Около нас се стелеше мъгла от прах, докато карахме през неравния път на Северна Уганда. Пътувах с хора от две организации с нестопанска цел, с които трябваше заедно да оценим работата на общия ни партньор за региона - компанията Joy Drilling, която копае кладенци в Африка и осигурява на цели общности възможности за здравословен и хигиеничен живот.
В последния момент преди да се качим на камиона, предпочетох да седна в каросерията. Местните, които ни придружаваха, изглеждаха втрещени от решението ми. Бях готова да изтърпя праха заради гледката.
Жените и техният товар
Имам страхотна работа. Като мениджър в благотворителната организация Charity: water, аз обикалям някои от най-отчайващите места по света в търсене на чиста вода. Пейзажите около мен се менят, но едно нещо навсякъде си остава същото: жените постоянно ходят.
Независимо дали изкачвам планините на Хаити, прикривам се от бурята в Либия или крача през джунглите на Централноафриканската република, жените наоколо постоянно носят вода пешком.
От удобната си позиция в камиона наблюдавам как жените придърпват децата си и се отместват в края на пътя, за да ни пуснат да минем. Босите им крака са загрубели и сякаш безчувствени: следствие от хилядите километри, изминати през кални и скалисти местности.
С бебета, привързани на гърбовете им, ярко оцветените им рокли се люшкат, а коленете им треперят и се огъват под тежестта на водата и децата. Повечето крепят кофи на главите си, а някои са понесли в потните си длани близо 38 литра вода - светложълти 5-галонови бидони във всяка ръка.
Възторжени възгласи
В благоговение съм от начина, по който се справят. Но, разбира се, те нямат избор. Средностатистическата жена в Африка извървява по пет километра всеки ден, за да носи вода. Често става въпрос за вода от гнили, разложени реки или заразени с болести блата. В световен мащаб, жените събират питейна вода двойно повече от мъжете.
Пристигайки в селото, мигом се озоваваме в центъра на пищно тържество, известяващо, че сме били разкрити. По начало предпочитам да изненадвам местните с пристигането си, защото е по-лесно да се следи и направлява обработването на откритите водни находища - без стотици хора да те гледат. Но щом посетиш няколко места в един регион, слуховете за присъствието ти плъзват мълниеносно.
Изскачаме от камиона и се присъединяваме към партито. Жените ни посрещат с изобилие от приветствия, възклицания и танци. Шумно веселие разтърсва селото.
"Вече съм красива"
Именно тогава срещнах Хелен Апио. Докато повечето жени любезно се отдръпваха като минавахме покрай тях, Хелен скочи към мен и закрещя на няколко сантиметра от лицето ми.
Острото пищене, което трябваше да представлява пеене, беше толкова гръмко и кънтящо от енергия и емоция, че нямаше как да не поговоря с нея.
Тя ми разказа за новия кладенец в селото. "Много съм щастлива", грееше тя. "Имам време да ям, децата ми могат да ходят на училище. Дори мога да си работя из градината, да взема душ и после да се върна за още вода, ако ми трябва! Толкова хубаво се къпя."
Няколко от мъжете се разхихикаха, като чуха жена да говори за къпане. Но аз забелязах само блестящото лице на Хелен, свежите цветя в косата и чудната й зелена рокля, обличана само при специални случаи. "Сега вече съм красива", добави тя след известна пауза.
Това наистина ме порази. Работата ми е да се фокусирам върху устойчивото развитие, здравето, хигиената, да осигуря функционирането на проектите ни за 20 години напред. Но никъде в проучванията и изчисленията ми няма място да напиша "Днес направихме някого красив".
Обречени решения
А истински важното е именно как Хелен е станала красива. Преди да има достъп до чиста вода, тя се е будела по тъмно, вземала е единствените си 5-галонови бидони и е вървяла над два километра до най-близкото водно находище.
Тъй като просто нямало достатъчно вода за хората в района, тя трябвало да се реди на опашка със стотици други жени. Другата й възможност била да пропусне опашката и да се задоволи със замърсената вода от близкото езеро.
Така дните минавали във вървене и чакане. Разказа ми как всеки ден си мислела: "Как да използвам тази вода днес? Дали да полея градината, за да си отгледаме храна? Или да изпера дрехите на децата? Да я използвам ли да сготвя нещо, или пък трябва просто да я изпием?". С две деца, един съпруг и 10 галона на разположение, Хелен е взимала само обречени решения.
Видях срама в очите й, щом ми описа как на връщане от всекидневното мъчително пътуване, двете й малки деца вече я чакали вкъщи. От училище често ги отпращали, защото дрехите им били мръсни.
В името на общността
Тогава разбрах защо тя ни посрещна така нетърпеливо, крещяща от радост и благодарност. Искаше да разбера, че с новия кладенец в селото животът й се е преобразил. Тя вече има възможности, свободно време и взема истински решения.
Хелен беше избрана да събира таксите за поддържане на кладенеца от всичките 51 домакинства в селото. Именно в тези новосформирани водни комитети за първи път жени в тези села са избирани на водещи длъжности.
Така че вместо да чака за вода, днес Хелен прави нещо в името на цялата общност. И вече е красива.
Страхотна статия. Наскоро се върнах от Уганда (централна и южна, все още не съм бил в северна) и не може да си представите хората там - усмихнати, положителни и възторжени. На тях им трябва малко, но въпреки това не се оплакват. Най-лошото е, че Уганда е богата на питейни ресурси страна, а имат подобни проблеми.
Хеленко-о-о, Толкова си красива, ша та взимам за страх!
Родриго, първият ти коментар е отвратителен!
Егати, повечето спорите за мерни единици и коментирате красота, като че ли сте дебили и не разбирате какво означава това в този контекст! Точно под тази статия! Колко сте повърхностни! Или по-точно колко сте ... грозни!