С кеф на манифестация в Куба

Цитат: "А всъщност виновни са само нашите управници и по-едрите ни бизнесмени. Но какви други управници да си изберем, когато всички, които ни предлагат по изборите са от един дол дренки – слуги на чужди господари. Различават се само по господарите си. Не са ли до един всичките ни политици в Народното събрание сега такива? А и едрите ни бизнесмени са изкуствено създадени като перачи на мръсни пари в началото на т. нар. преход. Е как тогава да ти повярвам, че „САМИ СИ ГО РЕШАВАМЕ”, че „ВСЕКИ САМ СИ КОВЕ, И КОВЕ И КОВЕ СЪДБАТА”? Ти в кой свят живееш, бе човек? Когато целият ни политически и икономически, а в голяма степен и научен, журналистически и творчески елит се състои от „не случайни хора” (разбирай хора, поставили се в услуга на някакво лоби), не чудно, че – както ти пишеш: „БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА СИ НАПРАВИ ЖИВОТА ТАКЪВ КАКЪВТО ИСКА ДА Е” и че имаме „ПРОВАЛ СЛЕД ПРОВАЛ”. Повтарям: за това не е виновна цялата нация, а лобиращите за чужди интереси в т. нар. елит на нацията. То пък и на чуждите интереси не им е притрябвало цялата нация да лобира за тях. Хората са го казали много отдавна: „ВЪРЖИ ПОПА, ЗА ДА Е МИРНО СЕЛОТО”.' Ето тоя параграф единствено казва, че си обезверен, положението е страшно и алтернатива НЯМА. Да приемем, че живеем в различни светове и да си стиснем ръцете? За мен алтернатива ИМА, за мен АЗ и ТИ можем да постигнем ВСИЧКО което искаме, стига да вложим достатъчно усилия. За мен нещата които изброи не са пепробиваемата стена, а по-скоро едни от многото препядствия в живота, които биват или прескачани и човек постига каквото иска, или се блъска в тях и започва да обвинява вселената за собственото си нещастие.

До hidden_in_the_shadows: Това, че си емигрирал и от години живееш в чужбина, обяснява много неща. Защо говорим като хора, живеещи в различни светове и т. н. Не си наясно нито с проблемите, нито с настроенията на българите тук и сега. Но това е естествено. А иначе не ме разбираш правилно: това, че не вярвам в днешния ни елит, не означава, че не вярвам изобщо. Вярвам в появата на „непредвидените” политици, на един или повечко „непредвидени” 13-ти апостоли като Гаврил Хлътев (по-известен като Георги Бенковски), който хич не е влизал в плановете на тогавашните ни чуждестранни покровители (разбирай кандидат-поробители), но е направил чудото и след него България възкръсва. Ей такъв човек ни трябва! И дано не го усетят много на време, че да му спретнат някоя самолетна катастрофа или да го шантажират успешно, че да забрави за какво се е борил.

Бойчев А "безплатното" кой го плаща? Безплатно в страна, където има купонна система? Искаш ли да ти намаля заплатата на 200-тина лв., да ти отпускам по 3 филии хляб с купони, а после ок - може да ти давам безплатно аспирин ако настинеш някой път. Или пък да ти настаня децата в безплатна градина (някое хале) - нали не очакваш да е някакъв лукс. Ако ти намаля още малко заплатата или дажбата от купоните и други "безплатни" неща мога да ти построя.....примерно атомна централа.

"...Има и друго-липса на стимул.Ако са задоволени основните потребности на индивида, без директно да плаща за това,тоя индивид не иска да се напряга особено и да работи много...." Ама това прилича на социализъм бе, Бойчев. Да не се оплете в разсъжденията нещо, нали сме против капитализма уж...какво стана сега?

До Оня Дето Го Трият (№52): Бойчо Бойчев не се е "оплел в разсъжденията си". Той посочва кои са според него ахилесовите пети на социализма. Ако си прочел внимателно по-предният му коментар (№49), щеше да го разбереш. Явно много хора тук не четат внимателно коментарите, които репликират. До deowin (№53): Това за нулевия интерес към щатите не го казва "една жена", а цитирам по памет публикация, в която се прави равносметка на тазгодишната кандидатстудентска кампания. Освен това мога да добавя и свои наблюдения в подкрепа на подобна констатация: еуфорията на българските младежи по Щатите е отишла в миналото.

