Джак Стърлинг никак не се радва, когато види свои клиенти да ровят из портмонетата си за монети. Пред "Би Би Си" 21-годишният мъж, който работи в супермаркет в Австралия, споделя, че се ужасява от гледката, при която купувачите изпразват портфейла си от насъбралите се монети.
Стърлинг обикновено работи на бързите каси в магазина, на които клиентите купуват 12 или по-малко артикули, така че скоростта е наистина важна.
А клиентите, които старателно броят монетите, могат значително да забавят опашката.
Касиерът в супермаркета предпочита купувачи, които използват безконтактни банкови карти, които просто допират до ПОС терминала и си заминават. Според американската Асоциация на магазините за търговия на дребно броенето на монети може да забави покупката с 2,5 секунди и дори повече.
Това само по себе си е незначително, но умножено по милион пъти на ден, вече се превръща в голямо число, което вреди на продуктивността.
В някои държави обаче монетите могат да останат в миналото, поне ако правителствата им прокарат промените, които обмислят. По целия свят редовно се появяват кампании, които призовават да се спре производството на нови монети.
Последната такава инициатива е от Великобритания, където по-рано през тази година се установява излишък от монети и за следващите десет години ще бъде преустановено сеченето на монети от 2 паунда.
Канада спира да произвежда монети от 1 цент още през 2012 г., докато Австралия спира сеченето на монети от 1 и 2 цента през далечната 1992 г.
Бахамските острови са последната държава, която спира производството на най-ниския си номинал монети - тези от 1 цент. След края на тази година купувачите няма да могат да използват повече тази монета.
Лиза Кук, икономист и бивш съветник от Белия дом по времето на Барак Обама, казва, че богатите индустриализирани нации все повече се стремят към раздяла с монетите. След като Канада спира сеченето на центовете, политици и в други подобни държави стават все по-склонни да елиминират най-ниските си номинали.
Въпреки това да премахнеш монетите не е никак лесна задача, защото докато едни гледат на монетите като на ненужна тежест, за други те са спасителен пояс и без тях съществуването им ще е застрашено.
Сред онези, които биха усетили най-голямо въздействие в свят без монети, са благотворителните организации. Те разчитат хората импулсивно да се откажат от рестото си и да го отделят за някоя благородна кауза.
Неизбежно е те да се притесняват, че този механизъм за благотворителност може да изчезне.
Значително количество пари за благотворителност се дават именно под формата на монети, оставени на излизане от магазина или събрани от доброволци по улиците. По данни на Фондация "Благотворителна помощ" повече от половината от всички дарения за благотворителни организации в Обединеното кралство са направени с пари в брой през 2019 г.
Друго проучване на фондацията установява, че през 2018 г. 320 млн. британски лири дарения идват под формата на ресто, от което клиентите са се отказали. Парите в брой все още са най-честия начин, по който хората предпочитат да правят дарения - няма нищо по-лесно от това вместо да пъхнеш монетите в джоба, да ги пуснеш в касичката.
Това е нещо, за което се притеснява и Фелисити Спенсър-Смит от Института по набиране на средства във Великобритания. Според нея премахването на монетите ще има потенциално по-голямо въздействие, за което трябва да сме наясно.
Още през 2018 г. нейните служители споделят примери как редовното събиране на дребни пари всъщност предоставя необходими средства за местни инициативи и благотворителни организации. Тенденцията показва какви са начините, по които хората използват и даряват парите си.
Някои си изграждат навика да даряват още в училище или докато са сравнително млади, именно като заделят монетите.
С течение на времето, когато открият каузи, в които вярват, те започват да даряват все повече.
За бездомните монетите също са спасителен пояс и промени в областта могат да обрекат съществуването им. От една страна на хората им е по-удобно да дават на просяците монети, от друга на самите бездомници им е по-лесно да искат монети, защото те изглеждат като незначителен жест.
Такова дарение понякога изглежда незначително, но това не означава, че средствата не се трупат постепенно, докато достигнат сериозни размери.
Ако по-малко монети са в обращение, на тези, които са без дом, ще им е по-трудно да поискат помощ от околните. Те се чувстват достатъчно зле, че трябва да се молят за милостиня, така че е по-добре исканията им да звучат максимално скромно.
Други се надяват, че с намаляването на количеството монети дарителите ще са по-склонни да дадат на просяка цяла банкнота, тъй като нямат по-дребни в джоба си.
Пандемията обаче също намалява използването на монети.
Редица магазини в Европа, САЩ и Австралия директно отказаха да приемат плащания в брой, тъй като се приема, че вирусът може да вирее по повърхности и съответно - да заразява. Така купувачите се въздържаха да носят в себе си пари в брой, включително и монети, и предпочетоха картови разплащания.
Явлението обезсърчи просяците и бездомните и показа как в свят без монети и въобще без пари в брой слабите и тези в неравностойно положение могат да бъдат дискриминирани.
Премахването на монетите би могло да има и друг негативен ефект - то вероятно ще насърчи търговците да вдигнат цените. Вместо 6,99 дадена стока вече ще струва 7 лева, което означава, че в крайна сметка потребителят ще е похарчил повече пари.
А ако сте клиент, който пести и следи строго финансите си, за вас всяка стотинка би трябвало да е от значение за бюджета.
Когато Канада премахва дребните монети, магазините просто закръглят към по-висока сума цените си. Така се оказва, че стоки, които преди са стрували 1,92 канадски долара вече струват 2 долара и потребителите плащат повече, отколкото са планували.
Затова някои специалисти са на мнение, че ако няма монети, хората ще изгубят мотивация въобще да използват кеш и директно ще преминат към картови разплащания.