В столицата на норвежкия архипелаг Свалбард - Лонгйърбюен, слънцето е залязло преди почти два месеца - на 27 октомври. Ще изгрее на 15 февруари, но ще се види чак през март.
Температурата сега не е толкова страшна - няма и минус 20, което си е доста добре, предвид, че това е един от най-северните градове в света. Единствените по-северни постоянно населени места, с още по-дълга полярна нощ, са отново в Свалбард - две градчета с по 15-35 души население.
Свалбард e на само 1000 километра от Северния полюс и определено не звучи като място от този свят. В континентална Европа обаче, в не толкова малкия град Трьомсо в Норвегия, 65-те хиляди жители за последно са имали изгрев на 26 ноември. Следващият ще е на 15 януари.
Два месеца нощ звучи като чист ужас, гарантирана депресия и трайни здравословни проблеми. За нас.
За тези, които живеят там, е нормално време на годината, за някои - дори любимо, колкото и невероятно да звучи.
И така - какво е да живееш на такова място и защо на норвежците им харесва? И колко тъмна е тази безкрайна полярна нощ?
Под полярна нощ се разбира периодът, при който Слънцето е на поне 6 градуса под хоризонта. Тогава е наистина нощ, и в Норвегия и Свалбард се нарича тъмен период. По на юг, в рамките на полярния кръг, където отново няма изгрев, но Слънцето е по-високо - на между 12 и 18 градуса, вече става дума за астрономически сумрак.
Как точно ще изглежда полярната нощ зависи и от времето. В Свалбард, където за няколко седмици цари пълна тъмнина, може да е от ужасяващото катранено черно денонощно - когато е облачно, до изненадващо ярко - при луна и ясно време, и тогава човек може да се движи внимателно на естествена светлина.
За да си представите усещането, се сетете за зимна нощ тук на открито, сред природата, когато има сняг. Или светлината при изгрев или залез, в различните им периоди - така изглежда и в Свалбард - според сезона.
Но от средата на ноември до средата на януари - времето около зимното слънцестоене, слънчева светлина не може да се види - тогава на архипелага Слънцето е под 6 градуса под хоризонта и е чиста, тъмна нощ.
При ясни дни могат да се различат силуетите на върховете на планините на южния хоризонт, като те стават по-отчетливи през януари.
В средата на месеца вече се появява тъмносин здрач - по средата на деня. Сумракът се удължава всеки ден и в средата на февруари Слънцето се показва над хоризонта и вече има по няколко часа светлина. Тя е подобна на светлината тук точно след изгрева.
В Лонгийрбюен Слънцето може и да се види чак на 8 март. То се посреща тържествено и с празненства - семействата се събират на стъпалата на старата болница, на лицата на децата са нарисувани слънца и всички броят времето до появата му. Първите лъчи се поздравяват с танци и сладкиши. Те траят няколко минути.
На архипелага живеят около 2000 души, като повечето от тях за само няколко години, така че за по-голямата част от населението на това отдалечено място полярната нощ не е нещо естествено. Въпреки това те устояват, а животът си тече както обикновено.
На юг, в Трьомсо, много от местните твърдят, че полярната нощ е времето, когато градът процъфтява. Проучвания дори гласят, че въпреки близо двата месеца без изгрев, там зимната депресия не е на нива, които светът на юг очаква.
Изследване, публикувано в BMC Psychiatry през 2012 г. твърди, че няма значителни разлики в психическия дискомфорт при местните в различните сезони. Повече хора казват, че имат проблеми със съня при полярната зима, когато безсънието е по-често срещано, отколкото в другите сезони.
Има и такива, които казват, че тъмнината влияе зле на психическия им статус, но далеч не може категорично да се каже, че зимата има негативно влияние върху психичното им здраве, смятат авторите.
Някои обясняват това, че устояват на дългия мрак, с маслото от черен дроб на треска, което е прието да се пие превантивно по тези места, други - че ползват лампи, които дават все по-ярка светлина сутрин, подобно на изгрев. Трети смятат, че се чувстват добре заради общността и многото социални активности през този период.
Точно по време на полярната нощ в Трьомсо има поредица културни фестивали, а наличието на сняг позволява придвижване само на ски, което норвежците обожават. И дори и да не се прехласват по нощта, повечето жители на града не смятат, че полярната нощ е нещо особено, дори често я очакват заради възможностите за зимни спортове, пише "Атлантик".
Според хората там, зимата е време, на което човек трябва да се наслаждава и радва, а не да се избута някак. Те често казват, че това е времето на снега, ските, северното сияние и на уюта. Северняците знаят как да правят безкрайната нощ уютна - около доста от сградите има свещи, светлини и специфична атмосфера.
В Трьомсо, освен това, няма напълно тъмна безкрайна нощ, дори и в пика на слънцестоенето има два-три часа на по-обагрено небе и мека, индиректна светлина, която обгръща всичко в синя мараня и се отразява в снега.
А в началото и края на нощта - през ноември и януари, небето е оцветено по 6 часа от светлина като при изгрев и залез. Затова и някои от местните наричат това време "синьо", а не "тъмно", както е наименованието му по принцип.
В цялата северна част на Норвегия, където има по-дълга или по-къса полярна нощ, животът тече напълно нормално - хората ходят на работа, на училище, а вечер се забавляват.
Като цяло в региона хората казват, че имат нужда от повече сън и си лягат по-рано. Но така или иначе няма забележим ръст на депресиите и злоупотребата с алкохол, твърдят официалните туристически сайтове на страната.
И че определено се справят с този период много по-добре, отколкото южняците си мислим.
Все пак това е и периодът, в който се появява Северното сияние. И ширината, на която след само няколко месеца Слънцето ще спре да залязва.
