В историята на световните първенства по футбол има възторг и страдание, радост и тъга. Понякога и срам... Чували ли сте за Мача на срама?
Игран преди 36 години на стадион „Ел Молиньон“ в испанския град Хихон, двубоят между Германия и Австрия остава като най-срамният за всички времена. А заради бруталната гавра с играта, ФИФА променя правилата за последния кръг от груповата фаза.
Всичко започва на 16 юни 1982 г. по време на световното първенство в Испания. В Хихон се играе първият мач от група „В“ между Германия и Алжир. Считаните за фаворити германци правят грандиозна издънка. Голът на Карл-Хайц Румениге се оказва недостатъчен, и Бундестима губи от африканците с 1:2. Два точни изстрела на Рабах Маджер и Лакдар Белуми носят алжирския триумф.
За пръв път отбор от Европа губи от представител на Африка на световни финали.
Унижението е огромно, тъй като германците преди мача се бият в гърдите, че петият гол ще бъде посветен на техен съотборник, на когото наскоро му се е родило дете.
Селекционерът Юп Дервал заявява уверено, че ако отборът му случайно загуби от Алжир, ще се прибере след световното с влак, а не с чартъра.
Но победата на африканците е факт, а класирането на Германия за следващата фаза вече е под сериозен въпрос.
В другия мач от групата Австрия бие Чили с 1:0. Няколко дни по-късно Германия също надиграва чилийците, и то с 4:1. А много силният в онези години австрийски състав побеждава Алжир с 2:0.
Положението в групата се заплита.
По онова време за победа се дават две точки, а за равен – една. Така преди последния трети кръг в групата Австрия води класирането с 4 точки, Германия и Алжир са с по 2, Чили е на опашката – капо.
Оставащите два двубоя Алжир – Чили и Австрия – Германия трябва да определят първите два отбора, които ще продължат напред.
По онова време ФИФА все още не е въвела правилото, че последните мачове от групите трябва да се играят по едно и също време, за да не се нагласят резултатите. Така на 24 юни в Овиедо алжирците печелят с 3:2 срещу Чили. Следващия ден в Хихон трябва да играят Австрия и Германия.
Сметките показват, че ако Германия победи само с 1:0, и двете съседни страни от Европа ще се класират за втората фаза. В случай, че Бундестима бие с 3:0, напред отива Алжир за сметка на австрийците. Ако мачът завърши наравно или с победа на Австрия, хората на Юп Дервал ще стягат куфарите за обратния полет към Мюнхен.
Нито Германия, нито Австрия са сигурни в превъзходството си. На предишното световно първенство през 1978 г. именно австрийците бият Германия с 3:2, и спират немците от участие в мача за третото място. Но пък в квалификациите за световното през 1982 г. същите страни са в една група, а германците печелят и двата мача.
Действително, немците разполагат със звезди като Румениге, Паул Брайтнер, Пиер Литбарски и Манфред Калц. Но и Австрлия не им отстъпва с Ханс Кранкъл, Херберт Прохазка, Бруно Пецей и изумителния вратар Фридрих Концилия, все играчи от световна класа. Един Господ знае какво може да се случи, ако двубоят в Хихон се играе на кръв.
Дали не е по-разумно да се разберат за резултата?
На 25 юни футболни фенове от цялата планета сядат пред телевизорите, без въобще да подозират, че им предстои да гледат Мача на срама. След 11 минути игра Хорст Хрубеш открива резултата за Германия. Оттук до края на мача двата отбора ритат „за здраве“ и в другарска атмосфера, предимно в центъра на терена. Единствено Волфганг Дремлер и Валтер Шахнер се стараят малко повече от останалите, а последният дори получава жълт картон.
Публиката на стадион „Ел Молиньон“ полудява от яд. На трибуните е и националният отбор на Алжир, съпровождан от многохилядна група свои привърженици. Запалянковците от Африка вадят от джобовете си банкноти испански песети, и започват да ги хвърлят към игрището.
Самите испанци, присъстващи на мача, реагират още по-гневно. Те вадят бели кърпички и започват да ги размахват като протест срещу цирка на терена. Скандират „Fuera!“, което означава „Вън!“ и за двата отбора. Полицията на „Ел Молиньон“ едва удържа неколцина алжирски запалянковци, опитали в знак на протест да нахлуят на терена и да прекратят очевидния маскарад.
Нещо повече – гордата германска публика също освирква своите. Един от тях дори запалва националното знаме в опит да протестира срещу позора!
