1440 кадъра

24 рисунки всяка секунда. Само за минута пред очите ни са минали 1440 картини, а даже не сме забелязали повечето. Анимацията не е само планини от рисунки, зад нея може да има хиляди слоеве, редове скриптови кодове или каквито още технологии имаме под ръка. При всяко положение, зад историите с движещи се картини стои колкото талант, толкова и безсънни нощи на зверски труд. Даже и цялата история да се побира в минута.

С 1440 кадъра можеш всъщност да преразкажеш цял грамаден филм. Например историята на плюшения мечок-деграде от "Приятелю, ТЕД". Точно със своя анимационен прочит на култовата лента, 23-годишният студент Николай Иванов спечели третото българско издание на кинопредизвикателството Jameson Empire Done in 60 Seconds.

Помеждудругото

Разбрал за конкурса за едноминутни римейкове насред друг ангажимент. "В същия момент, в който правех този филм, бях в един друг проект между моя университет и този в Единбург. Трябваше да изработим 10 филма за 10 дни. По средата на тези 10 филма 2 дни почти не спах - легнах си чак когато изпратих филма", разказва ми Ники, докато си чака кафето. Обикновено не става толкова рано.

Избрал творбата на Сет Макфарлън, защото се запомня - или ти харесва, или не. Ники твърди, че не е почитател на другите анимации на американеца (той нашумя с Family Guy). Според Ники "Приятелю, ТЕД" подлежи на анимация, но не може да обясни какво точно означава това - просто си представил най-важните шеги и сцени, събрани в 60 секунди.

На церемонията преди няколко дни отишъл с очакване най-много да вземе отличие за анимация и да се прибере с бутилка Jameson вкъщи. „Като чух „Приятелю, ТЕД" в първия момент само си казах, че това ми звучи познато", споделя Ники.

От белия лист до сцената

Той не прекарва цялото си време пред екрана и листа. Ники е част от театралната трупа на Нов български университет и играе почти дузина роли в "Метаморфози" от Мери Цимерман. В жестовете и гласа се усеща престоят на сцената.

Оказва се, че актьорството е полезно за аниматора: "Когато рисуваш някакъв типаж и го караш да оживява, трябва да имаш някаква идея как изглежда отстрани и как да го накараш да играе - все едно си там. Когато аниматорите рисуват нещо, те рисуват себе си, как те биха изиграли някаква ситуация".

В семейството му има баби и дядовци - певци и непрофесионални художници, но най-силно към изкуството го тласнала... математиката. По-точно, желанието да се среща повече с нея.

Бургаска комбина

Някъде към края на гимназията разбрал, че иска да се занимава с анимация. "Учех икономика, завърших я и си казах, че не искам да се занимавам с това, много е скучно", обяснява той и допълва, че в анимацията се изисква логично мислене, а не зубрене на ненужни теореми.

Ники нарисувал първия си филм с мишката на компютъра, когато бил на 14. След това твърдият диск гръмнал и той си взел двугодишна почивка. Почнал уроци по рисуване и точно преди да кандидатства в университет (и там да завърши "Анимация" и "Графика и илюстрация"), ръка му подала Мелина-Елина Бондокова.

Помните я от миналото издание на конкурса на Jameson, където спечели приза заедно с Росен Илиев за римейка на "Едуард Ножиците". Накрая те влязоха в световния топ 5. От 13-годишна Мелина-Елина "тъпо и упорито" преследва мечтата си да стане аниматор.

Тя, също като Ники, е от Бургас. И двамата си обичат града, който напоследък доста се е разхубавил. В началото на разговора ни Мелина-Елина е малко резервирана, но покрай теориите за названието на Мостика, "дънкито ми" и други особености на местните наречия, под много сините й очи се появява усмивка. Обсъждаме и потенциала на анимационен сериал с Харабейшио в главната роля.

Мисия Лондон

Ники ще бъде на световния финал на Jameson Empire Done in 60 Seconds на 22 март в Музея на киното в Лондон, придружен от футболната звезда Димитър Бербатов. Ники не гледа мачове, но е знае, че голмайсторът има художнически заложби. Смята, че ще имат тема за разговор и се бъзика, че може и да нарисуват нещо заедно.

