Трейси Ото отпадна на четвъртфиналите на турнира по стрелба с лък. Нищо специално, би си казал всеки. Но всъщност е направо невероятно.
"Много яко. От смъртния одър до Параолимпийските игри - беше невероятно изживяване. Самата аз съм изумена от себе си и от щаба си", казва Ото преди началото на Игрите в Париж.
Не преувеличава, когато говори за смъртния си одър. През октомври 2019-а Ото е нападната в дома си от бившия си приятел.
В резултат на това е парализирана от кръста надолу, а движението на ръцете ѝ е ограничено. Губи едното си око и способността да се поти, което затруднява изключително много терморегулацията на тялото.
Ото не се притеснява и говори в невероятни детайли за онази ужасна нощ. Надява се да бъде "светъл лъч надежда за някого другиго в подобна ситуация".
Иска да каже на всички останали жени, станали жертва на тормоз и насилие от партньорите си, че не са сами.
"Заплаши, че ще ни убие"
През септември 2019-а Ото къса с гаджето си. Месец по-рано той е арестуван, след като ѝ посяга в дома им в Ривървю, Флорида.
Трейси е готова да продължи живота си. Скоро след това среща друг мъж - Рики.
"Прибрахме се от среща. Беше 24 октомври 2019-а. Легнахме се и точно преди да заспя, чувам тропот, след което някой светва с фенерче в очите ми и започва да ми говори нещо. Разбирам, че това е бившият ми приятел."
Нападателят заплашва, че ще ги убие. Нанася няколко удара срещу Трейси, след което стреля по Рики два пъти и го намушква в гърба с нож, уцелвайки точно белия му дроб.
След това се връща при Ото и я прострелва в окото, преди да я намушка във врата, в резултат на което я оставя инвалид. За капак на всичко я изнасилва.
И двамата оцеляват, благодарение на факта, че нападателят стреля не с огнестрелно оръжие, а с въздушна пушка
"Накрая сам се обади в полицията, призна си, каза името си и къде се намира. Продължи да се обръща към мен като към неговата приятелка, но след това признава пред полицията, че сме скъсали", разказва за ужаса Ото.
През януари 2023-та нападателят се признава за виновен за нападението срещу двамата, влизането с взлом, за опита за убийство и изнасилването. Осъден е на 40 години затвор.
Нападението променя напълно живота на Трейси. Почти пет години по-късно тя все още се учи как функционира тялото ѝ.
Парализирани са не само краката ѝ, но и диафрагмата ѝ. "Ако стоя твърде дълго на слънце, както когато стреляме, мога да получа слънчев удар, тъй като не мога да се потя и тялото ми не може да регулира температурата", обяснява тя.
Ото има проблеми и с най-обикновени физиологични процеси като изхождането. Понякога пък мозъкът ѝ реагира прекалено агресивно срещу нещо малко като подгънал се нокът и повишава до небето кръвното ѝ налягане, все едно е жертва на сериозна инфекция.
Преди атаката Ото не е свързана професионално със спорта. Изявява се като фитнес модел, поддържа добра фигура и живее наистина пълноценен живот, но не участва по състезания.
Стрелбата става част от ежедневието ѝ през март 2021-ва. Влюбва се в спорта още с първата пусната стрела.
Заради състоянието си Ото ползва специални помощни средства, за да държи перфектна стойка при стрелбата.
Не след дълго започва да мечтае и за сериозни успехи.
"Още от втората седмица на тренировки исках да се пробвам за Параолимпийските игри", разказва тя.
Постепенно започва да участва на различни състезания по цялата територия на САЩ. И накрая печели квота за Париж 2024.
Ото говори открито за всичко, което ѝ се е случило досега, и за всички трудности, през които е трябвало да мине. Впечатляващото е, че отказва да се предаде и да живее живота си в страх.
"Винаги се опитвам да гледам цялата картина. Искам да оставя следа в този свят. Той е пълен с мрак и злоба, затова аз искам да съм светлият лъч. Няма как да спра да говоря и да бъда пример за всички хора, които са пострадали като мен.
Няма как да се предам. Да, може и да е изтощаващо, но аз съм късметлийка, че имам Рики до себе си, за да ми помага. Не е лесно. Всеки път, в който се опитам да вдигна каквото и да е, се сещам за случилото се. Тялото ти вече не работи както преди.
Винаги има светлина в края на тунела. Сега животът ми е по-добър, по-цветен и пълен с любов и смях. Дори повече от преди."
Трейси не успя да си тръгне с медал от Париж, но си тръгна с нещо много по-ценно - пръстен със скъпоценен камък и прието предложение за брак пред Айфеловата кула.
