"Ти стартирала ли си някога бизнес?", пита съвсем сериозно той, докато се каня да задам маргиналния въпрос какво има зад една от вратите в офиса му, на която виси табелка Entertainment Room - от позицията на консуматор на удоволствия, отколкото на човек, който може да печели от тях, поради липса на всякаква предприемаческа смелост и култура.
Но след чаша-две кафе в компанията на Борислав Бориславов, управляващ партньор на Българска Мрежа на Бизнес Ангелите (BBAN), наистина можеш да се замислиш колко време за рискуване ти остава и дали да не пробваш нещо повече от "сигурността" си като наемник (дори да си много доволен, добре платен наемник).
Накратко BBAN е шансът атрактивната ти бизнес идея да достигне до подходящите инвеститори. Чрез посредничеството на мрежата, всеки предприемач има шанс да открие финансиране и/или ментор за проект в размер от 10 хил. до 250 хил. евро - срещу дял от собствеността в компанията.
"Ако направиш една дисекция на процеса на стартиране на бизнес ще разбереш, че обикновено предприемачите са чувствителни и емоционално интелигентни хора, които са в състояние да забележат определен пазарен или обществен проблем... В дъното стои нещо, което те смущава, което вярваш, че можеш да промениш и то инспирира идея. Идеята е начин да решиш този проблем. И ако успееш да го монетизираш (да приложиш бизнес модел в това), се ражда един добър бизнес проект", обяснява Борислав (34 г., баща на две дъщери).
I belive I can fly
Чрез Exchange платформата на сайта на BBAN всеки потребител може да открие последните публикувани проектни предложения в резюме. И ако проект за "Изграждане на поточна линия за производство на дървени пелети" не звучи толкова романтично, то в мрежата на бизнес ангелите попадат и предприемачи, които искат да направят самолет.
"Това са едни страхотни млади инженери, току-що завършили университет, които си кръстиха компанията "Софийски бухал". Проектът им за самолет е един от най-романтичните, който е минавал през мрежата, може би защото го свързвам с вечното желание на хората да летят. Отделих им време, за да им помогна с бизнес плана и им дадохме шанс да го представят offline през всички бизнес ангели в мрежата.
Самолетът е малък по размер и може да се използва за заснемане на концерти и други публични събития, да снима архитектурни обекти от високо и т.н. За съжаление, не успяхме да ги финансираме на първия етап, но мисля, че има сериозна вероятност след като представят прототипа, който завършват, да получат инвестиция", казва Борислав и добавя, че предприемачеството сред младите все повече се увеличава.
"Добър български пример за проект, финансиран чрез нашата мрежа, е идеята на 20 и няколко годишните Жоро и Любо - проджект мениджър и арт директор в българска гейм компания - които се отделят, за да направят онлайн игра за Play Station. "При тях беше много интересно - имаха предложение от двама инвеститори, но избраха финансово по-неизгодното за тях, тъй като си допаднаха повече с другия човек.
Той им предложи по-малко пари, за по-голям дял, но въпреки това те избраха него и се оказа, че не сбъркаха в избора си. Инвеститорът го доказа веднага, като "ей-така", като подарък им купи чисто нови компютри с калибрирани монитори извън самата инвестиция, тъй като преди това момчетата си задаваха въпроси от рода на "виждаш ли това зелено?"/"кое - това синьото ли?"...
Когато бизнесът беше млад
Борислав започва да работи какво ли не още като ученик, като една от тийнейджърските му професии е разпространител на един от първите частни вестници. "Точно тогава беше кризата за бензин след началото на прехода и хората по опашките на бензиностанциите бяха най-добрият таргет. Вестникът струваше 89 стотинки и всъщност печелех добре допълнително от 11-те стотинки ресто, понеже им казвах, че нямам да върна.
Но един ден, започвайки да продавам, тръгвайки от последните коли на опашката, облечен в един суитчър с джоб отпред, стигнах до 30-ата кола и за пореден път се оправдах, че нямам да върна ресто, изпуснах вестника и като се наведох всички монети ми изпадаха от джоба и се разпиляха по земята. Голям срам брах, защото всички, на които не бях върнал, станаха свидетели на това - но в крайна сметка ми помогнаха да ги събера...", спомня си Борислав.
Докато е студент по компютърни системи в ТУ-София, работи в сферата на IT бизнеса на няколко места едновременно, по 14 часа на ден: "Дипломирах се по-късно, защото работих през цялото време, което всъщност ми беше и по-интересно и полезно."
Когато в началото на новото хилядолетие създава първата си софтуерна компания, преди това е работил основно за САЩ и няма идея какво се случва на българския пазар. "Бяхме се ориентирали към уеб бизнеса в България, но тогава имаше сигурно общо около 20 уеб сайта у нас и нивото беше толкова ниско, че офертите ни започваха с обяснение какво е интернет, какво е e-mail, какво е уеб сайт.