Нещо бъркаш, уважаеми deowin, никъде в коментарите си не написах, че причината за спада в интереса на кандидат-студентите към Щатите е по финансови причини. Ако не вярваш, прочети по-внимателно коментарите ми. Не мога и няма да напиша такова нещо, защото вярвам, че за българските младежи еуфорията по Щатите отиде в архива не само по една причина. Освен високите такси, за които пишеш, считам, че има още две основни причини. Първо: ограничените лични свободи на живеещите в Щатите след 11 септември 2011 г., масовата параноя и страхът от чужденци с по-мургав цвят на кожата от традиционния англосаксонски тип (към тези по-мургави спадат повечето от нас, българите) и към чужденци, чиито фамилии завършват на –ов/-ова, подобно на руските (каквито фамилии имат също по-голяма част от нас). Второ: за да се хване едно мишле в капан, трябва сиренце, за да се хване една рибка на въдица, трябва стръв, а медийният образ на щатите като страна на неограничените възможности, където можеш да постигнеш всичките си мечти, доста поизбледня, на фона на значително малкият процент реално преуспели там българи, в сравнение с броя на не чак толкова успелите. Ако за голяма част от нашето поколение (условно казано родените от 1975 до 1985 г.) все още американската мечта на по-големите ни батковци и каки беше актуална, то за родените по-късно и особено за родените след началото на промените от 90-та, Америка не е чак толкова привлекателна. Но ти не можеш да знаеш това, защото както виждам от профила ти, живееш от години в Америка и общуваш предимно с хора, които харесват тази държава. Но ако много държиш да ме опровергаваш, опитай се като човек, живеещ в Щатите, да намериш информация за: 1. колко са на брой българските студенти първокурсници, записани да следват през учебната 2013/2014 в щатски университети; 2. какъв процент от българските емигранти в САЩ имат доходи над средната заплата за държавата? Ако се добереш до тази информация, ще е добре да я споделиш с нас.

Уточнение: в предния ми коментар на 9-ия ред годината естествено е 2001. Sorry!

Без майтап Ебаси демагогиите ръсиш. Значи видиш ли в Белгия били богати, ама нещо нееееее чак толкова, нещо неееее съвсем наред, тук там някое дребно проблемче има. Нищо че в другия лагер мрат от глад и са на купони. Важното да се каже, че в Белгия са зле. Зле, щото не могат да си купят трета кола в семейството например. В Щатите не били съвсееееем свободни, нещо там правата, свободите. Ми не са. Никъде няма пълна свобода, ама да се говори, че Щатите са полицейска държава, при положение, че ЦЕЛИЯ останал свят е по-полицейски е демагогия. Интересно, дай пример в коя страна са по-свободни хората от САЩ (дето е полицейска)? Асанж го погнаха и той избяга къде - в Еквадор. Еквадор - рая на земята и на свободите Тоя от вчера дето го погнаха Щатите се скрил в ХонгКонг ли беше. От трън та на глог. Ми като в щатите правата са ограничени да бягат в Русия бе, да бягат в Китай, да бягат в Иран, да бягат в България даже....то и тук Цецо слуша. Обаче важното да се говори колко са зле САЩ или Белгия, а другия лагер Куба, Корея и.т.н. все едно ги няма. От подслушване и ограничени права в САЩ май още никой не е умрял. Можеш ли да гарантираш същото за Куба?

Не разбирам какви са тия изблици кд някои към опонентите им. Lucky Stike нещо много се е изнервил в коментарите си с № 62 и 63. По-спокойно бе, човек! Като критикуват САЩ, да не критикуват твоята родина? Или ако критикуваха България, нямаше да си толкова ядосан, колкото сега? А американският финансист deowin не може да отрече, че наблюденията му са предимно над живеещи в САЩ и следователно харесващи тази държава. Така че не може да претендира за обективност. А моите наблюдения включват настроенията на студенти в български университети и ученици в български гимназии днес. Подчертавам ДНЕС, а не ВЧЕРА или преди 15 години. От ограничени лични свободи се оплакват не само емигрантите в САЩ, а и т. нар. местни, щом се налага щатските власти често да ги убеждават колко е полезно да се отказват от личните си свободи в името на сигурността си. За страхът на американците от две категории хора (1. с по-мургавия цвят на кожата и 2. с фамилии на –ов/-ова) имам съвсем преки впечатления. Изобщо по-наплашени хора от американците, които ми се е случвало да срещам, не познавам. Явно, че тук по Европа идват все наплашени американци, а там в Щатите си стоят спокойните, с които ти се познаваш. Ами така излиза! Писах освен това, че ти като човек, живеещ от години в САЩ, не познаваш новите настроения в България, а не, че не познаваш щатските жители. Защо ми изтълкува думите така, не разбирам. А пък Оня Дето Го Трият и Fedar в коментари № 58 и 59 също са много нервни, защитавайки тезата си за богатството на хората от Запада. Но дали може да ми каже Оня Дето Го Трият за колко от белгийците стои проблемът, че „не могат да си купят трета кола в семейството например” и какъв е процентът на тези белгийци, които си купуват дрехи втора употреба и които треперят да не ги изхвърлят от квартирите им, защото процентът на притежаващите собствени жилища (поне в Брюксел) е много по-нисък от процента на собствениците в София. Мога да продължа и с още примери в тази посока, но не си струва. И всичко това няма нищо общо с противопоставянето между валонци и фламандци, което намесва Fedar. Проблемите са много по-дълбоки и засягат съвременното общество като цяло, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е МИНАЛО ПРЕЗ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД ИЛИ НЕ Е. Това всъщност беше една от основните ми тези. А по въпроса кой е умрял и кой не от ограничени права в САЩ, е най-добре да се види колко са смъртните случаи в Гуантанамо и други подобни райски местенца, а и колко от настанените там се оказват всъщност невинни.

