Двете половини от коалицията изглеждат разделени как трябва да действат за напред

Забрана за социални медии - звучи супер, ама не работи

10 велики игри, издържали проверката на времето

Иво Цеков 03.03.2017, 23:55

Metal Gear Solid 3: Snake Eater (2004)

Като цяло, наистина не е за вярване колко много неща е успял да промени Хидео Коджима в концепцията си при Metal Gear Solid 3: Snake Eater, без това да доведе до усещането за една съвсем различна игра. Нови са изцяло преработената система за използване на камуфлаж, както и отсъствието на прословутия радарен екран, преди това превърнал се в една от запазените марки на поредицата. Той е заменен от други сензори, които ви помагат с ориентирането, а за капак на всичко вече трябва да се грижите дори за стомаха на вашия герой, ако не искате гладът да се отрази на скоростта му на придвижване, на ръкопашните му умения и най-вече на мерника му.

Metal Gear Solid 3: Snake Eater е не просто перлата в короната на поредицата, но и игра, която никой сериозен почитател на тактическия екшън не би могъл да си позволи да подмине. Само не искайте да преразкажем историята (дори нейния увод) в рамките на този материал. Всеки, изиграл поне една MGS игра, отлично знае, че за това ще са необходими поне десетина страници.

Super Mario World (1990)

Фактът, че голямата част от Mario игрите - от Super Mario Bros. през 1985 г. до Super Mario Galaxy 2 през 2010 г. - могат да бъдат достойни претенденти за своеобразната корона, е доказателство за гения на Nintendo. Въпреки това, Super Mario World е може би най-прецизното и автентично заглавие от дългата поредица, което просто отказва да остарее.

Когато играта излиза през 1990 г. за 16-битовата SNES, тя е като оживяла на екрана фантазия. Платформърът прилича на Super Mario Bros. по структура, но светът е много по-голям, шарен и богат на детайли. Дизайнът на нивата е безупречен, а арсеналът на главния герой - по-забавен от всякога. Новият спътник в лицето на Yoshi става толкова популярен, че симпатичният зелен персонаж скоро се превръща в звезда на собствена поредица.

Какво повече можем да кажем? След Super Mario World, Mario става пионер на 3D гейминга със Super Mario 64 и оттогава Nintendo сякаш обръща повече внимание на триизмерните приключения на водопроводчика. Но светът на Super Mario World и сега е толкова притегателен, а геймплеят - толкова невероятно забавен, колкото и в началото на 90-те.

Chrono Trigger (1995)

Заедно с 2D платформърите, японските ролеви игри са може би най-защитени от процеса на дигитално стареене. Формулата, която включва силен акцент върху историята, група герои с техните умения и особености, и разновидност на походова бойна система, е безкрайно утвърдена и успешна. При огромното разнообразие от игри от този жанр от 90-те години, едва ли има по-обичано заглавие от Chrono Trigger.

Без да се бави, играта ви запознава с група интересни персонажи и ви представя един емоционален свят с добре написаната си история. Не след дълго ще почувствате истинска привързаност към героите, което е невероятно постижение за епохата преди озвучението и реалистичните анимации. Механиката за пътуване във времето е оригинален и безпогрешно реализиран елемент. Той, заедно с възможността да се занимавате с различни допълнителни мисии встрани от главната история, придава на Chrono Trigger усещане за свобода, което я отличава от другите JRPG игри от периода. А комплексната бойна система е черешката на тортата.

Имайки предвид за колко платформи е налична днес Chrono Trigger, тази ролева игра може да се изиграе във всеки един момент, а всичките й елементи са издържали множеството промени в гейминга, настъпили от 1995 г. насам.

StarCraft: Brood War (1998)

Историята показва, че всяка игра, издадена от Blizzard, става световен хит, а причините зa успеха са много – способността на дизайнерите да съчетават интересна история с първокачествен геймплей, добрата рекламна и търговска политика, възможността за стабилна онлайн игра в Battle.net и др. Не на последно място е и стремежът на Blizzard да се вслушва в предложенията на играчите и да изпипва своите продукти до най-дребните подробности. Точно тази мания непрекъснато да се шлифоват и подобряват игрите роди Brood War – очакваният с огромен интерес експанжън на най-добрата реалновремева стратегия за 1998 г.

