Франция е напът да легализира отново една стара колкото света практика. Или поне дебатът по темата все повече се засилва.
От крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин льо Пен подготвят законопроект, който предвижда завръщане на публичните домове в страната.
Инициативата е на депутата Жан-Филип Танги.
"Ще предложа да се отворят отново публичните домове, но управлявани от самите секс работнички, като кооперативи" заяви той в интервю за радио RTL. "Подготвям законопроект в този смисъл. Първата версия е готова, но се нуждае от подобрение. Имам подкрепата на Марин льо Пен за тази инициатива."
Към момента законодателството във Франция не криминализира проституцията като практика, но закон от 2016 г. предвижда глоба от 1500 евро за клиенти на подобни услуги.
"Криминализирането на клиента върна проститутките обратно в ужасяващи, мизерни условия, принуждавайки ги да работят все повече и повече на тъмни, скрити и следователно много опасни места", смята Танги. "Единственото решение е проститутките сами да си бъдат шефове, да бъдат императрици в собствено кралство. Това би било един вид кооператив - институция, управлявана и притежавана от самите проститутки."
Законопроектът отново разпалва стар дебат за мястото на проституцията във френското общество. От едната страна са всички, които от дълго време целят да премахнат напълно практиката, докато от другата са останалите, които смятат, че подобна цел е нереалистична и предлагат регулации.
Всъщност първите регулации са въведени още през 1804 г. по времето на Наполеон. Създадена е специфична система, която легализира практиката, но налага строги правила най-вече с оглед контрола върху разпространението на неличими по онова време болести.
Според правилата тогава проституцията може да се практикува само в лицензирани от държавата места, управлявани от жена. Всички проститутки в публичните домове, или всяка жена, арестувана два пъти за предлагане на сексуални услуги, е трябвало да бъде записана в национален регистър.
Също така е трябвало да спазват специални разпоредби, включително съгласие за преминаване през редовни медицински прегледи на всеки две седмици.
Системата се оказва ефективна, бързо се разпространява на много места в Европа и действа чак до средата на XX век. Във Франция е премахната през 1946 г. по инициатива на парижката общинска съветничка Март Ришар, която е била бивша проститутка и шпионин в двете световни войни.
Нейните мотиви тогава са насочени изцяло срещу "организирания и явен разврат", контролиран от организираната престъпност, която се възползва от регулаторната система.
Над 1400 публични домове са затворени из цяла Франция, като само в Париж те са близо 200. През 60-те също така окончателно са премахнати и всички списъци с регистрирани проститутки.
Проституцията обаче никога не е изцяло криминализирана. Извън закона остават сводничеството и управлението на публичен дом. През 2016 г. законът на правителството на Франсоа Оланд, който налага глоби за клиентите, предлага възможности за излизане от професията чрез социална подкрепа, включително достъп до жилища и разрешения за пребиваване в страната.
Според Жан-Филип Танги този закон е създал само и единствено повече проблеми.
Партията му обаче никога не е имала особен интерес към темата. Преобладаващото мнение в "Националния сбор" досега е било свързано не толкова с проституцията като обществен въпрос, а по-скоро с това, че е част от дейността във Франция на международни криминални мрежи за трафик и експлоатация на хора.
Предложението му със сигурност ще срещне вътрешнопартийна съпротива и от консервативните депутати, които защитават моралния ред.
В по-широк план идеята на Танги също няма да бъде приета добре. Почти осемдесет години след затварянето им, идеята за възраждане на "бордеите" може да изглежда неактуална и нереалистична за немалка част от обществото.
"Да се пресъздадат наново места, където хората биха били заключвани само за да се задоволява това, което се счита за неудържима сексуална нужда на мъжете - невъобразимо е", смята Делфин Жаро, изпълнителен директор на неправителствената организация за подкрепа на секс работници Amicale du Nid.
Все пак Танги не е съвсем сам. Правозащитни организации като STRASS подкрепят идеята за кооперативи между между секс работниците, макар и да не им харесва идеята за съюз с партия като "Национален сбор", която "иска да изгони чужденците от Франция."
В парламента представители на дясната партия Les Republicains също могат да застанат зад Танги сочат като пример практиката в Белгия, където от 2024 г. секс работниците работят на трудови договори, а сводничеството и склоняването към проституция са незаконни.
"Сякаш бихме могли да премахнем напълно най-древната професия на света", отбелязва пред Le Monde депутатът Филип Жювен.
Той напълно подкрепя правото за предлагане на секс услуги в името на предприемаческата свобода и посочва някои от противоречията на текущата система.
"Проституцията е законна, практикуващите я, се считат за жертви, които трябва да бъдат защитени, но въпреки това социалната стигма и различни наказателни разпоредби им пречат да работят нормално", смята Жювен. "Не е редно така и трябва да го променим."
