглед огромната непропорционалност в заплащанията на директорите и тези на обикновените служители. Във веригата Starbucks например това съотношение е 1675 към 1, само че не бива да забравяме, че една огромна част от работниците са на почасова работа.
Подобен е случаят и с редица други франчайзи като McDonald"s и други вериги за бързо хранене, в които договорите са предимно почасови.
Затова и съотношението не ни казва чак толкова много за неравнопоставеността в заплащането и може да ни даде невярна представа за конкретния бизнес.
Икономистите имат и едно последно изключително важно опасение - че данъците за високоплатените мениджъри са продиктувани не от порив към справедливост, а от политически подбуди.
Фирмите и техните директори само ще станат по-изобретателни в заобикалянето на държавните такси - тенденция, която със сигурност няма да пребори несправедливото заплащане.