В наши дни, когато чуем термини като "експанжън" и DLC, не очакваме кой знае какво – най-много няколко нови мисии, единици или карти, чиято основна задача е да ни накарат да отворим портфейлите си. Разбира се, това го има и в Brood War – седемте нови единици (седем, ако броим възможността за строеж на Dark Templar-и) и трите нови вида декори пасват идеално на тези от оригинала и внасят приятно разнообразие в играта. Но Brood War е и много повече – по един нов епизод-кампания за всяка от расите, нова музика и анимации, над 100 нови карти за мрежова игра и най-важното – поправяне на много стари бъгове и пропуски, както и пълен баланс между трите раси. Тези нововъведения правят Brood War просто задължителна за всеки, който харесва оригиналния Starcraft и предпочитана версия дори близо 20 години по-късно.

Half-Life (1998)

Имало едно време един учен на име Гордън Фриймън. Той работел в секретната правителствена лаборатория Black Mesa, скрита нейде из пустинните местности на Ню Мексико. Един фатален ден Фриймън попада във вихъра на събития, за които едва ли е предполагал, че някога могат да му се случат. Ако някога сте хващали мишка и клавиатура, за да играете игри, сюжетът трябва да ви е познат.

През 1998 г. Valve взриви представите на геймърите за жанра first person shooter със своята феноменална игра Half-Life. Изключителният успех на Half-Life дойде преди всичко от нестандартните идеи на хората от Valve. За пръв път в 3D-екшън играчът трябваше да решава истински загадки, имаше възможност да направлява пазачите в научния комплекс Black Mesa, а противниците се отличаваха с невиждан до момента изкуствен интелект. Всичко това беше комбинирано с достоен за "Досиетата X" сюжет, невероятен звуков фон, и превърна продукта на Valve в може би първия истински интерактивен филм. И днес това е една от класиките на гейминга, чиято неповторима атмосфера ви кара да изиграете играта на един дъх.

Heroes of Might and Magic III (1999)

Heroes of Might and Magic III: The Restoration of Erathia или просто Heroes III е походова стратегия от най-класически тип, в който вие като главнокомандващ събирате ресурси, строите, развивате градове и създавате мощни армии.

Самите армии се предвождат от герои, които не вземат пряко участие в битките, но със своите характеристики влияят директно на параметрите и поведението на всяка единица на бойното поле. Ако желаете да станете истински майстори на играта, със сигурност ще трябва да изучите значително повече тънкости - за многобройните магии, за артефактите, за бонусите на отделните герои и какво ли още не. Действително Heroes of Might and Magic III изглежда много сложна и комплексна, но именно тази нейна сложност и многобразие я правят любимо забавление на милиони геймъри по целия свят.

През декември 2014 г. Ubisoft пусна HD версия на играта за РС и iOS и Android таблети, но въпреки преработката, новият вариант не е добър. Оригиналната игра си остава версията, която трябва да играете и днес.

Ico (2001)

Ico е отроче на напълно неизвестния по онова време Фумито Уеда, който се присъединява към студиата на Sony след кратък престой в токийския разработчик Warp. Новият му работодател ентусиазирано търси млади дизайнери, които да станат част от Sony и да създадат нещо ново и уникално за PlayStation.

Черпейки на свой ред вдъхновение от минималистичния дизайн на друга влиятелна игра от зората на гейминга - Another World от 1991 г. - Фумито Уеда разработва собствен подход, който по-късно ще стане известен с термина "дизайн с изваждане". Следвайки го той премахва много от елементите, които по онова време определят екшън приключенските игри, за да създаде нещо по-артистично и пълноценно. Ico разказва най-старата от историите на света - момче среща момиче. Заедно те се опитват да избягат от замък, пълен с опасности, но Уеда реализира това по минималистичен начин, пестейки от историята и геймплей механиките за сметка на емоциите и усещането за самота, опасност и избавление. Подобно на Another World, Ico също няма т.нар. HUD екран; докато другите игри въоръжават героите си с цели арсенали с оръжия, героят на Ico трябва да се оправя само с една пръчка.

Днес, повече от 16 години след своя дебют, Ico е считана за култова класика и изглежда по-популярна от всякога. Това, което някога бе скрита нишова игра днес се цитира навсякъде като източник на вдъхновение за все повече нови проекти. От инди заглавия като Brothers: A Tale of Two Sons до мегахитове като Uncharted, дизайнери и сценаристи признават, че Ico е изиграла своята роля.

Mafia (2002)

Днес пазарът е препълнен от игри с отворен свят и геймърите са уморени от повтарящите се идеи в тях. В началото на новия век обаче, ситуацията съвсем не беше такава и този жанр тепърва се налагаше. А игри като Mafia допринесоха за популярността му.

