Родена е след история на изкуството. В смисъл майка й тъкмо си била взела изпита по история на изкуството в пети курс на Художествената академия и получила контракции.
Любка на баба си Любена, дъщеря на двама художници. "Избрах да уча арт мениджмънт, защото не могат да си продават изкуството, не знаят как да си напишат CV-то, да се представят на изложба. Реших, че няма смисъл да се конкурирам с тях, те са си достатъчно добри..."
Преди да започне работа преди три години в "Смарт Артс", е правила бижута - с перли, злато, бяло злато, "но разбрах, че не си заслужава, започнаха все по-малко да плащат на бижутерите като грам изработка..."
Около двете ни в работилницата в една пресечка до Медицинска академия почти няма празно място - картони, кожи, хартии с вид на древни папируси, състарени в различни цветове, връзчици, четки и панички с лепила, картонени кутии, две големи преси, едната за топъл печат, пирографирани корици, тефтери и сувенири, опаковани в кашони. Едва намирам място на масата, където да сложа диктофонът.
Хартиите, както разбирам по-късно, са ръчна изработка, внос от Непал. Всъщност, всички материали са истински - дърво, метал, естествена кожа, конопени върви, хартия, произведена по специален начин.
Зад гърба на Любка свети едно бузесто слънце в златен бронз. Това не е наше - смее се тя - за левче от Джъмбо, Лъв съм по зодия, а по християнската схоластика не си падам..."
Обаче китайците не са копирали още глаголицата
Добре, че китайците не са копирали още глаголицата. Иначе досега да са наводнили пазара ни със сувенири, гравирани с Аз, Буки, Веди, и пръстени на цар Калоян made in China.
И целият този труд, който Любка и още двама-трима хвърлят, почти изцяло ръчен - сглобява се ръчно, лепи се ръчно, за да направят например една уникална кутия за... снимки или тубоси за пергаменти на някоя масонска ложа, отива по дяволите. Тубосите, както ми обясниха, са кутиите, които по принцип съхраняват пергаменти, абе изобщо послания.
Даже в деня на интервюто Любка ме посреща с доста изморен вид заради голяма поръчка от един от GSM-операторите с коледни поздравления, опаковани в точно такива тубоси.
Хитро е да подариш кутия - с послание. Не като корпоративен, като личен подарък. Нестандартен начин да кажеш нещо специално на някой специален за теб. Може да се обясните в любов, да изпратите стихотворение, да предложите брак, изобщо каквато ви хрумне романтика, в едно такова "писмо в бутилка".
Това си е индивидуална поръчка, но тук често влизат хора, за да искат точно това, което искат. Така една жена влязла, изсипала на масата куп снимки на дъщеря си - от бебе до абитуриентския бал, и поръчала албум за 21-ия й рожден ден. Разгръщам този албум, с пирографирано нежно послание, каквото само една майка може да измисли за детето си, а вътре всяка снимка е върху различен фон.
Самият фон всъщност е картина, рисувана от Любка, и съобразена със снимката. Отдолу - годината. Три дни труд струва този подарък, който ще получи едно обичано дете, вече млада жена.
Албумът после се сглобява със специални книговезки техники - биговане и др. "За книговезството две жени ни учат кой картон как се пука, как се ламинира, кой материал как се държи при обработка, как се правят дебелите книги с корици, как се лепят. Пипкава и прецизна работа..."
В ателието се правят уникални корици на книги, с метални елементи и кожа, дори и орнаменти, вградени в кожа или дърво. Така, ако искате да съхраните ценна антикварна книга, това е добър начин.
И родословно дърво може да се поръча. "Последното беше със 120 човека, страшна схема и връзки, направих го от дърво, с гравирани имена, мисля, че се получи много добре, макар и да се измъчих с изпипването на имената..." Аз лично попаднах на "Смарт Артс" по едни писани дървени каручки на панаира на книгата.
Тънката граница между занаят и изкуство
И Любка, и шефът й смятат, че са някъде на тъъъънката граница между занаята и изкуството. Но първо трябва да си станал доста добър в занаята.
Какво се иска? Сръчност, естествено, защото правиш всичко с двете си ръце, трябва си прецизен като зъботехник. Да имаш и художествен опит - "не вкус, опит...". От само себе си се разбира, че някои програми на компютъра е съвсем задължително да си овладял.
Миналата година екипът е имал дилема - масовка или индивидуални неща. "При масовката обаче творческият, уникалният момент се губи, обсъждахме накъде да тръгнем, и отхвърлихме масовката..."
Изглежда ми умно решение, макар да си давам сметка, че от повечето бройки и работата на ишлеме ще паднат и повече пари. Стига, разбира се, с теб да се разплащат коректно и навреме. Защото знам за случаи, когато стоката ти седи на консигнация, но парите получаваш след втория-третия месец...
Първото и Второто българско царство, и герба също
От Любка разбирам, че страшно много се харесват сувенирите на историческа тематика. Според нея на пазара има огромна ниша по отношение на този тип сувенири. Кои са най-търсените ли? Ами от най-героичните ни български периоди.
"Много се харесва периодът на Първото и на Второто българско царство, пръстени и печати на цар Калоян, на Иван-Асен Втори, както и артефакти от времето на траките - техни символи и знаци".
И ретрото. Картички, албуми със снимки от градове от началото на миналия век. Хората наистина обичат да се връщат в миналото - особено като разглеждам фототипно издание на стария Созопол, издадено в сто библиографски екземпляра. Созопол преди сто години и чернобял изглежда прекрасно - щеше ми се строителният бум да не се е случвал...
А, и гербът се харесвал много. Тук имат от всички гербове на България, но последният, онзи, за който се изпокараха депутатите през 1997-а, когато го одобриха, се търси най-много.
С машина за топъл печат върху кожа стои наистина добре. Може да се щампова само върху естествена кожа, защото изкуствената се стопява. Такива машини има няколко в цяла България. Лошото е, че занаятът е на изчезване.
"Ние сме си калфите, ние сме си майсторите... Навремето е бил наистина добър занаят, към Задругата на майсторите в СБХ... Сега са останали няколко възрастни хора, а други пък отдавна са в чужбина, където правят добри пари от това...
Тази техника и в Художествената академия не се изучава, и в приложната художествена гимназия, която съм завършила със специалност металопластика нямаше такава специалност - кожа. Така че ако не го възстановим този занаят, ако не направим нещо, няма кой да го прави".
