Шокиращо ли ви се струва терористичните атаки да бъдат сравнени с телевизионна поредица? Разбира се, че е, най-малкото защото жертвите не са актьори. Това не е преструване, хора наистина умират или остават сериозно ранени - физически и психически. Тези, които оцелеят, страдат всеки ден.
Рани, инвалидност, травми, загуба на любимите... Това не е тв-продукция.
Този факт трябва да е ясен отначало. Защото в крайна сметка подобно сравнение може и да е легитимно, при условие, че уточняваме значението и границите му и без да се пренебрегва уважението и солидарността към жертвите.
Някои детайли все пак обединяват съвременната история на джихадизма и устройствата, използвани в телевизионните поредици. Тероризмът от XXI-ви век е различен от този в предходните поколения.
Неговите основи се поставят от видеоигри, реториката му е от блокбастърите по кината.
Твърди, че се уповава на религията, но се обляга на специфична употреба на насилие, подход, който комбинира символи с елемента на изненадата, съчетава своите икони със собствените си емоции. Чувствата надминават всякакво рационално мислене.
И преди всичко, замесените във въпросните ситуации са винаги стереотипни. "Неверниците" са врагът - всички те са безбожници и заслужават наказание. Бойците на джихада се имат за светци. Съдбата на "Добрите" е да се борят с "Лошите", а борбата със своите обрати и хитрости следва логиката на сюжета.
А фактът, че всъщност това е пълна лудост, не спира никого от това да влияе на реалността и да превръща историята в серийна драма.
Това е страховит сериал, който можем да разделим на четири отделни "сезона". Първият от тях се разиграва през 80-те години в Афганистан, който тогава воюва със СССР. Тогава оживява идеята, че Западът и евреите си сътрудничат, за да унищожат исляма. Срещу тази конспирация започва редица от самоубийствени атентати.
Сезон 2 започва с 11 септември. Той е доминиран от Ал-Кайда и ЦРУ и се основава на зрелищни или напълно секретни операции.
В третия сезон се разказва за Ислямска държава, която комбинира локалния тероризъм с опит да сформира халифат или обособен "остров" и се разраства глобално. Въпреки че третият сезон отива към своя край. Завоюваните земи са върнати на притежателите си, финансирането е затруднено, войниците са разпръснати.
Очевидно обаче историята е далеч от своя край.
Тероризмът губи битката, но не и войната. В този ред на мисли можем да кажем, че сезон 4 в някои отношения е започнал, въпреки че не знаем за какво се разказва в него.
Все пак някои детайли са предсказуеми. Конфликтите в Африка за контрол над територии ще се засилят. Що се отнася до атаките в Европа, би могло да се стигне до локални, нескъпи и непредсказуеми инициативи.
Това е различен тип война, но е война все пак.
Тези, които искат да унищожат демокрацията, свободата на словото и равноправието, мислят с няколко крачки напред. Затова не трябва да проявяваме излишна самоувереност.
Има я и опасността да се престараем, да живеем, обсебени от мисълта за тероризъм. Тънкостта е в това да постигнем баланс, колкото и труден да ни се вижда.
Ако не сме нито безразлични, нито параноични, може би ще успеем да превърнем джихадизма в маргинален филм на ужасите. В този случай няма да има пети сезон на сериала.
