Наричахме ги просто "игрите" - сумрачно помещение, прилепено към входа на един от съседните блокове в софийския ж.к. "Младост".
Държеше ги бащата на мой приятел, който беше военен по професия и явно доста бързо се бе ориентирал в новите условия. Годината беше може би 1991-а или 1992-а. Време на огромни промени в цялото общество, но като хлапе, те сякаш оставаха на заден план за мен. Вместо това, доста повече се интересувах от новите начини за забавление, които бързо си пробиваха път в руините на рухналата Желязна завеса.
От онези времена се запалих по две неща, скъп спомен за които пазя и днес - видеоигрите и книгите-игри.
Жетон след жетон на аркадните игри
Обичах да чета адски много и книгите-игри ми донесоха забавления, за които не бях и подозирал. Понякога обаче, колкото и да си забил нос в страниците и трескаво да отгръщаш от епизод на епизод, ти се иска приключенията от белите листа да оживеят. И тогава идва ред на огромните шкафове с монитори, джойстици и няколко големи бутона, пред които стоях с благоговеещ поглед. Не бях сам, хлапетата от целия квартал не пропускаха да се отбият пред залата преди или след училище. Разбира се, зяпачите бяха много, но играещите по-малко, защото удоволствието беше скъпо.
Жетоните и кредитите струваха пари, а по очевидни причини никой от нас нямаше собствени приходи и разчитахме на онова, което родителите ни дадат. Но колко му е да спестиш от някоя кифла или пица в училищната лавка за сметка на рунд или два на Street Fighter?!
Понякога закъснели с цяло десетилетие спрямо американските условия, аркадните игри в България през първата половина на 90-те представляваха уникална смесица от различни заглавия и жанрове. Някои от имената им дори не можехме да произнесем, инструкциите за игра на други не ни бяха съвсем ясни, но езиковите бариери не можеха да спрат детския ентусиазъм.
Вперили поглед в екрана, изживявахме схватки, футболни мачове (покрай Световното първенство в САЩ през 1994 г. интересът към спортните игри бе особено голям), надпревари с коли и какво ли още не. Една особеност в дизайна на аркадните игри е тяхната нарочна трудност. Идеята, разбира се, е да се принудят играчите редовно да захранват автомата с монети. Това обаче не спира нахъсаните малчугани да играят отново и отново, докато не научат наизуст всяко ниво и всеки бос в игри като Cadillacs and Dinosaurs и Golden Axe.
Ако днес ви се прииска да се върнете към тези златни мигове от първата половина на 90-те години, то има един доста лесен начин за това. Повече от 900 заглавия от златните години на аркадните машини са организирани в една голяма колекция на име The Internet Arcade за удоволствие и носталгични спомени. Тя е събрана в The Internet Archive благодарение на мащабен проект за емулация, който портва един мултиплатформен емулатор в JavaScript. Единственото изискване е да имате уеб браузър (препоръчителният браузър е Firefox, но всички други също би трябвало да работят).
Party like it's 1999
Но всичко се променя и това с особена сила важи за темповете на развитие на технологиите. Докато първата половина на 90-те години бе доминирана от аркадните игри, то втората ни донесе компютърните клубове. По същество концепцията си остана същата, само че големите задимени зали вече бяха пълни с персонални компютъри, свързани в локална мрежа и даващи интернет достъп. Подобно на гъби след летен дъжд, клубовете започнаха да изникват навсякъде.
От онова време геймърите пазят спомени за колоритни заведения като веригата "Матрицата" (че къде другаде те пускаха само с членска карта със снимка?), "„Сянката" до 20-то СОУ, „Паяжината" на ул. Раковски, "Микрофон и мишка" в подлеза на бул. "България", „Мания" в Студентски град, "Инферно" на спирката на хотел Плиска, „Южен кръст" почти до него и десетки, ако не и стотици други само в София.
Тогава IBM-съвместимите персонални компютри вече бяха относително широко разпространени по домовете, но клубовете имаха едно отличително предимство, а именно играта с приятели. Нищо не можеше да се сравни с прочутите "нощни" и стотиците часове, прекарани в трескаво избиване по картите на Doom, Quake 2 и Warcraft. Постепенно към тях се присъединиха заглавия като Quake III Аrena и Unreal Tournament, невиждано реалистичната Delta Force, футболната FIFA, стратегиите Heroes 3 и Starcraft, рейсърите от серията Need for Speed и др.
Започвайки около полунощ, нощните надпревари често продължаваха до първите слънчеви лъчи и включваха неизчислими (и понякога нездрави) количества кафе, бири и цигари. Но забавлението беше без аналог.
В онези години интернет достъпът бе лукс (първите абонаменти бяха от типа „един ден имаш, един ден нямаш" или по 12 часа на ден), а и дори да си свързан у дома, това пак не ти гарантираше игра в мултиплейър, защото останалите ти приятели можеше да нямат интернет или просто да не притежават същата игра. От друга страна, в клуба всички бяхте при еднакви условия и във възможно най-непринудената атмосфера. Имаше и други предимства - като възможностите за чат чрез първите програми като ICQ и mIRC.
Техническата революция
Интересно е, че възходът на интернет клубовете съвпадна с една от важните технологични революции в гейминга - преминаването от двуизмерно в триизмерно пространство. Към края на 90-те 486 отстъпи място на Pentium, появиха се първите графични ускорители като Voodoo на 3dfx Interactive, последвани от моделите на Nvidia и ATI. Разработчиците замениха пикселите с полигони, а новата 3D графика даде възможност за създаването на ново поколение игри, използващи пълноценно "третото измерение".
Такива бяха преди всичко шутърите и не е изненада, че от Doom и Quake до Battlefield и Call of Duty, точно този тип заглавия остават най-предпочитани от геймърите в залите. Подобриха се още звуковите карти, които станаха самостоятелен компонент от конфигурацията и това помага за по-качествени аудио ефекти.
Малко по-нататък интернет клубовете започнаха да се усъвършенстват, виждайки големия интерес към тях. Предлагаха се различни тарифи, абонаментни карти и редовната игра водеше до натрупване на бонус часове. Някъде беше възможно да донесете или закупите на касата CD и после да използвате записвачката в клуба, за да си „изпечете" някоя игра или албум с MP3-ки за вкъщи.
Разбира се, успоредно с игрите, можеше да проверите имейла си, да ползвате принтер или нещо подобно, но за огромната част от посетителите геймингът си оставаше причината да бъдат там.
Сякаш беше друга епоха
Залезът на интернет клубовете започна с възхода на бързия домашен интернет някъде от 2005 г. нататък. Домът бързо се превърна в предпочитаното място за сърфиране в мрежата и гейминг. С разпространението на WiFi, мобилния интернет и смартфоните, днес интернет залите са само скъп спомен от едно минало, което изобщо не е далечно, но в същото време изглежда сякаш принадлежи на друга епоха.
Все пак, не пречи следващия път, докато играете онлайн през вашия PlayStation 4 или се логнете в Google Play Store от смартфона си, за да свалите нова игра, да си спомните онези години, когато игрите бяха напълно непознато пътешествие в един пълен с чар свят.