За разлика от доста по-аркадния и лековат подход на тогавашните игри от Grand Theft Auto поредицата, Mafia разказва една реалистична и мрачна история с прекрасна атмосфера в духа на най-класическите гангстерски филми. От обикновен таксиметров шофьор, Томи Анджело ще се превърне в дясната ръка на влиятелния гангстер Салиери и член на една от най-влиятелните мафиотски групи в града. Освен разнообразните мисии, голям плюс на играта е свободата на действие, с която разполагате. Хората в Mafia са раздвижени с помощта на неворятно напреднала за времето си технология. За да се подсили реализмът, при анимациите са сканирани движенията на професионални актьори. Устните на персонажите са синхронизирани с думите, които те произнасят. Героите имат дори различни мимики - могат да се мръщят, да се усмихват, да изразяват страх и да повдигат веждите си.

Ако сте маниак на тема ретро коли, също имате повод за радост. По време на играта може да подкарате над 50 автомобила, всички те реално съществуващи, взети директно от 30-те и 40-те години. Към играта е включена и енциклопедия, която съдържа всички основни характеристики на возилата. Ако обичате игрите с отворен свят, но ви е писнало от поредната част на Watch Dogs, Assassin's Creed или друга съвременна серия, първата част на Mafia си остава също толкова брутално и реалистично приключение, колкото беше някога.

Need for Speed: Most Wanted (2005)

Рейсърите са жанр, който еволюира трудно. Основата на всяка една такава игра от 80-те години до днес е проста - имате кола, трасе и крайна цел. Тази формула бе доведена до съвършенство в Need for Speed: Most Wanted, която се превърна не само в най-добрата игра от славната поредица, но и в един от най-добрите рейсъри изобщо.

Играта комбинира двата най-успешни елемента от цялата Need for Speed поредица - преследванията с полицията и нелегалните състезания по улиците на града. Историята се върти около опитите ви да пробиете в уличните надпревари и да влезете в така наречения Blacklist - “класация” на 15-те най-добри нелегални шофьори.

Играта и днес прави впечатление с невероятно внимание към детайла и богат саундтрак, а дори полицейското радио е реализирано по феноменален начин и от него ще чуете точно каквото очаквате от един полицейски разговор в хода на преследване. С две думи, да застанеш зад волана на някоя от колите в Need for Speed: Most Wanted днес си е точно толкова вълнуващо, колкото и преди повече от десетилетие.

Call of Duty 4: Modern Warfare (2007)

Когато излезе CoD 4: Modern Warfare, пазарът бе залят с игри, посветени на Втората световна война – поредици като Brothers in Arms, Medal of Honor и предните части на Call of Duty, както и десетки знайни и незнайни заглавия, черпеха вдъхновение от периода. За момент изглеждаше, че игрите по Втората световна война ще продължат да излизат поне до избухването на Третата. Тогава се появи CoD 4: Modern Warfare и показа, че съществуват и други не по-малко интересни периоди.

Войната не е приятно занимание и тази игра го показва нагледно. Озвучението, детайлите, историята – всичко създава чувството за непосредствено участие в събития, които са по-силни от вас. В Modern Warfare имаше нива, създаващи незабравима адреналинова тръпка. Спомнете си например мисията в Чернобил, когато сякаш все още може да усетите напрежението във въздуха секунди преди да натиснете спусъка на снайпера.

Дотогава игрите от поредицата също притежаваха интересен онлайн компонент, но фокусът повече или по-малко бе върху сингълплейър кампанията. В CoD 4: Modern Warfare станахме свидетели на един от най-иновативните и разнообразни мултиплейър режими, създавани някога, който се играе и до днес. Тази игра постави на масата основните концепции, повтаряни във всички Call of Duty игри, излизащи най-редовно оттогава насам. Много геймъри вече мразят поредицата, но качествата специално на четвъртата част са безспорни.

Видеоигрите са особено зависими от развитието на технологиите и от постоянните иновации в гейм дизайна.

Много заглавия, които са били считани за хитове преди десет или двадесет години, чисто и просто не остаряват грациозно. Графиката им днес изглежда смешно, а някога революционните им геймплейни концепции вече са или овехтели, или са се превърнали в стандарт и не ни правят кой знае какво впечатление.

Въпреки това, съществуват някои специални игри, на които изминалите години сякаш не са им повлияли.

Те са достойни за определението „класика", защото освен техническите си постижения, са оставили и нещо непреходно, способно да плени геймърите поколение след поколение.

Ето 10 такива заглавия, остарели като хубавото вино.

Със сигурност и вие сте играли някоя от тези игри преди години и вероятно сте я преигравали неведнъж, убеждавайки се в нейната увеличаваща се стойност.