Ако "Приятелю, ТЕД" влезе в Топ 5, Ники ще може да представи филма си пред имена като Гари Олдман и Тим Бъртън на наградите на EMPIRE на 24 март.

Мелина-Елина вече е извървяла пътя по червения килим. Питам я какво е усещането да си сред толкова много талантливи хора и големи имена от шоубизнеса. "Все едно се намираш във филм. Чак 2-3 месеца, след като се върнахме, започнах да осъзнавам какво ми се е случило", разказва тя и допълва: "Хареса ми усещането да знаеш, че си от едно много малко място и си отишъл при тези големи личности".

Тя поддържа контакт с част от останалите финалисти в миналогодишния конкурс - не се знае, може някой ден да работят заедно. Въпреки това, участието на престижен международен конкурс не те прави по-специален в България: "Никой не го еня дали си ходил в Лондон, или си ходил в Дупница. Зависи как си изиграеш картите. Важното е дали ще можеш да се разбереш с човека срещу себе си", обяснява ми Мелина-Елина.

Според нея, участието във финала ти дава две много важни неща: нов мироглед и мотивация да продължаваш да се развиваш.

Не че им пука

Българската киногилдия не се интересува особено от успеха на младите ни творци. "В България има този стереотип на живот в изкуството, където големите не признават малките, а малките се възхищават на големите", обяснява ми Мелина-Елина.

И двамата с Ники следят българската анимация - нова и по-стара. Той ми препоръчва Air Ace на Свилен Димитров (хвърлете му едно око, ще се впечатлите!). За Мелина-Елина най-добрият е създателят на "Аз съм Съчно" и неин преподавател Тони Траянов, който почина наскоро.

"Това са едни великолепни анимации, всичко се движи и има живот навсякъде. Това е магията на анимацията - да накараш зрителя да повярва, че това нещо е истинско. Хем е истинско, хем бутафорно: не лъжеш зрителя, че това нещо е в реалния свят, но му придаваш живот", смята тя.

В момента не е лесно да създаваш такава анимация. Министерството на културата отпуска по около 7000 лева за минута пълнометражен филм, но в този бюджет влиза заплащането на всички, заети в процеса, оборудването и какво ли още не. Самата работа може да се точи със седмици. Обикновено сметката не излиза и затова Мелина-Елина е единствена от курса си в НБУ, която продължава да рисува.

Аниматор къща не храни

Тя е илюстратор на книги, работи за български и чуждестранни клиенти и освен това предлага онлайн уроци за САЩ и Япония. Ники също е фрийлансър. И двамата са имали горчив опит с българските фирми и грозните разправии, през които трябва да минеш, за да вземеш адекватно възнаграждение за труда си.

Въпреки това, Мелина-Елина вече е преодоляла желанието за емиграция. "Аз искам да променя нещо, а ако отида зад граница няма да мога. Искам да правя нещо за България. Имаме прекалено много талантливи хора, които излизат навън, защото това е най-лесният начин. "Дисни", Pixar... в Холивуд е пълно с българи. Да, те живеят по-хубаво, но щом си се родил на дадено място, вероятно има причина за това", смята тя.

В момента двамата отново са затънали в проекти. Ники и Мелина-Елина мислят да се пробват в Jameson Empire Done in 60 Seconds и догодина, а мислят и за София Филм Фест. Извън това, миналогодишните победители работят по минисериал с римейкове на различни филми, като всеки епизод ще е направен с различна техника на анимация. Хрумнало им на миналогодишното издание на конкурса на Jameson, а на тазгодишното представиха първата серия.

Талант с желание

Двамата се шегуват, че са "затворници от кулата" и по цял ден само рисуват. Като ги питам какво им е коствало да станат толкова добри, Мелина-Елина възкликва "Личният живот!" и май е сериозна. Тя и Ники нямат работно време - творят, докато имат муза. Като нямат, гледат филми, пият бира или се разсейват по някакъв друг начин.

Според тях всеки може да се научи да рисува. Същевременно, според Ники, трябва да имаш усет за нещата. "Ако кажеш на един сив човек да ти направи комедия, той няма да успее, защото вижда само лошите неща в живота", смята младият аниматор.

За Мелина-Елина най-важно е желанието: "Ако имаш талант, можеш да направиш всичко по две. Ако имаш талант и много мързел, нищо няма да направиш."