Документален филм, разкриващ сексуалното насилие над деца в полската римокатолическа църква, превърна религията в ключов въпрос преди европейските избори.
Филмът "Не казвай на никого", показващ как свещениците насилници буквално сриват живота на жертвите си, без да се сблъскат с никакви последствия за действията си, шокира мнозина в католическата страна, където Църквата е ключов играч в политиката.
Пуснат за свободно гледане в YouTube на 11 май вечерта, "Не казвай на никого" вече има над 11 млн. гледания към вторник по обяд.
Твърдият поглед върху злоупотребите в Църквата добавя Полша към списъка на страните с шокиращи сексуални злоупотреби срещу деца от страна на свещеници заедно със САЩ до Канада, Ирландия, Австралия, Холандия, Германия, Чили и др.
Разликата в случая обаче е, че в Полша Църквата има повече от чисто религиозна функция и не се грижи само за душите от хората. Исторически тя играе ролята на сила, защитаваща самата нация във времената на чужда власт и потисничество. Затова и сега Църквата има огромно влияние върху образованието, културата, съставянето на законите и политиката като цяло. Така че не е голяма изненада, че скандалът бързо придоби политическо измерение.
Управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) е изградила тесен съюз с мнозинството от полските епископи. Също така множество свещеници, особено в по-малките градове и села открито подкрепят партията.
"Който вдига ръка срещу църквата, желаейки да я унищожи, вдига ръка срещу Полша. Без църква няма Полша", заяви Ярослав Качински - лидерът на PiS и де-факто човекът, който управлява Полша, по време на събитие от кампанията в началото на май за европейските избори.
Думите му идват във връзка с реч, държана малко преди това във Варшава от председателя на Съвета на Европа и бивш полски премиер Доналд Туск. Там Туск беше представен от Лешек Яджевски, ляв публицист, който, на свой ред, използва случая, за да осъди властта на църквата с остра реч:
"Католическата църква в Полша, заобиколена от педофилски скандали,и ангажирана в битка за пари и морално влияние , е загубила способността си да действа като съвест на нацията", заяви Яджевски.
За тези си думи публицистът беше подложен на порой от критики и нападки от страна на правителството и близките до него медии. Това принуди много опозиционни политици да се дистанцират от думите му, страхувайки се да не разгневят църквата и нейните последователи, въпреки че Туск не беше сред тях.
Дни по-късно полицията арестува активистката Елзбета Подлешна заради това, че е използвала най-святата полска икона - Черната Мадона - за политически плакат, изрисувайки ореолите на Дева Мария и младенеца Иисус в цветовете на дъгата - символ на ЛГБТ обществото. Тя е обвинена в обида срещу религиозните ценности - престъпление, което може да й донесе присъда от 2 години затвор.
По този повод полският министър на вътрешните работи Йоахим Брудински се изказа остро срещу действията на Подлешна: "Никакви приказки за" толерантност "не дават право на всеки да обижда чувствата на вярващите."
Сега обаче тази яростна защита на църквата от страна на Качински и хората му може да предизвика сериозни проблеми за "Право и справедливост" след излисането на "Не казвай на никого".
Гжегож Схетина, лидер на главната опозиционна партия "Гражданска платформа", атакува съперника си след излизането на документалния филм. "Кой вдига ръка срещу полските деца, вдига ръка срещу Полша", каза той, перифразирайки по-ранното изказване на Качински.
Схетина и други опозиционни политици призовават правителствена комисия да разследва Църквата и как тя е реагирала на случаите на злоупотреби. Правителството също така обещава да преследва всички онези, които са извършили сексуални посегателства. Въпреки това в позицията на правителството по много внимателен начин духовенството не е посочено.
Това предизвика остри критики и в понеделник Брудзински заяви, че ще има "нулева толерантност" за нарушителите, било то свещеници или "известни личности, директори, политици или репортери".
Въпреки че са отказали да бъдат интервюирани за филма, някои висши епископи пуснаха извинителни и разкаяни позиции през уикенда.
"Съжалявам за всяка рана, нанесена от хората на църквата", казва Войчех Поляк, гнезненски архиепископ митрополит и примас на Полша.
Напук на това Лешек Славой Глогод, архиепископът на Гданск, който във филма е обвинен, че е знаел за поне част от сексуалните посегателства над деца, заявява пред репортери, че не гледал "Не казвай на никого", тъй като "не гледа стари неща".
Ярослав Качински вече се опитва да намали щетите върху партията заради скандала, изпреварвайки избухването му с пълна сила. В неделя той заяви публично, че именно неговата партия е най-целеустремена в това да изкорени сексуалното насилие. Той обеща да увеличи наказанието за такива деяния до 30 години затвор и да повиши възрастта за съгласие за сексуален акт от 15 на 18 г. Въпреки това, той продължи да защитава църквата твърдо, като казва: "Кой иска да нападне и унищожи полската нация, първо атакува църквата."
Въпросът е опасен за PiS преди изборите за Европейски парламент на 26 май, тъй като темата може да мобилизира избирателите в най-големите градове в страната, които са с по-либерално и светско отношение от ядрото на управляващата партия.
На последните европейски избори през 2014 г. едва 23,8% от гласоподавателите си правят труда да отидат до урните и да гласуват - един от най-ниските проценти в цяла Европа. Ново проучване на общественото мнение, проведено за вестник Rzeczpospolita, показва, че 55% от гласоподавателите твърдят, че този път е вероятно да гласуват.
Дори и истинският брой да се окаже много по-нисък, ясно е, че европейските избори са привлекли вниманието в Полша - до голяма степен, защото се разглежда като тест за силата на управляващите преди националните парламентарни избори, които ще се проведат през есента.
"Ако питате за резултата от изборите, да, той е в опасност. Не е като да сме сигурни в победата", казва в едно свое интервю Адам Билан, заместник-председател на Сената и кандидат за евродепутат на PiS.
Не е сигурно обаче кои гласоподаватели ще бъдат най-мотивирани - онези, които подкрепят опозиционната Европейска коалиция, онези, които формират основния електорат на "Право и справедливост", или онези, които подкрепят новата партия "Пролет" на Робърт Бедрон открито хомосексуален политик, който се застъпва за по-строго разделение между църквата и държавата.
"Температурата на кампанията се увеличава, но не знаем кой ще се появи пред урните", коментира Марек Мигалски, политолог от Силезийския университет.
През последните четири години съюзът между закона и справедливостта и църквата е добър и за двете страни. Но полското общество бързо се променя. Проучване на религиозните практики от 2018 г. от Центъра за изследване Pew установява, че има разлика от 23 процентни пункта хората в 20-те си години и по-възрастните възрастни по отношение на важността на религията в живота им - най-голямата разлика между всички 45 държави, в които е проведено изследването.
Собствените статистики на църквата показват постоянен спад в посещаемостта на неделните служби, както и в броя на хората, които решават да влязат в религиозни ордени.
Междувременно през миналата година художественият филм "Духовенство" за свещеници, малтретиращи сексуално деца, за алчност, алкохолизъм и греховност по високите етажи на властта, успя да разбие бокс офиса в Полша.
Доколко обаче всичко това ще повлияе е спорен въпрос.
И все пак страната остава сред най-религиозните в Европа. Редовно в неделя около 40% от поляците ходят на църква, свещениците контролират религиозното образование в училищата и почти нито една церемония - от Деня на Конституцията до представянето на нови коли за пожарната - не се провежда без участието на представители на Църквата.
Така че филмът може и да не окаже решаваща роля върху крайният резултат. Едно е сигурно обаче - определено няма да помогне на управляващите, доскоро сигурни в победата си.
