"Скоро ще напусна тази позиция, която беше най-голямата чест в живота ми. Втората жена - министър-председател на Великобритания, но със сигурност не и последната. Тръгвам си не с горчивина, а с огромна и вечна благодарност за това, че имах възможността да служа на държавата, която обичам".
Това беше моментът, в който Тереза Мей изгуби желязното си присъствие на духа. Уверена и свръхамбициозна, Мей дойде на власт с обещанието да преведе Великобритания от политическата криза след референдума за Brexit с достойнство. Обещанието й се изпразни от съдържание още на 8 юни 2017 г. - в деня на нарочно предизвиканите предсрочни избори, които не само не затвърдиха властта й, а и унищожиха парламентарното мнозинство на Консерваторите.
Мандатът на Мей беше белязан от всекидневни тежки битки както с Брюксел и опозицията на Лейбъристите, така и с вътрешната съпротива от страна на силните фракции в разделената Консервативна партия. Съпротива, която не беше умилостивена дори на цената на ключови министерски постове с отговорност за преговорите за Brexit.
Въпреки изборните неуспехи, терористичните удари в Лондон, провалени предложения за "сделка" с ЕС, саботажа от собствените й съпартийци и публичните медийни унижения, Тереза Мей оцеляваше със забележителна издръжливост, непоклатимост, стоицизъм и дори роботизирана емоционална дистанцираност, която й донесе прякора "Мейбот".
И все пак Brexit пречупи Мей. Първите страници на съботната британска преса извадиха се появиха с близки планове на разплакана възрастна жена, която повече не може да прикрива разочарованията си.
"Плачещата Лейди", "Сълзи от срам", "Май приключва на 7 юни", "Всичко свърши със сълзи" - това бяха част от заглавията на националните вестници.
Saturday 25th May 2019
— ⓒⓕ (@cfbcity) May 25, 2019
front page newspaper collage #uk #frontpagestoday #tomorrowspaperstoday #TheresaMay #TheresaMayResigns pic.twitter.com/rBKzA4fTJ0
Мнозина направиха сравнение между сценографията на оставките на Маргарет Тачър през 1990 г. и Мей през 2019. И тогава фотографите уловиха Тачър да плаче при качването в служебния си автомобил след иначе усмихнатата си финална реч пред "Даунинг стрийт" 10.
Желязната лейди също беше принудена да се откаже от най-важния политически пост не по своя воля, не заради вота на гласоподавателите, а заради дворцов преврат от собствените й съпартийци. И все пак наследството на Мей през 2019 трудно може да се сравни с това на Тачър. Джон Мейджър успя да удържи Консерваторите на власт цели 7 години благодарение на постигнатото от предшественичката му, напомня политическият редактор Адам Бултън от "Скай нюз".
Remember prime minister Margaret Thatcher´s resignation speech in 1990. Only 1 minute and with a smile in your face without tears.
— Susana Martín (@xuzy7) May 25, 2019
The difference between the great politicians of yesterday and the incompetent politicians of today. pic.twitter.com/kcmHfwdcRo
Който и да замени Тереза Мей, едва ли управлението му ще продължи по-дълго от нейните 3 трудни години като премиер.
Коя беше фаталната грешка на Мей? Началото на края със сигурност е свързано с изгубения залог след неочаквано слабия резултат на торите на предсрочните избори през 2017.
Втората политическа грешка на Мей датира от декември 2017 г., когато тя прие условието на ЕС да не се допуска промяна на граничния контрол в Ирландия при никакви обстоятелства след напускането на съюза.
Подчиняването на Brexit на един отделен елемент от отношенията между Лондон и Брюксел беше фатално за нейното управление - то подкопа ангажимента за подкрепа на правителството на малцинството от северноирландската Юнионистка партия, даде повод за перманентна вътрешнопартийна атака от фракцията около Борис Джонсън, подсили съмненията на избирателите, гласували за Brexit, че кабинетът води преговорите с ЕС към умишлен провал, пише политическият анализатор Хелън Томпсън.
В началото на 2019 г. Жан-Клод Юнкер се опита да й помогне с обещание за известни компромиси преди второто гласуване на проекта за споразумение с ЕС в британския парламент. Напълно безуспешно.
Краят дойде след две поредни удължавания на срока за Brexit, провал на преговорите с лидера на опозицията Джеръми Корбин и "заплахата" на Мей да свика нов референдум, на който да се гласува за или против трикратно отхвърляния й проект.
Colleagues pay tribute to Theresa May
— Oly Duff (@olyduff) May 24, 2019
iweekend cartoon @BJennings90 #tomorrowspaperstoday pic.twitter.com/T9jD9REZFQ
"Проблемът не е Тереза Мей. Проблемът се състои в това, че трябва да работим в рамките на реалностите от Белфасткото мирно споразумение, а Великобритания не иска да остане член на митническия съюз и не иска да остане член на вътрешния пазар. При всички тези "червени линии" става почти невъзможно да се намери решение, което да получи подкрепата на мнозинството в Камарата на общините", казва холандският премиер Марк Рюте, цитиран от "Скай нюз".
Партията на Мей днес изглежда още по-фрагментирана и поляризирана между лагерите "за или против" Brexit без споразумение с ЕС (Кой има най-големи шансове да стане нов премиер - вижте в галерията). Партийните симпатизанти предпочитат твърд курс към излизане от съюза, но парламентът вече показа, че няма да подкрепи подобен хаотичен сценарий.
Оттук нататък - изборът на нов премиер след 7 юни отново попада в ръцете на членовете на Консервативната партия. А битката за властта обещава напрежение.
