Първото нещо, което забелязва човек в Куско, Перу, е на колко голяма надморска височина се намира.
Не че ще го видите с просто око, тъй като градът не е разположен на някой планински връх, а по-скоро ще усетите колко бързо свършва дъхът ви, докато се разхождате по павираните улици.
Особено ако нямате навик да се подвизавате на над 3000 метра над морското равнище.
В този град, в който местните не са свикнали да изкачват футболни върхове, се случва нещо необичайно през февруари 2004 г.
Тогава футболният отбор от Куско, наречен Сиенсиано, се готви за дебюта си в прочутата Копа Либертадорес.
Огромен екран на главния площад събира на едно място местните и туристите в очакване на началния съдийски сигнал в Буенос Айрес, където Сиенсиано гостува на фаворита Индепендиенте, седемкратен шампион на континента.
Мачът може да се окаже само началото на нощно парти, което да продължи до зори, тъй като футболните фенове имат какво да празнуват: те изживяват най-славния период в историята на отбора.
Градът, известен като древна столица на империята на инките, е открил неустоимата притегателна сила на футболните успехи в ролята на аутсайдер и не може да им се нарадва.
През 2003 г. Сиенсиано за пръв път се класира за втория по сила клубен турнир в Южна Америка - Копа Судамерикана - и не просто дебютира в него, но се превръща в сензация.
Отборът от Куско побеждава в плейоф един от грандовете на Перу Спортинг Кристал, за да се добере до еквивалента на Лига Европа, а там се изправя срещу съперници, които на пръв поглед просто няма право да побеждава.
Дотогава историята на Сиенсиано е свързвана предимно със съществуване в долната половина на перуанската Лига 1 и честа борба за оцеляване в елитната дивизия.
Тимът няма шампионска титла в историята си, но изведнъж започва да се цели в постижения извън рамките на собствената си страна.
Във всеки кръг на Копа Судамерикана през 2003 г., Сиенсиано среща по някой фаворит - първо най-големия клуб в Перу, Алианса Лима, после чилийския гранд Универсидад де Чиле.
Сиенсиано обаче печели победа след победа и достига до среща с бразилския Сантос на четвъртфиналите, за да го отстрани с общ резултат 3:2.
После идва друг бивш носител на Копа Либертадорес, колумбийският Атлетико Насионал, но той отнася загуби и в двата мача срещу перуанската сензация.
Така Сиенсиано шокиращо достига до финала, изигран в два мача срещу аржентинския Ривър Плейт.
Предстоят огромни двубои срещу легендарен съперник, но отборът от Куско показва, че няма да се спре пред нищо. В първия мач на "Ел Монументал" в Буенос Айрес, гостите повеждат, после допускат пълен обрат до 1:2, но се вдигат и успяват да вземат преднина втори път с 3:2.
Късен изравнителен гол на големия Марсело Салас докарва резултата до 3:3.
Реваншът няма как да бъде изигран в Куско, тъй като клубният стадион няма необходимия капацитет, за да приеме финал в турнир на КОНМЕБОЛ.
Вместо това, двубоят е преместен в Арекипа, град на 500 км от Куско. Най-великият момент в историята на Сиенсиано ще се случи на 10 часа път от родното място на феновете и естествено, това е огромно разочарование.
Намират се и привърженици на местния клуб в Арекипа, които отиват да викат за Ривър Плейт, но и това не успява да спре перуанските герои.
С един късен гол на парагвайския защитник Карлос Акино, Сиенсиано печели мача и грабва Копа Судамерикана.
Това е първи континентален трофей не само за Сиенсиано, но и за който и да е перуански клуб - и скромният отбор от Куско винаги ще може да се гордее, че е постигнал това преди някой от грандовете от столицата Лима.
Със спечеления трофей върви и допълнителна награда, каквото е участието в Копа Либертадорес.
Сиенсиано попада в група с най-успешния отбор в турнира Индепендиенте и с Насионал от Уругвай, друг многократен първенец на Южна Америка. Дори четвъртият тим в групата, еквадорският Ел Насионал, е несравнимо по-опитен от перуанците.
Така стигаме до онзи февруари през 2004 г., когато всички на площада в Куско тръпнат пред екрана, докато битката срещу Индепендиенте в Буенос Айрес е на път да започне.
След първите няколко минути възклицанията и въздишките на тълпата са заменени от колективен вопъл - картината изчезва и смущения по трасето не позволяват на феновете да проследят случващото се.
Когато излъчването е подновено, паниката е заменена с гняв.
Играчите на Индепендиенте се прегръщат след това, което явно е бил откриващият гол в мача. Невъзможността да преживеят попадението в реално време сякаш прави болката на феновете още по-голяма.
Но атмосферата на площада остава позитивна, въпреки че още на почивката резултатът вече е 3:0 и срещата е напълно извън контрола на Сиенсиано.
Аутсайдерите показват впечатляващ дух, за да се върнат в резултата късно в двубоя, но накрая губят с 2:4. Същинско бойно кръщение в Копа Либертадорес за един тим, който все още не може да повярва, че е част от турнира.
Тълпата постепенно се разпръсква, но никой не е особено тъжен или отчаян: хората оценяват историческия момент и знаят, че любимците им тепърва имат какво да покажат на най-голямата южноамериканска футболна сцена.
Оттам кампанията в Копа Либертадорес потръгва далеч по-добре и Сиенсиано постига победа и равен срещу еквадорския Ел Насионал, регистрира две минимални загуби срещу уругвайския Насионал и накрая надделява с епично 3:2 над Индепендиенте в двубой, изигран отново в Арекипа.
Перуанският дебютант завършва групата на трето място, само на точка зад аржентинския гранд. И макар че класирането напред в Копа Либертадорес се изплъзва, това не е краят на магическите 12 месеца от историята на Сиенсиано.
Като носител на Копа Судамерикана, отборът участва във финала за Рекопа Судамерикана, своеобразна суперкупа, разигравана между носителите на Либертадорес и Судамерикана.
След незабравимата победа над Ривър Плейт, на този финал Сиенсиано се изправя срещу още един гигант от Буенос Айрес, Бока Хуниорс.
В провелата се във Флорида среща Карлос Тевес открива за пълния със звезди тим на Бока, но в самия край колумбийският нападател на Сиенсиано Родриго Сарас изравнява.
Стига се до дузпи, при които аутсайдерите се оказват с по-здрави нерви. Пропуски на Тевес и на Фабиан Варгас провалят Бока, докато с 4 гола от 4 удара от 11-те метра перуанците триумфират и печелят още един трофей.
Витрината с купите на Сиенсиано все още не съдържа титла на Перу, но в нея блестят два континентални трофея. И феновете все още ценят незабравимите мигове, изживени близо 20 г. назад във времето.
Понякога аутсайдерите успяват да се преборят за своите кратки периоди на слава, с които даряват нещо незабравимо на привържениците за цял живот.
И дори Сиенсиано никога повече да не преживее нищо подобно, постигнатото през 2003-2004 г. ще си остане гордостта на всички в Куско, оказали се запленени от футболната магия.