По-големият позор настъпва след мача. Целият свят се възмущава от очевидната договорка. „Ако Алжир се оплаче от расизъм, ще има право!“, гърмят английските вестници. Френският коментатор Мишел Денизо заявява в ефир, че на участниците в панаира трябва да бъдат отнети завинаги състезателните права. В същия дух се изказват и всички световни медии. Обиден и огорчен, президентът на алжирската футболна федерация Хадж Секал декларира, че пародията, изиграна пред 50 000 зрители, е нанесла чудовищен удар върху спортната етика.
Не остава по-назад и коментаторът на държавната германска телевизия ARD Еберхард Санек: „Играта беше срамна, невинаги целта оправдава средствата“. Колегата му от радиото в Берлин Армин Хауфе добавя, че ръководството на германския футболен съюз DFB дължи много сериозно обяснение за „увредената репутация на футбола“.
„Билд“ излиза със заглавие: „Срам за вас!“, а „Кикер“ добавя: „В Хихон нямаше футбол“. Друг германски вестник пише, че резилът е по-голям от загубата срещу Алжир. А бившият национал Вили Шулц обявява двата отбора за „гангстери“.
Още по-краен е шпикерът на австрийската телевизия ORF Роберт Зигер. Той направо призовава в ефир целия народ да си изключи телевизорите, за да не гледа срама, а през последния половин час не произнася нито една дума. Наглостта на сънародниците му футболисти, участвали в маскарада на „Ел Молиньон“ стига дотам, че след мача искат оставката на доблестния Зигер. От ORF обаче им отвръщат културно да ходят на майната си...
В това време злополучните участници в мача се чудят какво да обясняват. Юп Дервал смулолевя, че най-важно е класирането, а не с какви средства е постигнато. Припява му младият Лотар Матеус. Няма обаче кой да ги чуе – повече от 5000 германски запалянковци се събират на протест пред хотела, в който нощуват футболистите. Никой не вярва и на прочутия австрийски нападател Кранкъл, който развива версията, че той и съотборниците му не искали да се изморяват.
Гадно звучат и думите на Ханс Чак, водачът на австрийския тим. „Разбира се, мачът беше изигран тактически. Но 10 000 синове на пустинята искат да направят скандал, което само показва, че не са ходили достатъчно време на училище.“ На тези думи френският спортен вестник „Екип“ опонира, че всеки от 22-мата футболисти е заслужавал червен картон затова, че са ограбили зрелището.
Накрая алжирците пишат по телекса до ФИФА, че Австрия и Германия трябва да бъдат изритани от световното първенство. Чиновниците от Цюрих обаче отвръщат хладно: „И двата отбора имаха право да играят в името на сигурността си“.
Но след това световната футболна централа решава, че последните мачове от груповата фаза на световните първенства трябва да се провеждат по едно и също време, за да няма друг Мач на срама. УЕФА също възприема този принцип, и го прилага още на Евро-84.
Всъщност, подобни комбинации далеч не са новост на световните първенства.
Така например на мондиала в Чили през 1962 г. отборите на Англия и България се разбират джентълменски, че последният мач помежду им в групата ще завърши наравно 0:0. За британците това означава сигурно класиране напред за сметка на Аржентина. Нашите пък се прибират с една точка, но изкована срещу родината на футбола. А и кой може да настоява, че България трябва на всяка цена да бие Англия?
Много грозна е историята от втората групова фаза на световното през 1978 г., когато домакините от Аржентина бият Перу с 6:0 в купен мач, и така отиват на финала вместо Бразилия. Само че сега комбинацията облагодетелства скъпоплатените професионалисти от Германия и Австрия. Ощетен е Алжир – бедна африканска страна, отхвърлила колониалната зависимост от Франция преди едва две десетилетия.
Истината излиза наяве около четвърт век по-късно.
През 2007 г. германският национал Ханс-Петер Бригел признава публично, е мачът е бил договорен, и поднася извиненията си на Алжир. Австриецът Шахнер добавя по същото време, че е имало съглашение, сключено тихомълком още преди мача, а на полувремето двата тима са се разбрали, че повече голове няма да има. Съотборникът му Бернд Краус добавя, че при резултат 1:0 сметките са излизали чудесно и никой не е имал интерес това да се промени.
По-умерен в разкритията си е шефът на немската защита Карл-Хайнц Фьорстер, той говори за „пакт за мир“. Германският капитан Румениге и до днес отрича да е имало договорка, докато Манфред Калц казва: „Всичко беше пълна комедия“.
Най-честен е вратарят Тони Шумахер, той признава, че двата отбора са се разбрали преди мача как да завършат. „Трябва да се извиним на алжирския селекционер Махиедин Халеф и на целия им народ“, казва великият вратар.
Какво се случва след Мача на срама? И двата отбора се класират във втората групова фаза на световното първенство. Там Австрия отпада. Германия стига до финала, където губи от Италия с 1:3. Но срамът от Хихон се помни и до днес.