Успяхме да спечелим някои големи клиенти и нещата потръгнаха, но година по-късно решихме да се разделим с партньора ми и тогава направих Ladger - софтуерна компания, от която по-късно отделихме маркетинг и уеб сайт отдела. Този отдел прерасна в компанията Calipers, която към днешна дата е една от водещите в дигиталния маркетинг у нас."
По това време Борислав започва да търси пари за финансирането на свой продукт: "Трябваха ни няколкостотин хиляди евро - доста сериозна сума, при условие, че правихме няколко пъти по-малък оборот годишно. Обиколих няколко банки, където ме питаха какво мога да ипотекирам и аз какво да им кажа - имаме 20 човека в офиса, 20 компютъра, софтуерни приложения някакви... - нищо. След като споделих идеята си за софтуера и на някои фондове у нас, единият от тях реши да ни направи прочуване (due diligence), което продължи няколко месеца.
Бях екзалтиран, защото усещах, че нещата може да се получат, но накрая ни казаха "готин си, фирмата е готина, бизнес планът е добър, обаче си много малък - ние инвестираме от 5 милиона евро нагоре, а ти искаш няколко пъти по-малко, докарай ги до 2 милиона и ела да говорим пак."
Както при любовта
Обикновено като те удари една бизнес идея - защото тя наистина те удря, така че не можеш да спиш и да се храниш нормално, точно както при любовта, започваш да я споделяш с различни хора, търсейки финансиране на първо място - от това, което на професионален жаргон се нарича 3F (friends, family, founders), а на по-прост език - да поискаш от родителите си парите, които са заделили за сватбата или образованието ти.
Следват грантовите схеми, подкрепата от различни организации за подпомагане на бизнеса и после - бизнес ангелите (за експанзията вече се обръщаш към фондове за рисков капитал или банково финансиране), които са в ранната фаза на развитие, когато пълният потенциал за развитие тепърва предстои.
"Когато с Антон Тодоров и Живко Иванов започнахме да се интересуваме от бизнес ангелските мрежи и поради собствения ми опит решихме, че България има нужда от такова нещо, за да помага на хора в ситуацията, в която бях. Нямахме идея да правим пари от това.
Гледахме на мрежата по-скоро като на социален проект и след няколко месеца проучвания, четене, ходене по конференции и усилено обсъждане през 2007 г. най-накрая се стартирахме с бизнес модел, който обаче в последствие се оказа тотално объркан.
В началото на 2009 г. с нас се свърза Константин Петров (създателят на "Орбител" и настоящ Управляващ партньор във фонда за рисков капитал NEVEQ), който даде нов импулс на проекта - вложихме средства и усилия в маркетинг и софтуер, направихме много силни кампании, специални сайтове за предприемачите и ангелите, на които на съвсем прост език обяснихме какво правим.
И така за няколко месеца надминахме и някои средно-европейски държави от гледна точка на получени проекти на глава от населението. Започнаха да идват по няколко проекта на ден.
Предприемаческа култура
"Най-големият проблем обаче беше, че хората не разбират какво е дялово финансиране, какво е бизнес ангел, липсваше тази предприемаческа култура. Някои се обаждаха, за да питат какви кредити даваме, други искаха да си продадат машините и парцелите - и за да разберат, че трябва да предложат бизнес идея, а не активи, извървяхме дълъг път.
Участвахме в редица конференции, за да разказваме на хората, за дяловото финансиране като стандартен начин за стартиране на бизнес - компании като Intel, Facebook, Google са стартирали по този начин, много от големите и известни днес компании са стартирали с помощта на бизнес ангели.
Просто при предприемача настъпва един момент на узряване, в който идеята преборва егото, и той разбира, че е по-добре да даде 40 % от нея на партньор, който да осигури не само финансиране , а и да добави стойност с ноу-хау, опит, контакти..." Това е причината капиталът, който предоставят бизнес ангелите да се нарича „умни пари" и да се занимават с проекти, които търсят както финансиране, така и бизнес-ментори или единствено ментори (срещу дял от компанията).
Elevate теория
Според статистиката от 100 бизнес идеи 4 намират финансиране, казва Борислав. "При представянето на идея пред инвеститор има няколко общи правила, които се спазват, но общо взето целта е, като хванеш асансьора на първия етаж и случайно си се озовал вътре с инвеститор, така да му представиш бизнес идеята си за 30 секунди, че той да те покани в конферентната си залата на последния етаж, за да му разкажеш повече". Така казва Борислав, според когото предприемачеството е вродено.
