Връзките между държавите ерозират, а вътрешните разделения в обществата стават все по-големи.
Световните лидери се готвят за поредния Световния икономически форум в Давос този месец, за да обсъдят как да създадат "общо бъдеще в един разпокъсан свят". Кой обаче са факторите, които поддържат разделението между държавите и обществата.
Финансовото неравенство
Повечето хора живеят в страни, в които неравенството на доходите нараства. Богатите стават още по-богати, а бедните са изоставени да се справят сами с проблемите си.
Доходите на хората по върховете нарастват по-бързо, отколкото тези в най-ниските прослойки. И проблемът не е само в заплатите.
Натрупаното през живота богатство е още по-неравностойно разпределено от доходите. Това е така, защото голяма част от него се влага в недвижими имоти, ценни книжа и пенсионни фондове - активи, които носят висока възвръщаемост, но остават са недосегаеми за мнозина.
Заплатите, плащани на работниците в Германия, са се увеличили с 5% между 2000 и 2016 г., докато доходите от инвестиции и бизнес начинания са нараснали с 30%.
Изследвания на Международния валутен фонд и други източници показват, че неравенството спъва икономическия растеж и прави всички по-бедни.
Все пак не всяка надежда е изгубена. Учени от проекта на Тома Пикети World Wealth and Income Database твърдят, че въпреки увеличаващото се неравенство в почти всички държави, то набира скорост с различни темпове. Това показва, че правителствата могат да предприемат мерки.
Неравнопоставеност на половете
Жените получават по-ниско заплащане от мъжете, които вършат същата работа, показват данните от Световния икономически форум. Такава е ситуацията във всяка държава, без значение от факта, че в страните-членки от ЕС и в САЩ половата дискриминация е незаконна.
Жените остават и недостатъчно използван икономически ресурс. Само 50% от жените са ангажирани на глобалния трудов пазар, в сравнение с 80% от мъжете. За България - делът на жените над 15-годишна възраст, които работят, е 47.77 на сто.
В 90 на сто от държавите по света има поне една легална пречка пред това жените да работят, констатира Световната банка. Принудени са да се справят и с много скрити разходи. Един от тези скрити разходи е практиката с т.нар. „розов данък" - много продукти, които са рекламирани като „женски", се пускат на пазара с по-висока цена от абсолютно същите продукти, маркетирани за мъже. Това се отнася за стоки от играчки до самобръсначки.
Ако справянето с икономическото неравенство между мъжете и жените продължава със сегашното бавно темпо, ще отнеме около 217 години, обявяват от форума в Давос.
МВФ оказва натиск за по-активни действия по въпроса с равните възможности на половете. Когато жените са в по-добро положение на пазара на труда, икономиката и всички нейни участници също извличат полза.
Изследвания на МВФ показват, че включването на изравняването на дела на жени на трудовия пазар с този на мъжете, би увеличило БВП с 5% в САЩ, с 9% в Япония и с 27% в Индия.
Климатичните промени
"Индексът на риск от климатични промени" на Maplecroft се базира на вероятността хората да бъдат изложени на природни бедствия, свързани с климата и повишаване на морското равнище. Индексът отчита и ефекта на климата върху моделите на управление на населението, ресурсите, земеделието и конфликтите. Анализът взема предвид подготвеността на всяка страна и способността ѝ да се бори с климатичните промени.
Страните, които са най-уязвими на климатични промени, са сред най-бедните в света. Статистики обаче показват, че дори държави от Г-20 не са гарантирано защитени от този проблем - като Индонезия, Индия, Саудитска Арабия, Бразилия и Мексико.
МВФ предупреждава, че развиващите се държави са изправени пред нарастващи финансови заплахи от климатичните промени. Ураганите в Карибско море и Латинска Америка, изключително тежките наводнения в Южна Азия, и сушата в Източна Африка засегнаха някои от най-бедните страни в съответните региони през 2017 г.
В същото време САЩ, които са вторият по големина замърсител в света след Китай, се оттеглиха от фундаменталното Парижко споразумение за климата.
ООН предупреждава, че климатичните промени са ключов фактор, който провокира регионалните конфликти и принуждава хората да напускат родните си места.
Международната организация за миграция твърди, че климатичните промени причиняват по-високи нива на миграция - както вътрешна, така и трансгранична.
Политическа поляризация
И в Европа, и в Азия, и в Америка политиката става все по-поляризирана.
Държави като Австрия, Полша, Унгария и Франция са под влиянието на нарасналата влиятелност на крайно десни и популистки партии.
Антиемигрантска и антимюсюлманска партия като „Алтернатива за Германия" зае трето място на парламентарните избори през септември 2017 г., като се превърна в първата крайнодясна група, влязла в Бундестага от 1961 г. насам.
Проучвания на Pew Research Center в САЩ показват, че консервативните тенденции сред Републиканците стават все по-трайни, както се случва и с подкрепата на силно либерални ценности при Демократите. Това означава, че двете най-големи политически сили ще имат все по-малко пресечни точки за общи позиции по ключови въпроси, отколкото в миналото.
Анализатори на Eurasia Group предупреждават за възхода на ислямистки, анти-китайски и противопоставящи се на други малцинства нагласи в южна Азия. Според тях засилващият се национализъм в Индия също създава рискове за стабилността.
Неравнопоставеност в образованието
Повече от 60 млн. деца на възраст между 6 и 11 години не ходят на училище, съобщава УНИЦЕФ. Повече от половината от тях са в Субсахарска Африка, като около 27 млн. живеят в конфликтни зони.
Образованието спомага хората да излязат от бедността и спомага за повишаването на икономическия растеж. Но достъпът до училища е крайно различен в различните части на света.
В глобален план 65% от хората на възраст над 25 години имат някаква форма на средно образование. В Европа и САЩ делът им е над 90%. В Субсахарска Африка, те са под 30 процента.
Всички тези фактори спомагат за все по-дълбокото разделение сред групите в отделните национални държави и между страните в традиционните политически блокове. Бунтът на хората, останали под чертата на глобализацията, вече се превърна в опасна политическа лавина, която доведе до резултата от референдума за Brexit във Великобритания, възходът на популизма, избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ и др.
Проблемът, който заслужава много сериозно внимание, ще бъде в центъра на Форума в Давос, който започва на 22 януари.
