Докато европейските лидери вярват, че са близо до решение на бежанската криза, след като договориха сделка с Турция, друга сила наблюдава играта внимателно и отдалеч: Русия.
Туит от говорителя на външното министерство на Руската федерация разкри доста тази седмица.
"Миграционната криза се дължи на безотговорни опити за разпространяване на демокрация от западен тип в Близкия Изток", написа Мария Захарова, часове преди лидерите на ЕС да се съберат в Брюксел. Това не просто отразяваше общоизвестната съпротива на Москва срещу всичко, което отдалеч намирисва на предизвикана от Запада промяна на режима - то беше замислено и като мъмрене.
Русия бива обвинявана в "употреба като оръжие" на бежанската криза с цел дестабилизиране на Европа. Това твърдение наскоро бе повторено от висш командващ на силите на НАТО в Европа. Тезата зад това разсъждение може и да е спорна.
Това, което обаче е без съмнение, е че е необходимо да знаем какво мисли Русия, и към какви цели се стреми, докато наблюдава ЕС да се изправя пред многобройни кризи.
За да разберем какво се случва в главата на Путин, си заслужава да прочетем скорошните писания на външния му министър Сергей Лавров.
В дълга статия, публикувана този месец в московското списание "Россия в глобальной политике", Лавров изрича нещата с недвусмислена яснота.
Това, което Русия иска, е ни повече, ни по-малко фундаментална промяна: официално, основаващо се на договор право на позиция върху политическата архитектура и сигурност в Европа.
Докато Русия не получи това, гласи посланието, няма да има стабилност на континента. Основното изречение в статията е следното:
"В продължение на последните поне два века, всякакви опити да бъде обединена Европа без Русия и против нея, неизбежно са завършвали с тежки трагедии".
Лавров не е самостоятелен мислител, действащ независимо от прекия си ръководител - Путин.
Той е технократ и е човекът, най-дълго заемал поста външен министър в постсъветска Русия (на тази длъжност е от 2004-та насам). Лавров пее дипломатическата си песен с тон, задаван лично от руския президент.
Вярно е, че западни висши политици казват, че Лавров на четири очи е бил вбесен от внезапното решение на Путин през 2014 да анексира Крим - ход, който противоречеше на традиционните твърдения на Русия, че иска да спазва "международното право". Въпреки това, през цялото време той се придържаше към официалния сценарий.
Не е съвпадение, че статията на Лавров излезе точно, когато Русия играше с висока ставка в Сирия, а европейците се мъчеха да договорят политика за мигрантите.
Да кажем, че Путин е "превърнал в оръжие" бежанската криза, би означавало да му дадем твърде голям контрол върху събитията, защото истината е, че не точно Русия стартира тази криза.
Руският президент обаче капитализира изгодно ситуацията, която задълбочи слабостите и разделението в Европа. Също така кризата засили позициите на крайнодесните европейски движения, които Русия подкрепя.
Командващият от НАТО обаче е прав поне в едно, а именно, когато твърди, че Русия, наравно с нейното протеже Башар ал Асад, е "задълбочила" бежанската криза.
Действията на руските бомбардировачи над Сирия, особено в региона на Алепо, накараха още хиляди отчаяни семейства да поемат към турската граница.
Не бива обаче да се забравя и че денят, в който мигрантската криза за първи път се оказа в центъра на общественото внимание, не беше през 2015-та, а на 3 октомври 2013-та, когато стотици се удавиха край остров Лампедуза.
Това беше много преди Русия да започне военната си интервенция в Сирия.
Въпреки това е увлекателно да четем как Лавров се опира на европейската история, за да подкрепи твърденията си, че без съдействието на Русия континентът може да бъде изправен единствено пред хаос.
Той дава за пример Екатерина Велика (чийто външен министър някога е заявил: "Нито един топ в Европа не е стрелял без наше съгласие"), Наполеоновите войни и Кримския конфликт от 1853-1856 година. Лавров представя мащабна, параноична версия на историята, в която "западните" европейци през вековете са участвали в сговор да превръщат Русия в жертва и да я унижават.
Лавров изглежда дори прави сравнения между Путин и Петър Велики.
По негови думи, Петър Велики е разчитал на "твърди вътрешни мерки и решителна, успешна външна политика", за да направи Русия основен европейски играч "за малко повече от две десетилетия".
Той повтаря мантрите на Москва за Студената война, която не е била изгубена от Русия, а е завършила с "неблагоприятно стечение на обстоятелствата", довело до разпада на СССР.
Разширението на ЕС и НАТО, пише той, не е с цел "по-малките европейски държави" да вървят от "подчинение към свобода", а просто е "смяна на лидера". Резултатът, според него е, че сега тези страни "са неспособни да вземат каквито и да е значими решения без зелена светлина от Вашингтон или Брюксел".
В тази безумна смесица се слага знак на равенство между европейските институции и съветския тоталитаризъм.
И все пак централният елемент от тезата на Лавров е, че след 1991-ва, "трябваше да създадем нова основа за европейска сигурност", и сега е моментът това да бъде направено - ако "системните проблеми", които са изникнали между Русия и Запада бъдат преодолени.
Това не е ново руско послание, но Москва охотно го намесва в сегашния европейски дебат. Миналия месец Дмитрий Медведев ясно го показа, присъствайки на конференцията по сигурността в Мюнхен. Премиерът на Русия може и да се оказа в центъра на вниманието на медиите с речта си за "новата студена война" или опасностите от "трета глобална трагедия" - но също толкова видимо той безцеремонно призова за ревизия на "архитектурата на евроатлантическа сигурност".
Тази година е момент, в който несъмнено Русия има безпрецедентен шанс да настоява за тези си цели.
Бежанската криза заплашва основни европейски институции, референдум е надвиснал над връзката на Великобритания с Европа, френско-германският тандем е подложен на огромно напрежение, Ангела Меркел е политически отслабена, Украйна е нестабилна, популистки движения се разпространяват из континента, Балканите се сблъскват с нови напрежения, а САЩ са заети с избирателна кампания, пропита от изолационизъм.
Без съмнение Русия сама по себе си не е толкова силна, колкото би искала да бъде.
Икономиката й е в рецесия и санкциите я засягат болезнено. Но от сталинисткия готически небостъргач на министерството си в Москва, Лавров официално обяви ендшпила**.
Има много дискусии за политиката на Путин в Сирия.
Мнозина коментират, че Русия се е опитала да излезе на преден план като сила, наравно със САЩ, дори надминавайки Америка. И има известно основание за тези твърдения. Разпалвайки отново дуалистично противопоставяне САЩ-Русия, напомнящо за Студената война - или поне с претенциите за такова - Путин си прави сметката, че крайната геополитическа награда няма да дойде от Близкия Изток, а от Европа.
Именно там са реалните исторически обсесии на Русия. Реагирането на тази реалност може да се окаже следващата голяма борба за бъдещето на континента.
*Натали Нугейред е колумнист, водещ автор и коментатор по външната политика на британското издание Тhe Guardian. Преди това е работила като главен редакатор на френския Le Monde.
**Ендшпил - във военнaта терминология, това е последната фаза на една кампания.