"Не подценявам усилията, които човек трябва да положи, и знам, че това дали се раждаш предприемач или ставаш такъв е казус по който има различни мнения, но моята теза е, че добрите предприемачи са хора, които наистина вярват в себе си, колкото и клиширано да звучи. Хора, които се раждат такива. Разбира се, в зависимост от обстоятелствата, при някои това да си кажеш "Стартирам" става постепенно, при други изведнъж.
Човек трябва да е или номад, или сериен предприемач, за да е настроен рисково по принцип. Но ако го усетиш и последваш, дори когато вече носиш отговорност за семейство, значи си такъв. Ако решиш, че е по-сигурно да си стоиш на добре платената работа и наричаш това щастие - не си. Затова единственият съвет, който мога да дам на хората, е да вярват в себе си. Това е нещото, което ще ви даде сили в трудните моменти и въпреки всичко", казва Борислав и споделя, че спи с молив и лист до себе си.
"Човек има едни много важни пет минути преди да заспи, след като вече си е направил равносметка на деня и план за следващия. Тези 5 минути са много ценни - тогава се отпускаш в мечтите си, и си в състояние да чуеш прещракването."
"Вестникът струваше 89 стотинки и всъщност печелех добре допълнително от 11-те стотинки ресто, понеже им казвах, че нямам да върна." ----------------- Предприемчивост? Риск? Амбиция? Емоционална интелигентност? 14 часа работа на ден? Ами..
Човека се кандидатира за "наша гордост" в стенвестника на първенюто бивш комсек. Няма лошо, човека няма креатив за това се опитва да гепи от закъсалите деца на съсипаните от червено-кафявите маймуни поколения.
@koncentraticо: ако се познавахме едва ли щеше да си на подобно мнение... А сред "децата на съсипаните...." има и такива, които са устояли на времената през които мина нашето поколение и са успели да не изгубят себе си. Колкото до коректността в работата и намеренията ни в ББАН, смятам, че неведнъж сме ги доказали. @Anton Andonov: Познавам изключителни хора с качествени бизнес идеи, чиято реализация наистина зависи само от това да успеят да ги финансират и да намерят верния партньор. Ако някога имаш реален такъв проблем - да имаш идея, в която гориш и нямаш възможност да реализираш, само защото ти е невъзможно да я финансираш съм сигурен, че ще потърсиш всякакви варианти, включително и такива, включващи съдействието на подобни организации, като нашата. @ strawsPulledAtRandom: Това определено, не е нещо с което се гордея - стар "сервитьорски" трик, който тогава открих за себе си . Исках да споделя, че понякога, въпреки всичко има обстоятелства, които ни карат да правим компромиси със своите идеали, признавайки за един такъв момент в моя живот. Извадено от контекст не звучи така... - беше контрапункт на текста в карето "Пресечна точка".
"За да има развита предприемаческа екосистема, това трябва да започва още от възпитанието в семейството. Университетите са много важни, както и връзката между университета и бизнеса. " Точно като по американски учебник. Само дето те не отиват да го обяснят на милион циганета с незапочнат трети клас и съответно техните родители. Ако се намират де.
за борислав, а ти от къде знаеш че не се познаваме или сме имали общи допирни точки? Отностно БАН - там има доста излишни субекти, които ползват институцията за да правят пари на гърба на данъкоплатеца. В което няма нищо достойно и почтено. Но ние сме им позволили а те нямат друг избор изхождайки от интелектуалния и креативния им потециал. Ако БАН функционираше както трябва със сигурност най-качествените българските студенти щяха да учат в БГ а не в чужбина.
Лошото е, че представянето на успели (а в случая като гледам и хубави хора в тази страна предизвиква известни антиемоции... Хората явно са свикнали да им се представят само антимодели на повдение - като някакви дето публично обявяват, че ше се самоубият, щото не можели да си платят кредита (току-що даваха по телевизорчето)... Преди да прочета тази статия (и тази за "кафеджията" предишния петък) осъзнавах как годините си текат и аз на всяка своя идея, която ми хрумва по време на разговор с приятели, вътрешно си отговарям "нема смисъл"... И знам колко много хора са така. Признавам, че в жаргонът на Борислав има доста патетични американизми, но мисля, че те са доста нужни в този момент, когато повечето студенти като мен се издържат с преводи на парче - а в по-лошия случай работят, продавайки нещо си. И да - рестото е единственият начин да припечелват нещо. Така започва да работи всеки млад човек - разчитайки на бакшиша. На тази възраст той е нещото, което ти задържа тръпката към работата. Да не отваряме темата за това колко много млади хора не работят, разчитайки на мама и тате. Та след тази статия и тази за кафето наистина имам известни колебания доколко това, че не живееш така както ти се иска зависи от мястото, на което си роден или от самия теб - и липсата ти на всякакъв идеализъм, че нещата могат да станат. Независимо дали проектът на всеки млад човек с идея ще мине през BBAN, независимо от това дали има гаранция, че тази идея остава неприкосновена, мисля, че изводът е един - мислете си по-често за хубавите неща, които искате да направите. И по-рядко за тяхната невъзможност.