"...Оня, хубаво е като си говорим за вноса на американски кинти да се сетим и чичко сами колко е изнесъл от там...." Да се сетим, ама обясни ни как точно ги е изнесъл след като от 50 години само руски ботуш стъпва в Куба? Изнася им работната ръка ли или какво?

"Dimitar Stamboliyski | 12.06.201311:38 "... Първата половина на XX век Куба е Американски протекторат, тогавашен вариант на офшорка. Бая много Испански фамилии са загубили имоти, фактории, концесии и всякакъв вид бизнес...." Това оправдание е като у нас с турското робство Значи за проблеми случили се заради днешния соц. ще обвиниме Амерка от преди един век. Класическа соц. пропаганда. Класическа!

Рома е без пари, ама хляба е с купони. Като няма хляб, пийте ром и си чукайте кубинките - да ти имам и разсъжденията

Наистина този отговор на Lucky Stike (№ 66) не се нуждае нито от реплика нито от коментар, а само от емотикони, каквито му е сложил Трендафил. Същото май се отнася и до Оня Дето Го Трият и до американския финансист deowin. На тях каквото и да им се каже, те си знаят тяхната: „От САЩ и капитализма по-Убаво нЕма”. Изглежда трябва да им припомня нещо: навремето американският президент Роналд Рейгън беше казал, че никоя битка за свободата не е последна. Мисля, че е прав. Ако битката на 80-те беше против социализма и СССР, днес или утре на мушка ще дойдат капитализмът и САЩ. Никоя битка не е последна. А освен това се чудя, че времето, когато българинът с американско съзнание deowin е бил в София (2007-2011 година), съвпада частично с времето, когато и аз бях в София и работих там също в сферата на науката и образованието. Също имах множества срещи със студенти и докторанти и не срещнах сред тях нито един възхитен от САЩ, но срещнах много студенти и докторанти настроени негативно към тази държава. Как се е получило това несъответствие между моите и неговите впечатления? Може би защото аз имах контакти повече с хора от хуманитарните, природно-математическите и техническите науки, а той – с хора от сферата на икономиката. Или обяснението е по-простичко: всеки от нас е виждал това, което му се е искало да види.

Опита ти за ирония със "От САЩ по-убаво нема" е крайно глупав! Има само един критерии къде е хубаво и къде е лошо - всички от Куба (и от "хубавите" страни) мечтаят да емигрират в САЩ, никой от САЩ не отива да емигрира в Куба (или "хубавите страни). А приказки като твоите ги слушаме под път и над път. Но първо преди да пишеш романи тука, обясни този факт.

До Трендафил (№ 7: Да, аз бях студентката, за която е горният текст, и аз съм чела доклада за Чилингиров, само че не съм от Варна. И благодаря за мнението Ви! До Оня Дето Го Трият (№ 77): Отговорът на въпроса ти изисква уточнение: има две групи емигранти – по икономически и по политически причини (дори някъде е прието едните да се наричат „емигранти” с „Е” в началото, а другите „имигранти” с „И”). Ако на някой му се иска да живее по-богато и за това си напуска родината, ясно е, че ще иде в по-богата държава, където се надява да забогатее, а не в държава, на която е наложено икономическо ембарго. Но ако иска да има политическа и лична свобода, може да напусне и най-богатата държава. Има през ХХ век много случаи на преуспели в Щатите хора, които напускат тази страна, за да отидат в Европа, тъй като САЩ вече не им харесва по една или друга причина. Такива са например Чарли Чаплин, Лорънс Оливие, Набоков и др. А и много от „кореняците” американци като Френсис Скот Фицжералд са предпочитали в по-голямата част от времето си да са извън Щатите. А по.специално за Куба също е била предпочетена за емиграция от преуспели хора, на които им е било „задушно” в родината. Като оставим настрана класическият пример с Хемингуей, който целувал кубинското знаме, може да се добави далеч по-съвременния пример с Диего Марадона. Така че и хората са различни. Едни се стремят към повече пари, а други – към повече въздух. До deowin (№ 80 и 79): В профила ти пише, че в САЩ работиш в сферата на финансите, за това може да се предположи, че и в България си работил в тази област. Не съм убедена в нещо, което е абсолютно грешно, а се доверявам на инормацията от профила ти. Но интересното е, че аз пък не съм чувала досега по-негативно настроени към САЩ млади хора от твои колеги математици, някои от тях може и да са твои възпитаници. Я, да видим как става тази работа? Точно от тези хора съм чувала, че страхотни постижения имала математиката в МГУ „Ломоносов” и в РАН. Аз не съм специалист в тази област и не мога да се произнеса. Ти какво мислиш по въпроса? А ако не си разбрал досега какви срещи съм имала със студенти и докторанти, мога да те насоча към профила си: там пише, че работя в сферата на науката и образованието. И специално за теб мога да добавя, че сега си пиша дисертацията.