Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мила Роберт и нейният житейски "Еготрип"

Мила Роберт и нейният житейски "Еготрип" Снимка: Георги Сиркатов, www.sirkatov.com

Тя е щура и посвоему провокативна.

Талантът ѝ дава свободата да сваля с лекота всякакви граници, за да може чрез изкуството да изразява себе си така, както го усеща. Със сигурност може да изтананикате поне една нейна песен, защото всички те са от типа "заразни", точно като смеха ѝ.

Тя е Мила Роберт, която няма никакво притеснение да се заявява такава, каквато е - емоционална, забавна и безкрайно естествена.

Срещаме се в ателието ѝ на Малките пет кьошета, което наема преди две години, за да рисува и продава картините си.

"Беше ми много важно да имам място, където да си занеса практиката", казва Мила през смях, който се появява спонтанно през целия ни разговор.

Обстановката там е уютна, а светлината някак творчески приглушена. Както се предполага, в единия ъгъл на малкото помещение стои китара и отмествайки си погледа само метър по диагонал, човек е трудно да не забележи и електрическото пиано, разположен срещу прозореца. Естествено, навсякъде има и картини, като обаче не всички са нейно дело. Част от тях са на друга художничка, с която понякога делят ателието.

След като шест месеца успешно продава творбите си, Мила зарязва тази художествена дейност, но решава да запази помещението и да го използва за други свои занимания - да свири и да събира на едно място приятелите си. Защото тя просто не може без тях.

Снимка: Георги Сиркатов, www.sirkatov.com

Въпреки състоянието, в което се намира светът от първите месеци на миналата година, певицата успява да сложи точка на 2020 г. с дебютен албум, а през тази - да пусне новата си песен "Боклук" с клип към нея и то точно на първи януари.

"Еготрип", както е името на албума, събира част от авторските парчета на Мила, сред които "Такт", "Все по-добре ще става" и "Всичко рязко светва", която пише по време на първия локдаун. По него работят две години заедно с Явор Карагитлиев - неин добър приятел, с когото правят всичко заедно, що се отнася до музиката.

"Всяка една от тези песни е малко огледалце на някакви ситуации и аспекти от живота ми и живота на околните. Започваме с пиянство, минаваме през любовта и съденето на някакви хора, продължаваме към телефоните, които са постоянно в ръцете ни, и после отиваме към малко по-сериозни теми - менталното здраве, парите, любовта", обяснява певицата.

Албумът намира името си буквално случайно, когато Мила е със свой приятел на Хелоуин в столичен клуб. Тогава не е в обичайното си свежо настроение, а е вглъбена в собствените си проблеми. Мислейки за тях и оглеждайки се в другите хора, осъзнава, че те не са по-различни от нея и че със сигурност всеки един от тях има подобни на нейните притеснения, но в други вариации.

"Изведнъж ми стана едно леко и си казах: "Боже, аз съм в някакъв жесток еготрип в момента. И реших, че така ще се казва албумът", споделя Мила.

Според нея "Еготрип" е капсула на времето, видяна през очите на млад човек, който уж пристъпва в света на възрастните, но все още се чувства като дете - онзи период от живота, в който певицата е развила и останалите си таланти.

От малка е с меко казано добре развито въображение и не спира да създава нови светове. Непрекъснато в главата ѝ се появяват всевъзможни измислени от нея игри, като в една от тях строи домове за бездомни хора. Макар тогава желанието да помага е събудено някак по детски, Мила го запазва и до днес - мечтае да направи фонд, чрез който други да осъществяват мечтите си.

Писането винаги е било неизменна част от живота ѝ и до днес продължава да записва всичко, което ѝ се струва важно или се появи внезапно - мисли, разкази, стихотворения и идеи за текстове на нови песни. Признава, че не се разделя с тефтерите си, а вече изписаните пази подредени един върху друг у дома. Иска да ги завещае на някого, за да напише книга по тях, когато тя умре.

Отвъд тези мисли за бъдещето Мила казва, че понякога се връща към старите тефтери. Там вижда миналите си тревоги, но смята, че днес се справя по-добре с тях, отколкото преди.

"Трикът е да не си позволяваш да потънеш. Когато усетиш, че тръгваш натам, просто да се разсееш със смешки и с приятни хора, които няма да дълбаят. Отиваш при някой, пускате си някаква супер тъпа телевизия и започвате да се смеете. Гледаш да забравиш, въобще да се отдалечиш от това, което те тревожи. Естествено, не трябва да го игнорираш и да не се опитваш да го решаваш, просто няма нужда да е тогава, когато си в това състояние", споделя певицата.

Освен писането, път към живота на Мила намират рисуването, актьорското майсторство и музиката.

Снимка: Георги Сиркатов, www.sirkatov.com

Уроците по китара започва, когато е на 13 години. Пак в тинейджърска възраст отива в школата на Малин Кръстев в Младежкия театър. От дете мечтае да стане актриса и да учи в НАТФИЗ, а тази мечта вече е зад гърба ѝ, при това сбъдната. Скоро обаче разбира, че театърът не е нейното нещо и поне засега решава да се раздели с него.

"Иска много от мен. Просто егото ми не може да позволи това - този контрол над въображението ми. Малко работиш за нечий чужд свят, даваш всичко от себе си и накрая наградата е много малка. Тя е просто да си добър актьор. Това не ми стига. Предпочитам да е моят свят, да не съм кой знае колко добра актриса. Е, чат-пат да ми се случва да играя някоя роля, да ми е готино", казва ми Мила.

Това обаче не означава, че не иска да играе - иска, разбира се, но пред камера.

Дори през миналата година успява да се снима в късометражен филм, което още повече я запалва по киното. Не желае да изиграе някаква определена роля, по-скоро се доверява на преценката на режисьора, но ако някога отново бъде направен филм за Джанис Джоплин, с удоволствие ще се превъплъти в нейния образ. Визуално поне няма да е много трудно, тъй като от малка ѝ повтарят, че двете особено си приличат.

"Трябва да обичаме всяка част от животите ни, защото ни водят дотам, докъдето трябва", казва Мила по повод случилото се между нея и театъра.

Тя определено е от хората, които не съжаляват за постъпките си, колкото и импулсивни да са те - като например да се вози в кофа за боклук по Графа, да изкарва пари от казина, когато все още няма 18, и да пътува на стоп накъдето си поиска.

Не, Мила Роберт може да е всичко друго, но не и човек, изпълнен със съжаления за отминалите приключения.

А сега, след издаването на дебютния си албум, се чувства спокойна, че може да се захване с новите си проекти, които със сигурност ще ни изненадат. Може би в стил боса нова или джаз? Кой знае...

   

Най-четените