Лошото е, когато от BBAN, стане на EBAN. Иначе то е ясно колко могат да те финансират група педерастчета, наричащи себе си бизнес ангели.
Антиемоции, породени от завист към успели хора... тц... Неприятно ми става, че това наглед безобидно поведение да лъжеш, че нямаш дребни, е само едно съвсем дребно символче, което олицетворява начина да "успееш" у нас, а може би и по света. Но още по-неприятно ми е, че докато това се случва, нас, обикновените хора, ни вземат за съвсем наивни и ни рисуват икони, пред които да се прекланяме и на които просълзени и с благоговение да даваме 11-те си стотинчици. Искам да подчертая - не обвинявам конкретно автора за това, че не е връщал дребни, защото очевидно има доблестта да го признае и дори изтъкне, уважение за което. Но просто това дребно щрихче много добре онагледява мита за младия, предприемчив, работлив, успял човек. Нещата просто не стават така или поне не в 90% от захаросаните случаи, които ни се сочат по медиите за да не загубим съвсем вяра в системата. Като махнем настрана клишетата и американизмите, както им казвате, не съвсем почтеното поведение е начинът да "успееш" в България - в държавата, в която има повече прекупвачи, отколкото производители и в която печалба под 100% не се счита за печалба. Проблемът на хората, особено пък у нас, не е е липсата на предприемчивост, както се твърди в статията - вижте колко квартални кръчми и магазинчета има. Проблемът е, че всеки гледа да забогатее без да си изработи стотинките - няма значение дали е от атрактивен бакшиш (егати атракцията), дали от неплащане на осигуровки на десетте шивачки в цехчето или заради отклонени средства по някоя програмка. Това работи... но до момента, в който попаднем на по-голям от нас тарикат. И все така нагоре, нагоре - до белите якички с многото милиони.
@strawsPulledAtRandom: вярвам, че можеш да заявиш, че е полезно да грешиш само, ако си в състояние да го отбележиш и да се поучиш от това! Осъзнаването на подобна ситуация ти помога да разбереш колко лесно е да пресечеш точката по-ниско по ординатата и те кара да се замислиш кое е по-важно за теб - да продължаваш да ги пресичаш на каквато и да е цена (включва и гузна съвест) или да се бориш това да се случва все по-нагоре. Второто струва скъпо, но си заслужава! Като добавиш към това и субективността и строго индивидуалната дефиниция на понятия, като успял, богат, щастлив и т.н., става още по-интересно Всеки прави избора сам за себе си. Ежедневно. А самоиронията е добър инструмент да ни припомня, че всички сме смъртни Иначе човек може да се чувства щастлив и много "ниско", стига компромисите направил по пътя да не са ощетили останалите, които също имат изконното право да се борят за своето щастие. (да завърша с още един американизъм ) @lele: Считам, че човек трябва да продължава да се бори, да работи за успеха си (според собствената си дефиниция), да продължава да търси начин, да вярва в себе си, въпреки днес - когато базовите човешки добродетели са лукс особено по нашите географски ширини и е по-трудно от всякога. Няма начин, да няма начин или както казва Карнеги "от всяка безизходна ситуация има поне 9 изхода". Нали знаеш как германците отговарят на фундаменталния, екзистенциален въпрос "Какъв е смисълът на живота?" - "lieben und arbeiten". Простичка, но пълна със съдържание дефиниция. Колкото до BBAN - това е само една малка брънка от тази предприемаческа екосистема и част от моя и този на партньорите ми, личен принос за по-добър живот в нашата страна, България.
леле колко нищосъдържателин популизъм! Допуснах грешка с идеята ми, че само циничният шамар може да накара един популист да замълчи. Груба грешка от моя страна.......
Ало авторката ти на Луната ли живееш-късметът идвал при подготвените.Късметът в БГ идва при приготвените.....Относно бизнес ангелите-ами в бизнеса просто няма нищо ангелско-егати оксиморона-дървено желязо.От 100идеи 4 финансирали-и с колко пари...В асансъора за 30сек да изложиш идеята си-ами там просто всички се возят -кой ще ти слуша дивотиите,пък и да те поканят в конферентната зала-ха ха Тук всички са толкова нависоко в собствените си еуфории за върховни мениджъри та чак не могат да дишат заедно с нас.Пръц и чао....