"Един отракан тип искаше просто да го разбия с най-силния възможен шот, който мога да направя. Беше пиян, седна на бара и каза: искам да ми направиш the strongest shot you've ever done, беше чужденец... Направих му нещо под бара. Удари го и падна на земята. Какъв беше шотът? Равни части чист спирт и табаско... Той си го пожела и си намери майстора".
"Почти всеки уикенд има човек, който казва "Ти не можеш да ме напиеш" - аз работя в нощен клуб. Винаги се случва обратното спрямо техните очаквания - винаги има смеси, които могат да напият и най-големите пиячи.
Имаше една двойка момче и момиче, които през 5 минути искаха по-силни и по-силни шотове, докато не извадих тежката артилерия от високоградусните ликьори и други напитки. Шотът, който им сервирах, беше със среден градус на алкохолно съдържание 76 градуса. След два такива се отказаха".
"(...) Бяхме много колеги на работа... и наистина не успяхме да го напием, това беше супер шокиращо! Пробвахме всички налични алкохоли - в количества, не ставаше въпрос за глътка-две. Все пак човекът успя разумно да си плати сметка, да стане и да си тръгне с думите: "Вие не успяхте!". Беше си супер нормален българин - средностатистически човек.
Той ни предупреди и ние му се изсмяхме. После всеки от нас се опитваше да го впечатли с нещо още по-силно - в някои случаи даже и безсмислени неща. След два часа стана и ни каза: "Вие не успяхте, чао, лека вечер!"
Три най-типични бармански истории. Без значение дали правят трикове или шотове, добрите бармани гледат на работата си като на изкуство.
Зарежете филмите
"Отракани са може би защото много от клиентите са отракани. Има много скромни момчета, на които самото барманство им позволява да се отворят към хората", обяснява Александър Симеонов от Beverage Cathering. Прекарал е години сред шейкъри, чаши и бутилки, но сега е в друга роля - съорганизатор на третото състезание за атрактивно барманство Flair Fabrica 126.
Кефи се, че събитието е предизвикало истински фурор: "Ние решихме да зададем ограничен брой участници - 20 човека, за да се запази близкият контакт с гостите. Направихме компромис и пуснахме двойно повече - сигурно щеше да има и още". Намирам го малко след края на майсторски клас по миксология, в който подробно се описват рецепти, комбинации от питиета и технологии - специално за записалите се 40 професионални бармана.
"Ние всеки път акцентираме на нещо различно и новото този път е майсторският клас за миксолози. Flair Fabrica 126 не е само хвърляне на бутилки - стараем се да обхванем всички аспекти на барманството. Започнахме с този мастер клас за миксолози, нататък имаме идея за баристи, с кафе да се занимаваме, да обърнем внимание на вина...", описва плановете Александър.
Не е шега работа
Flair Fabrica 126 може и да не е само хвърляне на бутилки, но стъклените предмети и шейкърите наистина не се задържат много дълго на едно място. Под плътния музикално-басов съпровод на DJ Emil Prize, на сцената барманите се борят със законите на гравитацията. Инвентарът не спира да лети от точка А до точка Б, а партито набира скорост.
Флеърът, както още се нарича атрактивното барманство, има своите традиции от втората половина на XIX век, когато в Ню Йорк "професорът" Джефри Томас творял сред огън и жупел.
През 80-те започват да се правят състезания за най-атрактивно приготвяне на коктейл. Състезанието сега е горе-долу със следния регламент: за 7 минути барманът трябва да приготви два коктейла - един с почти пълни бутилки и втори - с по едва 50 мл алкохол във всяка. Съдии гледат за всякакви технически неточности, оригиналност на съчетанието и т.н.
Организаторът Александър вече се занимава само любителски с триковите изпълнения. Според него подготовката е като за концерт: "Както ако си музикант, ти трябва репетиционна, така и тук ти трябва flair room - като излезеш пред зрителите, ти трябва да правиш това, което си тренирал. Мястото за експериментиране не е там". Той не смята, че професионален жонгльор би бил по-добър от останалите - правенето на коктейли с летящи бутилки изисква още много други качества.
"Тренираме много интензивно, отделяме адски много ресурс - финансов, време, сила. Ние наистина го приемаме като шоу програма, в която си изрепетирал всеки един жест или мимика, така че да си сигурен, че ще направиш шоу. При нас не става въпрос за едното хвърляне - цялостната концепция те изгражда като артист с твоя стил. Всичко се мисли и тренира с идеята да се постигне цялостна визия". Казва ми го Иван Атанасов, който малко по-късно ще спечели финала на надпреварата.
"Първо наистина се научих да бъда барман - човек, който знае напитките. Впоследствие видях, че в барманството има и нещо различно - това изкуство, което се нарича флеър. Занимавам се с него вече 6 години, то ме грабна и ме накара да видя нови неща в барманството", коментира Николай Вангелов, завършил втори.
Барман доживот
Да сипваш пиене на хората сигурно звучи като работа-мечта, но всъщност е тежко. "Накрая на деня си изслушал един куп народ, който се е опитал да ти разкаже деня, че и живота си. Даже да се опитваш да го забравиш, пак е трудно", откровен е Иван. Барманът е не само лице на заведението пред клиентите, но и е отговорен за куп неща - от атмосферата до парите в касата.
В професията е попаднал случайно - "просто работа, задължение, финанси, покриване на разходи. С течение на времето си стана интерес и вече изцяло е начин на живот - хоби, спорт, всичко".
Иван все още изгражда стила си. "Нивото се вдига, сменят се музики и движения. Мисля, че цял живот ще го градя. Всеки ден придобиваш опит, всяка сцена те научава на нещо", смята той
Александър е започнал относително късно - на 24-25 г. Повечето от колегите му са започнали преди 18. Според него от самия барман зависи дали ще го уважават. "От барман до барман има разлика - един иска да мята бутилки, друг иска да смесва питиета, трети просто да изкара някой лев, на четвърти му е заради тръпката и мадамите..."
"Имах възможността да работя много други неща преди това и търсих себе си в някое от тях... Нали се сещаш - като видиш нещо, дори и да не знаеш как да го опишеш, знаеш, че е твоето нещо. Аз като започнах да работя като барман си казах, че това ме изразява, чувствам се на място и искам да го правя докато мога. Така възнамерявам да направя - това за мен не е временна професия за 5-10 години".
"Парите нямат значение - днес имаш, утре нямаш. Честно казано, остават единствено радостните хора, когато излезеш на сцена и правиш това изкуство... погледите и виковете, когато ти върже дадено движение... тръпката и адреналинът от сцената са неописуеми", категоричен е Николай, който вече близо 10 години е зад бара.
Той помни ясно и първото си излизане пред публика: "Мина като на филм. Пред мен нищо не се виждаше - само бутилките и шейкърите". Направил разни грешки, но от тогава посоката е само и единствено нагоре. Сега не мисли да се отказва: "Ставаше все по-интересно - от коктейл на коктейл, от напитка на напитка и впоследствие и флеъра... Искам да остана дълги години в тази сфера. Това е нещо неописуемо - винаги има какво да се научи".
Много по-сложно от сипване и подхвърляне е. И със сигурност ще се напиете.
