Сред многото останки от османски времена, разпръснати из Истанбул, може би най-малката, но със сигурност най-вкусната, се намира на кратък път пеша от пристанището Емонону.
В малка уличка зад Йени Джами (Новата джамия) в истанбулския квартал Бахчекапъ човек може да открие магазина "Хаджи Бекир" – мястото, което продава локуми на любителите на сладостите и туристите вече повече от два века.
Витрината му е елегантна, но дискретна. А зад нея се "крие" Ханде Джелалян, застанала гордо пред величествен бюфет, отрупан с десетки вкусове локум, както и други сладости.
Тя, наравно със сестра си Назлъ Имре, е човекът, който отговаря за магазина сега. Две жени, които са представители на петото поколение в този бизнес и които сега се грижат за него.
Управлението на най-старата компания в Турция – и една от стоте най-стари компании в света – не е лесна задача. Особено когато на ръководната позиция е жена в страна, където мъжете все още са водещата група трудещи се. Според скорошно изследване на World Business Culture, само 24% от турските жени са активно заети, въпреки факта, че турската конституция дава равни права на мъжете и жените на трудовия пазар.
Това обаче никога не е било проблем в компанията "Хаджи Бекир". По думите на Джелалян жените винаги са били "ценени" в семейството и предразсъдъците срещу това те да ръководят бизнеса никога не са били пречка.
Магазинът е основан през 1777 г. от пра-прадядото на Джелалян – сладкаря Хаджи Бекир Ефенди. Компанията се представя за създател на локума такъв, какъвто го познаваме днес.
Бекир Ефенди се е родил и израснал в Арач, град в северната турска провинция Кастамону. Той обаче решил да се премести в сегашния Истанбул, столица и център на бизнеса на Османската империя, за да започне собствен бизнес с локум. Когато нишестето било създадено в средата на XIX в., Бекир Ефенди променил оригиналната си рецепта и заменил брашното с нишесте като свързваща съставка. Именно то придава на локума специфичната дъвкаемост, с която сега той е прочут.
Уникално творение на турския майстор се е прочуло из града, като славата на вкусните сладости в крайна сметка стигнала чак до двореца. Султан Махмуд II, който управлявал по това време, назначил Бекир Ефенди за главен придворен сладкар: огромна почест и титла, която семейството запазило до края на съществуването на Османската империя през 1920 г.
Основният магазин в началото на миналия век.
Същата рецепта, създадена от родоначалника на бизнеса, се използва от фамилията и досега и се пази в тайна от поколения.
Въпреки факта, че мъж е основал бизнеса, жените постоянно са били начело на компанията през последния век. Както Джелалян коментира, "няма разлика между мъжете и жените, стига човек да го бива в това, което прави".
Тя е само на 25 години, когато поема лидерската роля в компанията "Хаджи Бекир" през 1986 г. Въпреки че е завършила магистратура по бизнес администрация в университета в Цюрих, по това време все още е млада и неопитна в бизнес-света. Има обаче силен женски ролеви модел: прабаба ѝ Решиде.
Дядото на Джелалян – Али Мухидин, е бил много млад, когато след смъртта на баща му е управлението на магазина "Хаджи Бекир" е поверено на него. Той е разчитал много на майка си Решиде, която го е подкрепяла като най-доверен и любящ съветник.
Под внимателния поглед на Решиде, компанията "Хаджи Бекир" се е разраснала до бизнес, известен и извън Турция. Подобно на своя предшественик, Мухидин е заемал позицията на главен сладкар на османския двор в последните години на империята, а през 1911 г. е бил удостоен с титлата на главен сладкар и на египетския кралски двор. През следващите няколко десетилетия сладкарската продукция на "Хаджи Бекир" е била хвалена от кулинарни критици в Ню Йорк и Париж. Това е била златната ера на компанията.
Мухидин може и да е бил лицето на "Хаджи Бекир", но Решиде е заемала равна позиция със сина си като равностоен бизнес-партньор, докато същевременно е отглеждала трите си други деца. Тя също така е помагала на сина си да реализира международен бизнес, което е било необичайно за жените по това време. Освен това Решиде се е занимавала и с благотворителност, за която е била удостоена с медал от османската асоциация на Червения полумесец, еволюирала в Червения полумесец на Турция - най-голямата хуманитарна организация в страната.
Накратко, Решиде е била "авангардна жена, много изпреварила времето си", обяснява нейната правнучка.
Някои от сладките изкушения на "Хаджи Бекир".
Подобно на османския султанат, магазинът за локуми "Хаджи Бекир" се е предавал от едно поколение на друго. Като единствено дете на Мухидин, Алие Шахин (майката на Джелалян) през 1974 г. е става първата жена, официално ръководила бизнеса. Няколко години по-късно тя предава магазина на Джелалян и нейната сестра.
За двете жени ръководенето на сладкарския магазин е повече културно наследство, отколкото бизнес.
29-годишната дъщеря на Джелалян – Лейла, вече работи в магазина и вероятно ще поеме лидерската позиция наравно с брат си Сахан.
В момента бизнесът на "Хаджи Бекир" включва пет магазина в Истанбул, които доставят прочутия си турски локум до клиенти по цял свят. Тайната на техния успех е в нововъведенията – да не се изоставя от тенденциите и да не се разчита само на традиционните вкусове. Пример е локум с вкус на джинджифил. Най-добре обаче се продават локума с шам-фъстък и рози, а има и стотици други вкусове.
Но не само собствениците са свързани от поколения с магазина и неговият основен продукт. Същото важи и за много от служителите. Повечето от тях са потомци на първите хора, работили в "Хаджи Бекир". И, както самата Джелалян споделя, те всички – потомци на собствениците и на служителите, а дори и всички редовни клиенти – са като едно голямо семейство.
Семейство, свързано с историята на един сладък десерт, популярен далеч извън границите на Турция.
